Определение № 1095 от 15.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4407/2022 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Г. Г. ,чрез адв. М.Ел-Т. от САК срещу решение №176 от 07.07.2022г по в. гр.дело №221/2022г. на Окръжен съд –Сливен ,с което е потвърдено решение №248 от 14.04.2022г по описа на Районен съд - Сливен. Отхвърлен е иск на касатора С. Г. Г. да бъде осъден ответника С. Т. Д. ,баща на бившата му съпруга М. Д., да заплати сумата 9797,50лв,с която неоснователно се е обогатил след като на 05.04.2018г ищецът от своя банкова сметка е превел тази сума като плащане по договор за застраховка ,сключен от С. Т. Д. с Ен Ен ЗАД. Въведените от страните твърдения са очертали като безспорно ,че паричните средства с които е наредено плащането ищецът е получил за тази цел и същите са били внесени по банковата сметка на която е туляр,за да се осъществи плащането.Спорен между страните е бил въпроса за произхода на средствата, като в тази връзка са допуснати и изслушани показания на свидетели.Въззивният съд е изтъкнал ,че пред първа инстанция изчерпателно са събрани поисканите от страните допустими и относими доказателства. Ищецът е поддържал ,че е получил сумата като заем от трето лице- за което е представил и писмен договор, както и че същата сума е заплатил на застрахователя. Противоположни са били твръденията на ответника и показанията на доведената от последния свидетелка ,негова дъщеря.Сумата ответникът е предал на нея, тя е дала парите на ищеца да ги внесе по сметка и да преведе като плащане на застрахователя. Въззивният съд е приел на свой ред,че за успешно провеждане на иска при обстоятелствата на които е основан е необходимо да се установи обедняване на ищеца и обогатяване на ответника, което да произтича от един общ факт или обща група факти.Към изяснената по делото фактическа обстановка и фактическите изводи на първинстанционния съд Окръжен съд – Сливен е препратил съгласно чл. 272 ГП .Изтъкнал е ,че така необходимата връзка не е налице – не се установява по несъмнен начин ,че ищецът е внесъл по договора за застраховка на ответника исковата сума ,като е използвал получената по договора за заем сума .Двамата свидетели на ищеца не установяват това обстоятелство.Единият свидетел казва ,че заемът е взет от ищеца за да помогне на ответника ,но точно за какво не знае.Другият свидетел заявява ,че това което знае, го е научил от ищеца. Въззивният съд е приел за неоснователно оплакването на въззивния жалбоподател ,че по безспорен и категоричен начин е установено ищецът със свои средства да е платил вноската по договора за застраховка. Посочено е ,че съвкупната преценка на доказателствата не обосновава този извод. Касаторът обжалва въззивното решение като неправилно с оплаквания за процесуални нарушения при обсъждането на доказателствата ,които според защитата е следвало да обоснова извод обратен на направения по основанието на иска и по фактите, касателно причинната връзка между обедняване и обогатяване. В изложение се сочи основание по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК по дванадесет отделно формулирани процесуалноправни въпроса Въпросите по т.1-8 от изложението се свеждат до задължението на въззивния съд да извърши самостоятелна преценка на взички доказателства, да изгради своите изводи въз основа на съвкупна преценка на доказателствения материал,да обсъди и да се произнесе по всички възражения и доводи във въззивната жалба ,да изложи мотиви съгласно чл.236, ал.2 ГПК и когато препраща по реда на чл. 272 ГПК, поставя се въпрос мотивирано ли е въззивно решение, което препраща към мотиви на първоинстанционен акт, обоснован със свидетелски показания на заинтересовано лице. Изтъква се противоречие с ППВС №7/1965г, ТР №1 /09.12.2013г на ОСГТК, както и множество решения от практиката на ВКС Следващата група въпроси ( т.9-12) изразяват доводите на защитата за основаване на решението на показания на свидетел, който е заинтересован :кой свидетел е заинтересован ;как следва да се анализират показанията му при противоречие; дъщерята на ответника заинтересован свидетел ли е ;може ли решението да бъде мотивирано с показания на заинтересован свидетел при наличие на писмени доказателства за сключен договор за заем, показания за получаване на заетата сума и последващи действия по вносяне на сумата по сметка на ответника. .Изтъква се противоречие на въззивното решение с формирана практика на ВКС в реш по гр. д № 1431/21г на Първо г.о и реш. по гр.д № 165/2020г на Четвърто г.о по въпроса за възможна заинтересованост на свидетел ,съгл. чл. 172 ГПК ,по които въпроси се изтъква и чл. 280, ал.1 т.3 ГПК В отговор, депозиран от пълномощника на ответника адв. А.К. от АК -Сливен се изтъква липса на предпоставките визирани в чл. 280,ал.1 ГПК Касаторът е облякъл във въпросителна форма убеждението си,че въззивният съд е допуснал процесуални нарушения, което не обоснсовава възприемане на оплакванията му в настоящата фаза по допускане ,като по същество самите оплаквания също са неоснователни. Претендират се разноски за адвокатска защита След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Поставените процесуални въпроси по т.1-7имат утвърден отговор в парктиката на ВКС в поддържания от защитата смисъл,но обжалваното въззивно решение не опредметява пренебрегване на задължението да се обсъдят доводите и възраженията на страните, или на задължението съвкупно да се преценят доказателствата,която именно преценка касаторът оспорва като преформулира касационни по същество оплаквания. Въззивният съд е препратил към установената фактическа обстановка ,като решението му е основано и на собствен извод,че при фактите,с чието доказване ищецът установява своя имуществен пасив,при изчерпателно обсъждане на ангажираните в тази насока доказателства - прецени съвкупно, не се установява необходимата за неоснователно обогатяване на ответника връзка.В мотивите са обсъдени обстоятелствата,които в съответствие с установената практика на ВКС обуславят извод по основанието на иска и неотносимо се изтъква нарушаване на задължението по чл.236, ал.2 ГПК заради позоваване на чл. 272 от въззивната инстанция.Окръжен съд –Сливен е разгледал доводите и оплакванията на жалбоподателя,че въз основа на проведеното от ищцовата страна доказване твърденията на ищеца били установени, същевременно не е основал решаващите си изводи на установеност, резултатна от провеждано от страна на ответника доказване относно произхода на средствата,с които е платена застрахователната вноска по договора в полза на С. Д..Поради това въпросите, формулирани в т.-12 от изложението се поставят неотносимо,те не са обуславящи за изводите на съда в обжалваното решение и за изхода на делото. Следва да се присъдят разноски на ответника по жалбата за адвокатска защита, установени в размер на 800 лева. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.