Определение № 1025 от 23.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 744/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Национална здравноосигурителна каса - [населено място], чрез процесуален представител юрисконсулт, срещу въззивно решение № 1449 от 08.12.2023 г., постановено по в. гр. д. № 1996/2023 г. на Окръжен съд - Варна, с което е потвърдено решение № 2715 от 20.07.2023 г. по гр.д. № 1816/2023 г. на Районен съд - Варна в обжалваната пред въззивната инстанция част за осъждане на Национална здравноосигурителна каса (НЗОК) да заплати на „Специализирана болница за активно лечение по кардиология - Варна“ - [населено място], на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 59, ал. 1 ЗЗО, сумата 13 192 лв., представляваща незаплатена стойност на оказана болнична помощ по клинични пътеки за м. март 2017 г. по договор № 031013/24.02.2015 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на депозиране на исковата молба - 22.06.2020 г., до окончателното изплащане на задължението, и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 3 298.26 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от 13 192 лева за периода от 01.01.2018 г. до 18.06.2020 г. В частта, с която е отхвърлен искът по чл.86, ал.1 ЗЗД за разликата над сумата 3 298.26 лв. до пълния претендиран размер от 4 086 лв., първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното въззивно решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила и се прави искане за неговата отмяна. С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК и чл. 280, ал.2, предл.3 ГПК - очевидна неправилност на постановеното от въззивния съд решение. В срока по чл.287, ал.1 ГПК не е подаден отговор от ответника по касационната жалба „Специализирана болница за активно лечение по кардиология - Варна“ със седалище в [населено място]. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото намира следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в едномесечния срок по чл.283 ГПК, но е процесуално недопустима, тъй като е насочена срещу решение на въззивен съд, което не подлежи на касационно обжалване. С разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК са изключени от обхвата на касационното обжалване решенията на въззивните съдилища по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. и по търговски дела с цена на иска до 20 000 лв., с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. В чл. 365, т. 1 ГПК като търговски са дефинирани делата по искове с предмет право или правно отношение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително сключването, тълкуването, действителността, изпълнението, неизпълнението или прекратяването й, последиците от прекратяването й, както и тези с предмет попълване на празноти в търговска сделка или приспособяването й към нововъзникнали обстоятелства. Според разясненията в мотивите към Тълкувателно решение № 3 от 23.02.2022 г. по тълк. дело № 3/2019 г. на ОСГТК на ВКС, при извършване на преценката дали едно дело е гражданско или търговско следва да се има предвид, че в зависимост от качеството на лицата по правоотношението търговските сделки могат да бъдат едностранни или двустранни, като в чл. 287 ТЗ е уредена приложимост на разпоредбите на търговското законодателство и за търговски сделки, при които една от страните не е търговец и не следва друго от закона. Предмет на обжалване с касационната жалба е решение на въззивен съд, с което е разгледан иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД за реално изпълнение на договор по чл. 59 ЗЗО, сключен между НЗОК в качеството на възложител и регистрирано като търговско дружество лечебно заведение (специализирана болница) в качеството на изпълнител, съединен с акцесорен иск по чл.86, ал.1 ЗЗД. Договорът, с който изпълнителят - търговец по смисъла на чл.1, ал.2, т.1 ТЗ, в кръга на осъществяваната от него търговска дейност се е задължил да оказва на здравноосигурени лица болнична медицинска помощ по клинични пътеки, а възложителят се е задължил да заплаща тяхната стойност съгласно методика за остойностяване на дейностите в болничната помощ, има характер на относителна търговска сделка по чл. 286, ал. 1 ТЗ. Поради това делото, в хода на което е разгледан и разрешен възникналият между възложителя и изпълнителя спор за неизпълнение на договора (сделката), е търговско - разрешение, възприето в константната практика на ВКС (определение № 166/14.04.2022г. по ч. т. д. № 886/2020 г. на II т. о., определение № 50208/21.10.2022 г. по т. д. № 1728/2022 г. на I т. о., определение № 36/26.01.2021 г. по гр. д. № 2874/2020 г. и др.). Цената на иска по чл.79, ал.1 ЗЗД - 13 192 лв., както и на акцесорния иск по чл.86, ал.1 ЗЗД - 4 086 лв., е под предвидения в чл.280, ал.3, т.1 ГПК минимален праг от 20 000 лв. за достъп до касационно обжалване по търговски дела. При така изложените обстоятелства съставът на ВКС приема, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, поради което подадената срещу него касационна жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение