Определение № 2925 от 26.10.2026 г. на ВКС по д. № 1469/2026 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника ЗК „ Лев инс“ АД, [населено място], чрез адв.С. Д. от АК- Добрич, срещу решение № 49/11.03.2026г. по възз.т.д.№ 410/2025г. на Апелативен съд - Варна в частта за потвърждаване на решение № 77/05.05.2025г. по гр.д.№ 317/2024г. на Окръжен съд - Силистра в обжалваната от него част, с която е осъден да заплати на ищцата Н. Ш., на осн. чл.432, ал.1 КЗ, обезщетение за неимуществени верди от смъртта на сина й при ПТП на 27.09.2023г. в размер на 51 129.19 евро, ведно със законната лихва.

Преди всичко касаторът оспорва извода, че ищцата има право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина си. Намира, че е извършен в нарушение на ППВС № 4/61г. и № 5/69г. относно кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди, при неправилно възприемане на свидетелските показания и заключението на психологичната експертиза и несъобразяване на заключението на психиатрична експертиза. Евентуално поддържа, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди е завишен. В тази връзка релевира оплаквания, че липсват мотиви, изводът е направен в противоречие с доказателствената съвкупност и е нарушен принципът на справедливостта, заложен в чл.52 ЗЗД, тъй като липсва обсъждане на действителната икономическа обстановка в страната, размера на застрахователните лимити и всички относими конкретни факти по делото и размерът надхвърля значително присъжданите в аналогични случаи. По изложените съображения искането е за касиране на въззивното решение в обжалваната част и за отхвърляне на иска. Претендира за присъждане на разноски.

В приложеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е въведено основанието по т.1, предл. посл. на чл.280, ал.1 ГПК, с позоваване на решение № 215/03.02.2017г. по т.д.№ 2908/2015г., I ТО, по следните въпроси:

1. Длъжен ли е съдът да търси „точен паричен еквивалент“ на търпените морални вреди и длъжен ли е да намери „справедлив еквивалент“ на същите, като гаранция за това е отчитане на всички задължителни и всички специфични за случая обстоятелства, въведени с ППВС № 4/68, гарантиращи правилното приложение на принципа на справедливост?

2. Длъжен ли е съдът да посочи всички съществени критерии и да ги съпостави реално с доказателствата по делото, за да се изпълнят изискванията на задължителната съдебна практика – ППВС 4/68г.?

С писмен отговор насрещната страна, ищцата Н. Ш., чрез адв.Р. М. от САК, оспорва наличието на основания за допускане на обжалване, тъй като поставените въпроси не са значими, доколкото са конкретни и изцяло касаещи конкретни факти по делото, поради което изискват преценка на доказателствата по делото, и в този смисъл касаят правилността, и същевременно отсъства и въведената допълнителна селективна предпоставка. Изразява несъгласие с основателността на касационната жалба. Претендира за присъждане на адвокатски хонорар по чл.38, ал.1, т.2 ЗА.

Съставът на I ТО, след като прецени доводите на страните и данните по делото, приема следното:

Въззивният съд е сезиран с въззивна жалба на ответника ЗК „Лев инс“ АД и с насрещна въззивна жалба на ищцата Н. Ш. срещу първоинстанционното решение, с което е присъдено застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина на ищцата при ПТП на 27.09.2023г. в размер на 100 000лв., ведно със законната лихва, а за разликата до претендирания размер от 200 000лв., ведно със законната лихва, искът е отхвърлен.

По спорния и във въззивното производство въпрос, във връзка с който са единствено формулирани въпроси от застрахователя, относно размера на справедливото по см. на чл.52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди въззивният състав е установил въз основа на свидетелските показания, че ищцата е посрещнала много трагично смъртта на сина си, припаднала, не била на себе си, на погребението му „се била разпаднала“, много се променила, държала се „като луда“, гледала неориентирано, страдала емоционално и споделяла с всеки, че не намира смисъл от живота си без загиналия си син, посещавала гроба му и плачела и на шестия месец му поставила паметник, като постепенно станала по-добре, но не можела да забрави сина си и често говорела за него, а скоро след смъртта му родила друго дете. Въз основа на заключението на съдебно-психологическата експертиза по делото е приел за установено, че у ищцата в резултат от смъртта на сина й се регистрира преживяване на тревожни симптоми и вътрешни конфликти, които са извели личността й извън познатото и обичайно равновесие, направили са я тревожна, притеснена и страхуваща се от новото си състояние, ограничили са нормалните й ежедневни личностни дейности и социални контакти, че ищцата се разстройва непрекъснато и споделя за негативните си с висок интензитет негативни чувства и още дълго ще се опитва да преодолява последиците и личните си преживявания. Изтъкнал е обясненията на вещото лице, че между ищцата и сина й е съществувала силна емоционална връзка. Същевременно въз основа на заключението на съдебно-психиатричната експертиза е установил, че ищцата е с граничен на лека умствена изостаналост интелект, хистрионен тип личност с дисоциативна реактивност, като при нея не се констатира психично заболяване като категорична последица от смъртта на сина й, а се установява, че на травменото събитие е отреагирала с протрахирана реакция на скръб и траур – тревожно депресивно състояние, което е отзвучало спонтанно във времето, като ищцата не приема медикаменти, свързани с емоционалното й състояние, както и не провежда никакво лечение. Тези обстоятелства са съобразени от въззивния състав при определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, както и още -икономическата конюнктура в страната и размера на минималната РЗ за 2023г., и, като ориентир, лимитите на застрахователно покритие след 2018г. за всяко събитие и лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди, установени в действащите през съответните периоди Наредби за задължителното застраховане. Като краен резултат не е споделен изводът на първата инстанция, че размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди е 200 000лв., а е прието, че размерът му е 76 693.78 евро/150 000лв. За да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната от застрахователя част, с която на ищцата е присъдено обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина й в размер на 51 129.19 евро, въззивният състав е редуцирал с 1/3 определения при приложение на чл.52 ЗЗД размер по приетото за основателно възражение на застрахователя за принос на пострадалия, тъй като е приел да пътува в автомобил с водач, видимо силно повлиян от употреба на алкохол, с което сам и осъзнато се е поставил във висок риск.

Настоящият състав намира, че липсва основание за допускане на обжалване.

Извън преценката за вероятна нищожност и/или недопустимост, допускането на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя кумулативно наличие на общото основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, изяснено в мотивите към т. 1 на Тълкувателно решение № 1/2009 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, и на въведените основания за допускане на обжалване по т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Касаторът е длъжен да посочи правен въпрос, от значение за изхода по конкретното дело. Този въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които касационният съд е длъжен да селектира касационните жалби.

Предвид произнасянето от въззивния съд, поставените от застрахователя въпроси, свързани с приложението на чл.52 ЗЗД, са значими за крайния изход на спора по см. на чл.280, ал.1 ГПК. Неоснователността на искането за допускане на обжалване произтича от липсата на въведената допълнителна селективна предпоставка.

По приложението на чл.52 ЗЗД, е формирана практика на ВКС, обективирана в ППВС № 4/1968г. и решения, постановени по чл.290 ГПК, на състави на ВКС, приемаща, че при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се вземат предвид всички обстоятелства, които обуславят размера на вредата - характера и тежестта на увреждането, начина и обстоятелствата, при които са настъпили, интензитета и продължителността на търпените болки и страдания, икономическата конюнктура в страната към момента на настъпване на застрахователното събитие, ориентир за които са непрекъснато нарастващите нормативно определени лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Видно от мотивите на обжалваното решение, не се констатира противоречие или отклонение от установената съдебна практика, доколкото въззивният съд е съобразил конкретно установените общи и специфични обстоятелства, относими към критериите за приложение на чл.52 ЗЗД, в т.ч. действителната икономическа обстановка в страната и застрахователните лимити към датата на ПТП. Правилността на направените изводи е извън предмета на производството по чл.288 ГПК.

Поради изложеното, не следва да се допуска обжалване.

С оглед на този изход на спора на касатора не се дължат разноски. В полза на адв.Р.М., предоставила безплатна правна помощ на ищцата в касационното производство, следва да се присъди адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА, чийто размер се определя на 2300 евро, съобразно фактическата и правна сложност на делото и извършените от адвоката процесуални действия.

Мотивиран от това, съставът на I ТО: