Определение № 1983 от 15.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 1826/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Лесотехнически университет - „Научно-изследователски сектор”, представляван от адв. Х. К., срещу решение № 170 от 06.06.2023г. по в.гр.д. № 83/2023г. на Окръжен съд Смолян, с което след частична отмяна на решение № 301 от 17.11.2022г. по гр.д. № 965/2020г. на Районен съд Смолян в осъдителната му част са отхвърлени като погасени по давност предявените от касатора против Териториално поделение „Държавно горско стопанство” – [населено място] иск за заплащане на сумата 7755.36 лева с ДДС, представляваща неплатено възнаграждение по договор № 4/21.06.2010 г. за изработване на лесоустройствен и ловоустройствен проект на Държавно горско стопанство – Пампорово, ведно със законната лихва върху главницата, считано от постановяване на решението до окончателното й плащане, акцесорен иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 1103.07 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 07.06.2019 - 30.10.2020г. върху главницата 7755.36 лева с ДДС, иск за заплащане на сумата 1164 лева, представляваща подлежаща на връщане гаранция за изпълнение на договора, както и предявения на основание чл.86, ал.1 ЗЗД акцесорен иск за сумата 165.55 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 07.06.2019 - 30.10.2020г.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага съображения за неправилност на извода на въззивния съд, че задължението на ответника ТП ДГС – Смолян за заплащане на възнаграждение по процесния договор е станало изискуемо на 10.01.2012г. – датата на проведеното заседание на ЕТИС при ИАГ, като намира, че този извод не кореспондира на събраните по делото доказателства и на материалния закон. Поддържа, че противно на приетото от въззивния съд, на проведеното на посочената дата заседание на ЕТИС при ИАГ приемане на работата не е извършено, тъй като е следвало да се бъдат отстранени нередовности по изготвените проекти съгласно чл.2, ал.3 от сключения договор, след което работата да бъде приета с подписване на приемо-предавателен протокол. Позовава се на писмо с изх. № 4138-02 от 07.01.2019г. от директора на ТП ДГС – Смолян в отговор на изпратен му от касатора приемо-предавателен протокол, в което е посочено, че процесните проекти ще бъдат приети след отстраняване на нередовности по протокола от второто лесоустройствено съвещание, проведено в периода от 19.09.2011г. до 21.09.2011г., описани в 12 точки, както и след отстраняване на нередовностите по протокола от заседание на ЕТИС при ИАГ. Сочи, че в писмо изх. № 1226 от 11.04.2019г. ответникът заявява, че са коригирани всички забележки, отразени в протоколите от проведените съвещания във връзка с процесния договор. Позовава се и на извършеното от ответника на 03.06.2019г. плащане на сумата 34,63 лева, което установява приемане на извършената работа по договора без забележки на 11.04.2019г. Излага съображения за незаконосъобразност и необоснованост на извода на въззивния съд, че писмо изх. № ИАГ-28637 от 23.08.2011г., издадено от ИАГ, представлява доказателство за изискуемост на задължението за заплащане на възнаграждение по процесния договор, като сочи, че с това писмо не се извършва приемане на работата по договора, а само се разпределят сумите, които поделенията следва да заплатят по възложени проекти. Поддържа, че погасителната давност не само не е изтекла, тъй като работата е приета през 2019г., но е и прекъсната от длъжника, който е направил признание на задължението си. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът прави искане за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 и ал.2 ГПК, като сочи следните правни въпроси:

1. Може ли изпълнителните директори и директорите на ИАГ, РДГ – Смолян, ЮЦДП – Смолян, ТП ДГС – Смолян в качеството си на ръководители на тези дирекции от името на дирекциите да признаят съществуващото задължение по договор № 4 от 21.06.2010г. и това изявление да има последиците по чл.116, б. „а” ЗЗД – прекъсване на течението на давностния срок?

2. При забавено изпълнение на възложената работа и след приемането й от възложителя следва ли да бъде приложен институтът на давността по отношение на дължимото възнаграждение или следва да се приложи неустойката, предвидена в сключения между страните договор, с която да се намали възнаграждението?

3. Допуснал ли е въззивният съд процесуално нарушение, като е приел, че конкретен факт се е осъществил на определена дата /приемане на извършената работа на 10.01.2012г./ и се е произнесъл, като е обосновал твърденията си на него, който факт и двете страни по спора твърдят, че не се е осъществил на тази дата /и двете страни твърдят, че приемането на работата не е станало на тази дата/?

Касаторът твърди, че въпросите са решени в противоречие с решение № 123 от 06.11.2019г. по т.д. № 2682/2018г. на ВКС, I т.о., решение № 43 от 16.07.2020г. по т.д. № 1524/2019г. на ВКС, I т.о., ТР № 4 от 14.10.2022г. по тълк.д. № 4/2019г. на ОСГТК на ВКС, решение № 110 от 17.08.2011г. по т.д. № 597/2010г. на ВКС, II т.о., решение № 157 от 08.11.2010г. по т.д. № 1135/2009г. на ВКС, II т.о., решение № 235 от 09.01.2018г. по т.д. № 726/2017г. на ВКС, II т.о. и решение № 586 от 03.11.2008г. по т.д. № 282/20018г. на ВКС, I т.о.

Касаторът излага и довод за очевидна неправилност на въззивното решение, поради което прави искане за допускане на касационен контрол на основание чл.280, ал.2, предл.3 ГПК.

Ответникът Териториално поделение Държавно горско стопанство Смолян, представлявано от адв. В. Р., представя отговор, с който оспорва касационната жалба. Прави възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване, като сочи, че първият въпрос е свързан със съществото на спора, а от друга страна, сочените от касатора действия, прекъсващи давността, са извършени след изтичането й; че вторият въпрос не е включен в предмета на спора и не е бил обсъждан от въззивния съд; че третият въпрос е свързан с проверка на правилността на решението, а от друга страна е некоректно формулиран, тъй като при обосноваване на възражението си за давност ответникът е посочил релевантната дата. Излага и съображения за неоснователност на касационната жалба.

Третото лице-помагач Изпълнителна агенция по горите не представя отговор на касационната жалба.

По отношение на останалите ответници, посочени в исковата молба, първоинстационното решение е влязло в сила като необжалвано, поради което същите не са страна в касационното производство.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касаторката доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

Въззивният съд, след като е обсъдил събраните по делото доказателства, е приел, че на 21.06.2010г. между ищеца Научно изследователски сектор при Лесотехнически университет и ДГС-Пампорово е сключен договор за изработване на лесоустройствен и ловоустройствен проект за територията на Държавно горско стопанство – Пампорово, което съгласно заповед № РД46-342 от 18.04.2012г. на министъра на земеделието и храните, считано от 01.07.2012г., е закрито и в т.Х изрично е посочено, че ТП ДГС Смолян е правоприемник на всички активи и пасиви. Приел е, че сключеният договор има характера на договор за изработка и съгласно чл. 266 ЗЗД възнаграждението на изработващия е дължимо при приемане на работата от възложителя. Посочил е, че е договорено плащане при изпълнение на договора на сума в общ размер 58 200 лева (без ДДС), като актуването и плащането следва да се извърши на етапи по чл.4, ал.2, т.1-7 от договора - 2 пъти по 20% от общата сума - при приключване 50% от теренно проучвателните работи; 20% - 10 640 лева, при предаване проекта до 31.05.2011г. (чл.2ал.1) за обществено обсъждане и приемане второ лесоустройствено съвещание на ЕТИС при ИАГ, а окончателното изплащане - 60% след предаване и подписване на приемо-предавателен протокол. Отбелязал е, че в исковата молба са изложени фактически твърдения, че преди повече от пет години ищецът е предал лесоустройствения и ловоустройствения проект по процесния договор в съответствие с установеното по делото, че изготвеният от ищеца проект е предаден за обсъждане на второто лесоустройствено съвещание, проведено в периода от 19.09.2011г. до 21.09.2011г., на което предвид направените констатации са направени препоръки и на проведеното на 10.01.2012г. заседание на ЕТИС при ИАГ раздел ІІІ е приет горскостопанският и ловностопанският план (лесоустройствен и ловоустройствен проект) с допълнения, изброени в четири точки - ловуването на хищници да се извършва съгласно разпоредбите на чл.44, ал.4 от Закона за лова и опазването на дивеча; количествената сметка на проектирането на ловностопански райони по ловностопански райони (за дивечовъдния участък и предоставените ловностопански райони) бъде разработена по ловностопански райони (за дивечовъдния участък и предоставените ловностопански райони); в таблица 123 (L-14) възможните приходи да бъдат посочени отделно за дивечовъдния участък и предоставените ловностопански райони и да бъдат коригирани отстрелните такси за хищници съгласно ценоразписа за организиран ловен туризъм. Приел е, че в подкрепа на изложеното е и представеното от ищеца писмо до Южноцентрално държавно предприятие [населено място] и до Регионална дирекция по горите Смолян, изх.№ 28637/23.08.2011година на ИАГ, съгласно което е извършено разпределение на дължимите суми, които следва да се платят за изпълнение на лесоустройствените дейности. Приел е за установено, а подкрепено и от констатациите на вещото лице по изслушаната съдебноикономическа експертиза, неоспорена от страните, че задължението по процесния договор на ДГС Пампорово е сума в размер на 10 304 лева без ДДС, съответно 12 364.80 лева с ДДС, като останалата част от дължащото се възнаграждение се определя като дължимо от държавния бюджет посредством ИАГ. Съобразил е и посоченото от вещото лице плащане на 23.12.2011г. от страна ТП ДГС Пампорово по фактури 301526/301527 по процесния договор № 4 в общ размер на сумата 18 681.96 лева.

Въззивният съд е приел за установено от събраните по делото доказателства, че ищецът е изпълнил задължението по сключения договор, тъй като лесоустройствен и ловоустройствен проект е представен за обществено одобрение както по време на второто лесоустройствено съвещание, проведено в периода 19.09 - 21.09.2011г., и на проведеното на 10.01.2012г. заседание на ЕТИС при ИАГ (видно от приложение № 2 и 3 към исковата молба), а налице е и плащане от възложителя ДГС Пампорово, в каквато насока са и констатациите на вещото лице. Във връзка с поддържаното от жалбоподателя възражение за погасяване по давност на претенцията за възнаграждение е съобразил представеното от ищеца писмо изх. № ИАГ-28637/23.08.2011г., което определя колко следва да се плати и което според въззивния съд обосновава и извода, че вземането на ищеца към този момент е изискуемо. Добавил е, че съгласно чл.2, ал.2 и ал.3 от процесния договор предаването на проекта се извършва след отразяване на бележки и препоръки от ЕТИС при ИАГ - до 60 дни от второто лесоусторйствено съвещание, което, видно от представения към исковата молба протокол на експертно технико икономически проект, е станало на 10.01.2012г. Поради това е приел, че макар да не е съставен и подписан приемо-предавателен протокол, работата по договора за поръчка е извършена и възложителят дължи плащане на възнаграждението за извършената работа от 10.01.2012г.. Достигнал е до извод, че направеното възражение за погасяване по давност на претенцията с правно основание чл. 266 от ЗЗД е основателно и следва да бъде уважено, тъй като пет годишният давностен срок е изтекъл на 10.01.2017г. Посочил е, че съгласно чл. 119 ЗЗД с погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла, поради което и акцесорният иск за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата 7 755.56 лева за периода от 07.06.2019г. -30.10.2020г. в размер на 103.07 лева е погасен по давност.

По отношение на претенцията за заплащане на сумата 1164 лева, представляваща гаранцията за изпълнение на договор №4, въззивният съд е приел, че съгласно чл.6, ал.4 от договора същата се освобождава от възложителя в срок от 30 работни дни след окончателното приемане от ЕТИС на ЕИГ, представен протокол от второ лесоустройствено съвещание и изпълнение на препоръките и бележките от ЕТИС, което е станало на 10.01.2012г. Приел е за безспорно, че изпълнителят е внесъл гаранция в посочения размер, но е намерил, че вземането съгласно уговореното между страните е изискуемо от момента на приемане на работата и за връщането е посочен срок, който е изтекъл през март 2017г., т.е далеч преди предявяване на иска, поради което искът и в тази част е погасен по давност. Въззивният съд е приел, че ищецът е проявил процесуална небрежност, не е проявил дължимата грижа за своите работи и е бездействал, поради което вземането е погасено по давност.

Настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.

Поставеният първи материалноправен въпрос не е обсъждан от въззивния съд и не е обусловил решаващите му изводи, поради което не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК. Въззивният съд не е излагал съображения дали погасителната давност по отношение на предявените вземания е била прекъсната с признаване на вземането от страна на ответника, но във връзка с това процесуалноправен въпрос не е поставен. Следва обаче да се посочи, че действията, които според касатора са прекъснали погасителната давност, са извършени след 10.01.2017г., когато според въззивния съд е изтекла давността.

Вторият въпрос по начина, по който е формулиран, също не се явява обуславящ изхода на делото и поради това не осъществява общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК. Въззивният съд не се е произнасял по този въпрос, тъй като не е приел, че е налице забавено изпълнение на възложената работа и поради това не е излагал съображения дали в такава хипотеза следва да намери приложение погасителната давност или предвидената в сключения между страните договор неустойка за забава.

Третият въпрос няма характера на правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно т.1 на ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. В случая въпросът се отнася до извода на въззивния съд относно датата на приемане на извършената работа по договора и е поставен във връзка с твърдението на касатора, че този извод е в противоречие с твърденията на страните. Произнасянето на въззивния съд относно момента на възникване на изискуемостта на вземането за възнаграждение по сключения договор за изработка е обусловено от обсъждане на събраните по делото доказателства и установените въз основа на тях факти. Въззивния съд е възприел твърдението на ответника относно момента на възникване на изискуемостта на процесното вземане, на което се основава направеното от него възражение за изтекла погасителна давност. Поради това съдържащото се във формулирания въпрос твърдение на касатора не съответства на фактите по делото. Доколкото отговорът на поставения от касатора въпрос е обусловен от обсъждане на конкретните факти по делото, същият няма характера на правен въпрос и не може да обоснове допускане на касационен контрол.

Не е налице и основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, очевидна неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен „contra legem“ до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен „extra legem“, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност обаче, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. В случая не е налице очевидна неправилност на обжалваното решение, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано.

По изложените съображения настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на спора на касатора не се дължат разноски. На ответника следва да се присъдят направените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение