Определение № 9 от 07.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 983/2012 г.

Производството е по допускане на касационно обжалване, по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. П. Г. и Е. Н. Б. срещу решение от 16.05.2012г по гр.дело № 12367/2010г. на Софийски градски съд в частта, с което е оставено в сила решение от 13.08.2010г по гр.д. 3039/2008г на Софийски районен съд, по уважен иск на основание чл. 31 ЗЗД, за унищожаемост на сделки В приложеното към жалбата изложение се сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК по процесуални въпроси- за начина ,по който следва да бъде извършен анализ на показанията на свидетелите ,при наличие на противоречие в показанията им, за необходимостта да се посочи защо се дава вяра на едни показания, а на други не; за тежестта на експертното заключение и начина, по който следва да бъде кредитирано. По първия въпрос се изтъква противоречие с реш.№176/2011г по гр.д.759/2010г на ВКС като практика по реда на чл. 290 ГПК, цитират се и решения от по-старата практика ,вкл.реш.№70/03.11.1980 ОСГК. По втория въпрос се изтъква противоречие с решение №932/1991г по д 699/91 І г.о. Като материалноправен въпрос се поставя това, че страдащо от слабоумие или душевна болест лице не е по право недееспособно, съответно не се прилагат критериите на чл. 5 ЗЛС за преценка признаците на дееспособността, а следва да се извърши обстойно изследване, установяване на фактите, които показват недееспособността. В този смисъл е цитираната практика в реш. №596/2006 д№1342/2005г ІІ т.о ,реш.№760/1980г по гр.д№112/1980 ІІ г.о и според защитата обжалваното решение е в противоречие с нея. Обосновката за връзка на въпросите с конкретния случай е тезата, че в приетите експертните заключения не е изразена абсолютна сигурност,а „степен на вероятност” дали починалото лице е могло да се грижи за своите работи ,тъй като същите са направени въз основа на интерпретация на гласните доказателства и оскъдни медицински документи ,че съдът не е анализирал гласните доказателства ,не е придал решаващо значение на факта, че лицето е сключвало, участвало в система от „сложни правни сделки” през изследвания период, следователно се е грижела за своите работи. В отговор ответникът А. Г. К.,чрез назначения му настойник и упълномощения адвокат, оспорва да е налице основание за допускане на жалбата до разглеждане. Съображения са развити от пълномощника по делото ,претендират се разноски След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. По общо поставените процесуалноправни въпроси, основанието по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК не е налице. В изложението е възпроизведен въпросът ,по който е било допуснато касационно обжалване и е постановено реш.№176/2011г по гр.д.759/2010г на ВКС като практика по реда на чл. 290 ГПК, посочила като правилни принципните указания от по-старата съдебна практика на ВС на РБ относно преценката на свидетелски показания. Подчертана е включително разликата между преразказ и преценка на показанията, както и че не е достатъчно в решението да бъдат изложени съображения за начина на преценка, а самата преценка следва да се извърши в съответствие с тези съображения. Върховен касационен съд не приема довода, че в случая преценката на въззивния съд е в противоречие с дадените в практиката на ВКС указания и при нейното обективиране е даден повод на защитата да поставя горните процесуалноправни впъроси ,привързани към основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК .В мотивите на решението е изтъкнато кои факти са относими и кои не, включително по отношение на установяваните с гласни доказателства обстоятелства. Констатирано е противоречие в показанията на двете групи свидетели, но противоречието се е изразявало в сферата на впечатленията им от състоянието на вече починалата А. .От една страна съдът е разполагал със свидетелски твърдения на психиатър, възприел състоянието на лицето като състояние на напреднал дементален процес и друга група свидетели, според които при посочени конкретни поводи и моменти на възприятията им, през 2007г лицето било адекватно. Именно поради това съдът е потърсил причина, обосновка на така изразеното противоречие, насочил се е към обсъждане на другите събрани по делото писмени доказателства и данни, позовал се е на заключението на приетото по делото заключение на вещо лице в тази връзка и компетентните експертни изводи на първоначалната и разширената тройна съдебнопсихиатрична експертиза - същите са били категорични, а не „вероятностни ” в заключенията си за тежка съдова деменция (слабоумие) на лицето, към релевантния за изхода на спора момент. Изложението е подкрепено със съображения, които преформулират касационни оплаквания.Представени са решения от съдебната практика, в които принципно е изведено задължението на решеващия съд при противоречие да преценява свидетелките показания ,като ги съпостави с другите данни по делото. Тъкмо това е сторил и Софийски градски съд в случая – извършил е доказателствената съпоставка и е преценил. Решаваща тук се е оказала възможността на конкретния свидетел да възприеме съответния факт, за който дава сведения и при изграждане на своите изводи въззивният съд не се е отклонил от практиката по прилагането на съответните процесуални правила - нито по отношение обсъждането на гласните доказателства, нито по отношение възприемането на експертни заключения. По поставения материалноправен въпрос, Върховен касационен съд не съзира относимост на същия към решаващите съображения на съда. Не става ясно защо се твърди противоречие на обжалваното решение с цитираната съдебна практика и в какво се изразява същото, по- конкретно коя съдържателна част от решението, кое правно съображение на съда дава основание на защитата да извежда въпрос относно юридическите признаци на дееспособността във връзка с чл. 5 ЗЛС,при разрешения от съда спор по основанието на иска за унищожаемост на процесните сделки. Въззивният съд не е прилагал „по право” критериите на чл.5 ЗЛС спрямо лице, което не е било обявено за недееспособно приживе, а е съобразил условието на чл. 31 ал.2 ЗЗД. Собственото тълкуване на страната за правните изводи, на които се основава решаващата воля, противно на съдържащото се в решението, не може да обоснове връзка на правния въпрос с решаващата дейност на съда по обжалваното решение. Следва да присъдят установените разноски в размер на 500 лева ,за адвокат. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.