Определение № 4276 от 26.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2987/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от „ТМТ - Елком“ ООД, чрез адв. М. Г., против определение № 873 от 02.04.2024 г., постановено по в. ч. гр. д. № 827/2024 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, с което е потвърдено разпореждане № 2165 от 23.01.2024 г. по гр. д. № 10442/2022 г. по описа на Районен съд - Пловдив, с което е върната въззивна жалба вх. № 960/04.01.2024 г. на „ТМТ - Елком“ ООД, против постановеното по същото дело решение № 4199 от 24.10.2023 г. В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното определение, иска се отмяната му и продължаване на съдопроизводствените действия по делото. Жалбоподателят се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. 3 ГПК. Насрещната страна В. Е. Т. не е подала писмен отговор и не изразява становище по жалбата. Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима. За да се произнесе по наличието на основания за допускане на касационна проверка, настоящият състав съобрази следното: С обжалваното в настоящото производство определение въззивният съд е приел, че с разпореждане № 352 от 05.01.2024 г. по гр. д. № 10442/2022 г. по описа на Районен съд - Пловдив е констатирана нередовност на подадената от „ТМТ - Елком“ ООД въззивна жалба против постановеното по делото решение – липсата на доказателство за заплатена държана такса за въззивното обжалване, за което е указано в 1-седмичен срок от съобщението да се представи такова за внесена по сметка на Окръжен съд - Пловдив държавна такса в размер на 50 лева. Съобщението за това е получено от процесуалния представител в първоинстанционното производство на жалбоподателя адв. М. Г. на 11.01.2024 г., видно от върнатия отрязък – разписка от съобщението, в което е удостоверено прилагането на разпореждането с указанието на съда с посоченото по-горе съдържание. Срокът за изпълнение на указанието на съда е изтекъл в края на работния ден на 18.01.2024 г. С обжалваното разпореждане е констатирано неизпълнение на указаната нередовност във връзка със задължението за внасяне на държавна такса за въззивно обжалване, поради което на 23.01.2024 г. е постановено връщане на въззивната жалба. Действително към частната жалба се представя платежен документ с дата 07.02.2024 г. за внесена по сметка на Окръжен съд - Пловдив държавна такса в размер на 50 лева, която дата е след изтичане на указания срок за изпълнение на това задължение. Доводът на жалбоподателя, че към съобщението от 05.01.2024 г. не е бил приложен препис от акта на съда – разпореждането № 352 от 05.01.2024 г. не може да се приеме за основателен и като причина за неизпълнение указанието на съда, доколкото посоченият документ удостоверява прилагането на този акт, същият е част от съдебните книжа по делото, които са официални документи, удостоверяващи извършените процесуални действия от съдебния служител. Възражение относно нередовност към момента на получаване на документа в тази насока не е било направено, съответно отбелязано, включително чрез отказ за получаването му. С оглед на това въззивният съд е приел, че съдържанието на акта на съда относно указанията за държавна такса е достигнало до адресата, в която насока са налице и алтернативни способи за информиране в информационната система на съда. В случая липсва основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото жалбоподателят е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки, да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното определение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване частният жалбоподател се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: „че, съдът е разгледал въпроса преди да има окончателно решен въпрос по повод молбата за възстановяване на срок, адресирана до ПРС?“. Сочи, че въпросът е решен в противоречие с практиката, обективирана в определение № 79 от 18.02.2011 г. по ч. гр. д. № 662/2010 г. на ВКС, III г. о. и определение № 279 от 14.04.2014 г. по ч. гр. д. № 1844/2014 г. на ВКС, III г. о. Поддържа и, че определението е очевидно неправилно – основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Атакуваното въззивно определение е валидно и допустимо. В изложението е поставен процесуалноправен въпрос, който няма връзка с решаващите съображения на съда и относимите в това производство обстоятелства, а по основанието на чл. 64, ал. 2 ГПК. Връщането на въззивната жалба, поради неизпълнение на указанията на съда за внасяне на държавна такса с разпореждане № 2165 от 23.01.2024 г., постановено по гр. д. № 10442/2022 г. по описа на Районен съд - Пловдив, е предмет на образуваното по частна жалба производството по в. ч. гр. д. № 827/2024 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, по която този съд е следвало да се произнесе, а не да изпраща делото на районния съд за произнасяне по молбата за възстановяване на срок. Трайно в практиката на ВКС е прието, че молбата за възстановяване на срока се разглежда само ако разпореждането за връщане на жалбата, поради неотстраняване на нередовностите й влезе в сила. Само тогава има срок, който е пропуснат и подлежи на възстановяване при условията на чл. 64 ГПК. Ако въззивният съд прецени, че срокът не е пропуснат /не е започнал да тече или не е изтекъл/ и отмени разпореждането за връщане на жалбата, искането по чл. 64 ГПК няма предмет и ще бъде прекратено. Ако въззивният съд прецени, че нередовностите не са отстранени в законоустановения срок, ще потвърди връщането й. Тогава молбата по чл. 64 ГПК, ако е подадена в срок, ще бъде разгледана по същество и ако първоинстанционният съд прецени, че срокът е пропуснат поради особени непредвидени обстоятелства, ще го възстанови и ще администрира жалбата. С други думи възстановяването на срока за внасяне на държавната такса заличава последиците от връщането на въззивната жалба, включително и когато по реда на инстанционния контрол последното е било потвърдено и води до възобновяване на делото. В обобщение, формулираният от жалбоподателя въпрос не осъществява изискването за общ селективен критерий за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Не е налице нарушение на императивна правна норма или на правен принцип, които да дават основание да се приеме, че определението е очевидно неправилно. Становището на жалбоподателя за очевидна неправилност на определението е несъстоятелно. Жалбоподателят неправилно интерпретира изложените от въззивния съд мотиви. Окръжният съд не е приемал, че е налице връчване на съобщението за отстраняване на нередовностите на въззивната жалба по електронен път. Предвид изложеното, не следва да се допуска касационно обжалване на определението. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение