Определение № 2094 от 24.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 1245/2024 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.последно ГПК. Образувано е по частна жалба на К. Т. А., действащ със съгласието на своята майка Т. Т. срещу определение № 714 от 21.03.2024г. по т.д.№ 1833/2023г. на състав на Второ т.о. на ВКС в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на тази страна срещу решение №260896/28.06.2023г. по в.гр.д.№1729/21г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявените от К. А. срещу ЗАД „ОЗК Застраховане“АД искове по чл.432 ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от ПТП, настъпило на 30.05.2018г. в [населено място], в размер на 180 лв., ведно със законната лихва, както и по чл.86 ЗЗД - за заплащане на обезщетение за забава върху сумата в размер на 2 лв. Искането в частната жалба е за отмяна на определението в обжалваната част. Отговор на частната жалба не е постъпил. За да се произнесе, настоящият състав на ВКС съобрази следното: Частната жалба е допустима, но е неоснователна. В съответствие с разпоредбата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК е изводът в обжалваното определение, че въззивното решение в частта по предявените обективно съединени искове за заплащане на обезщетение за имуществени вреди и обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД не подлежи на касационно обжалване, предвид цената, за която те са предявени - 180 лв. и 2лв. Законосъобразно е приложено императивното правило на чл.280,ал.1,т.3 ГПК, съгласно което на касационно обжалване не подлежат въззивните решения, които са постановени по граждански дела с цена на иска до 5 000лв. В настоящия случай съставът по т.д.№ 1833/2023г. на ВКС е съобразил разпоредбата на чл.113, изр.второ ГПК, отчитайки, че делото подлежи на разглеждане като гражданско, но касационният контрол не е допустим по отношение на всички въззивни решения по граждански дела. Искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди е самостоятелен, обективно съединен иск и за обжалваемостта на решението по него пред ВКС е от значение цената му, която е под законовоустановения размер от 5 000лв. Решението на въззивния съд по иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, ведно с обезщетение по чл.86,ал.1 ЗЗД е влязло в сила с постановяването му като неподлежащо на касационно обжалване. Частната жалба е неоснователна и определението в обжалваната част следва да бъде потвърдено. По изложените съображения ВКС, състав на Първо търговско отделение