Определение № 220 от 23.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 121/2011 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма],[населено място] срещу определение № 558/22.12.2010г. по ч.гр.д.№ 1116/10г., с което Софийският окръжен съд е потвърдил разпореждане от 29.10.2010г. по ч.гр.д.№ 901/10г. на Самоковския районен съд за отхвърляне на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл.417 ГПК. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли за неговата отмяна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд. констатира, че подадената частна касационна жалба е недопустима. Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.4 ГПК, с изм. с ДВ бр.100/2010г., не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. По силата на чл.280, ал.2 ГПК от касационен контрол са изключени въззивните решения по търговски дела с цена на иска до 10000 лв. В случая, производството по делото е образувано по искане за издаване за заповед за изпълнение на парично вземане, произтичащо от договор за банков кредит с цена от 5595.89 лв. и лихви в размер на 692.40 лв. и 516.04 лв. Цената на вземанията е под 10000 лв., поради което въззивният акт не подлежи на касационно обжалване. Частната касационна жалба е постъпила на 14.01.2011г., поради което е приложил редът за обжалване след изменението на ГПК в сила от 21.12.2010г. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд