Определение № 493 от 28.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 1002/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Е. К., Гражданин на Русия срещу решение № 335 от 28.02.20110 г. по гр. д. № 481/2010 г. на Софийски апелативен съд, с което, след отмяна на поставеното от Благоевградски окръжен съд решение № 183 от 22.02.2010 г. по гр. д. № 227/2009 г., са отхвърлени предявените от касатора срещу [фирма], [населено място] обективно съединени искове: иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за сумата 22 500 евро, представляваща част от продажната цена, дадена на отпаднало основание – развален договор за покупко-продажба на недвижим имот от 09.01.2007 г.; иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 5 979.70 евро, представляваща обезщетение за забавено плащане на първата сума за периода от 25.07.2007 г. до датата на исковата молба - 08.06.2009 г. и иск с правно основание чл. 93, ал. 2 ЗЗД за сумата 14 904 евро, представляваща двойният размер на задатъка, даден по договора. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Изложени са подробни съображения срещу извода на въззивния съд за липса на предпоставките по чл. 87, ал. 1 ЗЗД за разваляне на сключения между страните предварителен договор от 09.01.2007 г. поради това, че не е спазено изискването кредиторът да даде допълнителен срок на длъжника за изпълнение на договора като условие за неговото разваляне. Според касатора, клаузата на чл. 10, ал. 2 от договора е тълкувана в противоречие с разпоредбата на чл. 20а ЗЗД, като не е зачетен диспозитивния характер на нормата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД и възможността страните по облигационното правоотношение да уговорят изрично условията за едностранното му разваляне. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационното обжалване е обосновано с твърдението, че въззивният акт съдържа произнасяне по въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС – решение № 1168 от 18.01.2007 г. по т. д. № 518/2006 г. на ТК; решение № 424 от 01.06.2010 г. по гр. д. № 1121/2009 г. на ІV г. о.; решение № 1181 от 12.10.1999 г. по гр. д. № 511/1999 г. и решение № 47 от 31.03. 2011 г. по т. д. № 706/2010 г. на ІІ т. о., както и че е налице противоречие в съдебната практика, илюстрирано с решение № 10 от 25.02.2010 г. по в. т. д. № 8/2010 г. на Варненски апелативен съд. Като релевантни за делото са посочени въпросите: 1. Действителна ли е клауза за разваляне на договора, в която страните са уговорили изрично предпоставките за едностранно разваляне на договора поради виновното му неизпълнение; 2. При наличието на такава клауза следва ли да бъде зачетена волята на страните при упражняване потестативното право за разваляне или следва да се поставят допълнителни условия и срокове, каквито страните не са уговорили; 3. Диспозитивна или императивна е разпоредбата на чл. 87, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД относно предпоставките за едностранно разваляне на договора и по-конкретно – необходимо ли е изправната страна да определя допълнителен срок за изпълнение по реда на чл. 87, ал. 1 ЗЗД или да доказва безполезност или невъзможност на изпълнението по смисъла на чл. 87, ал. 2 ЗЗД, ако страните предварително са установили условията, при сбъдване на които изправната страна може да развали договора. По отношение на последния въпрос касаторът релевира и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като твърди, че същият е от значение за точното прилагане на закона. Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – моли да не бъде допуснато касационното обжалване поради отсъствие на заявените основания по чл. 280 ГПК, респ. за отхвърляне на касационната жалба като неоснователна. Подробни съображения са изложени в писмен отговор от 25.08.2011 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване. За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявените от А. Е. К., Гражданин на Русия срещу [фирма], [населено място] обективно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 93, ал. 2 ЗЗД, въззивният съд, макар да е споделил изводите на първата инстанция, че ищецът е изправна страна по процесния предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 09.01.2007 г. и че ответникът не е доказал твърдението си за невиновна невъзможност за изпълнение на поетите задължения както в рамките на първоначално уговорения срок /м. декември 2007 г./, така и след изтичането на едностранно продължения от него срок /30.03.2008г./, е приел, че договорът не е развален, тъй като не е изпълнено предвиденото в чл. 87, ал. 1 ЗЗД условие за даване срок на ответника за изпълнение на поетите задължения, който е допълнителен, извън срока, уговорен в самия договор. В тази връзка решаващият състав е застъпил становището, че договорът не се счита развален по право с изпадането на длъжника във виновна забава и че развалянето настъпва едва след изтичане на допълнително дадения срок за изпълнение с предупреждение за развалянето му, ако задължението не бъде изпълнено. Този извод е отнесен и към хипотезата, когато страните са уговорили срок на неизпълнение, след изтичането на който ищецът като купувач ще може да развали договора без да даде срок за изпълнение. Според съдебния състав, възможността за разваляне на договора с едностранно безусловно изявление съществува единствено в случаите по чл. 87, ал. 2 ЗЗД – ако изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти, ако е станало безполезно или ако задължението е следвало да се изпълни непременно в уговореното време, каквито твърдения от страна на ищеца не се поддържат. Настоящият състав намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. По отношение на първия въпрос не е изпълнено общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК. Доколкото въпросът за действителността на клаузата от процесния договор, съдържаща изрични уговорки относно условията за едностранното му разваляне, изобщо не обсъждан във въззивното решение – нито такива доводи са били рлевирани от страните в хода на производството, същият не може да бъде определен като обуславящ изхода на конкретното дело. По отношение на останалите въпроси, свързани с характера на нормата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД и за съотношението между договореното от страните и установеното в посочената норма и по-конкретно – необходимо ли е изправната страна да определя допълнителен срок за изпълнение по реда на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, ако страните предварително са установили условията, при сбъдване на които изправната страна може да развали договора – е осъществена общата предпоставка по чл. 280, ал.1 ГПК. Освен това, представените от касатора съдебни актове – решение № 1181 от 12.10.1999 г. по гр. д. № 511/1999 г. на ВКС и решение № 10 от 25.02.2010 г. по в. т. д. № 8/2010 г. на Варненски апелативен съд – доказват и твърдението му за противоречие в съдебната практика при решаването на посочените въпроси /чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК/. Същевременно, обаче, следва да се отчете, че по същите въпроси вече е формирана задължителна съдебна практика по реда на чл. 290 ГПК – решение № 37 от 22.03.2011 г. по гр. д. № 920/2009 г. на ІІІ г. о.; решение № 131 от 13.11.2009 г. по т. д. № 661/2008 г. на ІІ т. о.; решение № 424 от 01.06.2010 г. по гр. д. № 1211/2009 г. на ІV г. о. В цитираните актове е прието, че разпоредбата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД има диспозитивен характер и че е допустимо страните да уговарят конкретно условията за разваляне на договора. Поради това, че въззивното решение е в отклонение от посочената практика, касационното обжалване на същото следва да бъде допуснато на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а не на останалите поддържани от касатора основания. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК