Определение № 280 от 12.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3234/2020 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на И. П. И., с адрес в [населено място], представляван от адв. В. С., против решение № 100218 от 7 август 2020 г., постановено по в.гр.д. № 74/2020 г. по описа на апелативния съд в гр. Велико Търново, с което се потвърждава решение № 16 от 10 януари 2020 г., постановено по гр.д. № 409/2018 г. по описа на окръжния съд в гр. Велико Търново, с което спрямо касатора е установено, че е биологичен баща на детето М. Д. Д., [дата на раждане], разпоредено е след влизане на решението в сила да се извърши промяна в акта за раждане на детето като се отбележи за баща И. П. И. и с имената М. И. И., упражняването на родителските права е предоставено на майката Д. Г. Д., с адрес в [населено място], постановено е детето да живее при майката, определен е режим на лични контакти с детето, като до навършване на шестгодишна възраст на детето бащата има право да го вижда всяка неделя от 10 ч. до 18 ч. по местоживеене на детето, в присъствието на неговата майка и законен представител, а след навършване на шестгодишна възраст на детето бащата да има право да взема детето при себе си всяка неделя от 10 ч. до 18 ч., бащата е осъден да заплаща на детето месечна издръжка в размер на 180 лева, считано от 23.05.2018 г. до настъпване на причини за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва, и в тежест на касатора са присъдени разноски. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Оспорен е изводът на съда, че чрез експертиза, свидетели и документи се установява биологичния произход на детето от ответника като негов баща – ДНК експертизата не е абсолютно доказателство за биологичния произход и че липсата на заключение на такава експертиза не е пречка за уважаване на иска по чл. 69 СК, когато фактът на зачеването е установен чрез косвени доказателства, както според въззивния съд е в разглеждания случай. Сочи се, че по делото е прието заключение само на съдебна акушеро-гинекологична експертиза, установяващо забременяването на майката в тесни и широки граници, но недоказващо факта на зачеване със съответния биологичен материал на касатора. Свидетелските показания не са преценени предвид възможната заинтересованост на единствената разпитана по делото свидетелка – приятелски и близки отношения с майката и негативно отношение към касатора, като единственият случай, водещ до изводи за полови контакти между майката и касатора, касае период далече преди определения от експертизата период за зачеване на детето; не било взето предвид, че дори касаторът да е осъществявал грижи за майката и детето, докато то навършило една година, не е изключено те да се дължат на това, че ответникът по някаква причина е възможно да е смятал, че е баща на детето, без обаче това обективно да е действителен факт. Изводът на съда за произхода на детето от касатора, основан на 17 броя пощенски записа за суми от по 50-100 лева в периода 21.01.2016 г.-22.08.2017 г., не е съпроводен с действителна обосновка досежно доказателственото значение на тези документи – не се установяват по несъмнен начини причините за тези плащания, доколкото в тях не е посочено никакво основание за извършването им, и причините могат да се коренят в различни факти, включително облигационни връзки; не е съобразено, че първото плащане е в момент, когато самото зачеване не е било известно дори на майката. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване, включено в касационната жалба, се поставят правни въпроси, за които се твърди, че покриват приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. Ответницата Д. Г. Д., с адрес в [населено място], представлявана от адв. М. Д., в отговор на касационната жалба излага доводи както за липсата на основание за допускане на касационното обжалване, така и за правилността на обжалваното решение. Въззивното решение е основано на следните установени по делото обстоятелства: детето М. е родено от ищцата на 15.08.2016 г. и в удостоверението за раждане не е посочено име на бащата; според изслушаната медицинска експертиза, вероятният период на забременяване на майката е 12.11.2015 г.-12.12.2015 г. – широки граници, и 17.11.2015 г.-24.11.2015 г. – тесни граници; в периода от м. юни 2015 г. до края на м. ноември 2015 г. (в периода на тесните граници на забременяване) ищцата и касаторът са били в близка, интимна връзка, което се установява от показанията на разпитана свидетелка. Свидетелските показания са кредитирани като конкретни, подробни, даващи лични и преки впечатления от отношенията между страните, според които между страните по спора била създадена близка връзка преди периода на зачеване и след раждането на детето – след получени сведения от служител, работещ за свидетелката, тя извършила проверка, при която установила, че ищцата прекарала нощ при касатора и била заварена в стаята му на сутринта, като заявила, че е сама и има право да има близък човек, и отношенията продължили по същия начин и се задълбочили, а след раждането на детето свидетелката е заварвала касатора в квартирата на ищцата, обзаведена и поддържана от касатора, който изпращал пари по пощенски куриер; свидетелката е категорична, че от м. юни 2015 г. до раждането на детето и след това ищцата не се е срещала с друг мъж, както и че страните се грижили съвместно за детето в първите месеци след раждането му до навършването на една година. Счетено е, че свидетелските показания са подкрепени и от представени 17 броя разписки за доставка на пощенска пратка/пощенски запис за суми от по 50-100 лева за периода 21.01.2016 г.-22.08.2017 г., наредени от касатора в полза на ищцата. Съдът е отчел, че ДНК експертиза не е могла да бъде извършена поради неоткриването на касатора на постоянния и настоящия му адрес, нито на адреса на търговското дружество, чийто капитал е негова собственост, както и на посочения по делото телефон; прието е, че не могат да се приложат последиците на чл. 161 ГПК, защото не се установяват извършени лично от него действия, които препятстват, осуетяват или затрудняват събирането на доказателства, макар да е създавал пречки за надлежното му уведомяване за воденото срещу него производство, удостоверено от съдебен служител. Независимо от това, събраните чрез експертиза, свидетели и документи доказателства установявали биологичния произход на детето от касатора, като дори ДНК експертизата не е абсолютно доказателство за биологичния произход, а следва да бъде обсъдена с всички останали доказателства от значение за спора, поради което липсата на заключение за такава експертиза не е пречка за уважаване на предявения иск по чл. 69 СК, след като фактът на зачеването е установен чрез косвени доказателства. За правилно е счетено решението и в останалите му части. Касационният съд приема, че поставените от касаторката въпроси не обосновават допускането на касационното обжалване по нито едно от заявените основания за това. Твърди се, че в противоречие с практиката на ВКС според решение № 103 по гр.д. № 1371/2016 г., IV г.о., и определение № 363 по гр.д. № 3510/2016 г., IV г.о., са разрешени въпросите: когато в производството по установяване на произход по чл. 69 СК поради обективна невъзможност за това не е извършена ДНК и/или кръвно-групова експертиза на соченото за родител лице, и изводите за произход от бащата се правят само въз основа на косвени доказателства, необходимо ли е тези доказателства в своята съвкупност категорично и еднозначно да установяват зачеване на детето от ответника, изключвайки всяка друга вероятност то да е осъществено от друго лице, или е достатъчно тези косвени доказателства да водят само до наличие на обосновано в по-малка или по-голяма степен предположение за произход на детето от лицето, сочено за баща и конституирано като ответник по делото, и допустимо ли е доказване по косвен път на произход от бащата (при липса на възможност за извършване на ДНК и/или кръвно-групова експертиза) посредством свидетелски показания на един-единствен свидетел (имайки предвид съществуващия още от римското право принцип „testis unus, testis nulus“ /един свидетел не е никакъв свидетел/), особено за такива трудно установими чрез свидетелски показания обстоятелства като зачеването посредством полово сношение, и ако е допустимо, това отнася ли се и до случаите по чл. 172 ГПК – при данни или съмнения за възможна или вероятна заинтересованост на единствения свидетел от изхода на делото в полза на ищцовата страна. В соченото решение ВКС тълкува въпроса за значението на ДНК експертизата като доказателство в производството по установяване на произход. Счетено е, че произходът може да бъде установяван с всякакви доказателствени средства, но заключението на ДНК експертизата, предвид неговата обективност, има особено значение в производствата по установяване или оспорване на произход, защото експертизата може да изключи категорично възможността дете да произхожда от определено лице, в който случай искът за установяване на произход не може да бъде уважен. Искът може да бъде уважен само ако при съвкупното обсъждане на доказателствата за осъществени полови контакти между майката на детето и соченото за негов баща лице в периода на зачеването и заключенията на експертизите съдът формира категоричен извод за бащинството на детето. Поради това съществено значение на медицинските експертизи по делата за произход, съдът е длъжен да положи усилия за изясняване на делото от фактическа страна, като осигури възможност на страните и им съдейства за изслушването на такива (чл.12 ГПК). В процесния случай съдът не е отрекъл особеното значение на ДНК експертизите в производството по чл. 69 СК, а напротив – именно в съответствие със соченото разрешение е възприел, че дори и при наличие на такава, тя следва да бъде обсъдена в съвкупност с останалите значими за спора обстоятелства, установени по делото. Събраните по делото доказателства за съществуваща в периода на зачеване интимна връзка между страните, които, поради липсата на възможност зачеването да бъде възприето непосредствено, дават косвени данни за твърдения факт, и заедно с експертното заключение и писмените доказателства еднопосочно сочат осъществяването му, без да съществува база за друга вероятност. Изводът на въззивния съд е основан на всички събрани по делото доказателства. Ето защо разрешението на въззивния съд по поставения въпрос не е в противоречие с тълкуването на ВКС в цитираното решение, напълно възприемано от настоящия съдебен състав, а не се разкрива причина, която налага то да бъде изменяно и изоставяно, поради което, независимо от принципното значение на поставения въпрос, не се обосновава допускането на касационното обжалване и по двете допълнителни основания за това, поддържани от касатора. Касационният съд не обсъжда съответствието на даденото от въззивния съд разрешение с втория сочен акт на ВКС, тъй като той е постановен в процедура по селекция на касационните жалби и не разрешава спор по същество, поради което не е в кръга на съдебните актове, даващи основа за търсене на противоречие според правилото на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Вторият въпрос също не води до допускане на касационното обжалване. Той е основан на тезата на касатора за заинтересованост на единствения свидетел по делото, каквато, извън ясно заявеното приятелско, но обективно отношение на свидетелката към ищцата (свидетелката изявява критично становище за поведението на ищцата), не се разкриват по делото. Свидетелските показания са ясни, последователни и вътрешно непротиворечиви, отразяват лични, категорични възприятия, и са неопровергани по какъвто и да е начин. Ето защо поддържаната теза за вероятна заинтересованост на свидетелката не се оправдава от фактите по делото, а е градена само на подозренията на касатора за такава възможност. Законът не отрича възможността значими по делото обстоятелства да се доказват с показания на един свидетел, но и в този случай свидетелските показания са съпоставени с другите доказателства, събрани в процеса, които в комплекс са довели съда до съответния извод. Липсва причина, която да води до заключение за необходимост касационното обжалване да бъде допуснато както поради противоречие с практиката на ВКС, каквато в случая не се и сочи, така и поради значението на въпроса за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,