Определение № 963 от 02.09.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2988/2014 г.

ВКСIII гражданско отделение02.09.2014 г.

Диспозитив

Допуска до касационно обжалване решение №16 от 08.01.2014г по гр.дело № 209/2013г. на Пернишки ОС. В седмичен срок жалбоподателите да внесат 25 лева държавна такса по сметка на ВКС, в противен случай производството ще бъде прекратено ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

Мотиви

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. Ж. Е. и Р. Ж. Е. чрез адв Г. П. от САК срещу решение №16 от 08.01.2014г по гр.дело № 209/2013г. на Пернишки окръжен съд, с което е потвърдено решение №672 от 26.11.2012г на Пернишки районен съд, като по реда на чл. 409 ГПК е била уважена молба за издаване на дубликат от изпълнителен лист въз основа на решение №1348 от 24.12.1987г по гр.д № 903/1987г на ПРС ,който изпълнителен лист е за предаване владението на недвижим имот в [населено място] по отношение на 1/ 2 ид. част и по твърдение на наследниците на всикателите е бил изгубен. Съдът не е приел да разгледа като възражение по смисъла на чл. 409 ал.3 ГПК изтъкнатата от процесуалния представител на жалбоподателите обща петгодишна погасителна давност, считано от прекратяването на изпълнителни дела №2406/1980г и №3163/1986г ,същите образувани по повод изгубения изпълнителен лист, тъй като се касае за предаване владение върху недвижим имот, което не е свързано с изтичане на давностен срок. В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, като процесуален въпрос се изтъква неизпълнение на задължението на съда да обсъди всички доказателства и доводи на страните. Д. е за основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, подкрепен с анализ на доказателства, от които според защитата следват други решаващи изводи – съдебният изпълнител е въвел във фактическо владение взискателя, като е съставил протокол от 11.05.1987г по изп. д. №3163/1986г. Изпълнителното дело при СИС е било прекратено, внесено в архив и унищожено поради изтичане срока на съхранението му.Предвид изтъкнатите факти свързано са поставени три въпроса: може ли да се издава дубликат след осъществяване на принудително изпълнение по образувано въз основа на първоначалния изпълнителен лист изпълнително дело, представлява ли нарушение на ГПК и действащата подзаконова нормативна уредба по съхранението на делата унищожаването на изпълнителното дело след изтичане на петгодишен давностен срок, основание ли е да се издаде дубликат от ИЛ отнетото владение по прекратено и архивирано изпълнително дело, за което е изтекла общата петгодишна давност. Защитата счита, че отговорът на поставените въпроси е отрицателен. Позовава се и прилага решение № 82 /2012г по гр.д № 2799/2010г на РС Тетевен, в което са обсъждани сходни обстоятелства и е застъпено поддържаното от защитата разбиране. Няма данни решението да е влязло в сила, изложени са съображения по основанието на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. Отговор не е постъпил След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по критерия на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК, по два от свързано формулираните въпроси: може ли да се издава дубликат от изпълнителен лист след осъществяване на принудително изпълнение по образувано въз основа на първоначалния изпълнителен лист изпълнително дело и предвид отнето владение по прекратено и архивирано изпълнително дело, ако от прекратяването му са изтекли повече от пет години и ответникът в производството изтъква това по реда на възражението, съгласно чл. 409 ал.3 ГПК .Това са въпросите, решаващо произнесени от въззивния съд. При конкретните обстоятелства - образуваното изпълнително дело е било прекратено и унищожено след изтичане срока за съхранението му и при особеностите на подлежащото на принудително изпълнение право - за предаване владението на недвижим имот, въпросът е за естеството на възражението по чл. 409 ал.3 ГПК и обстоятелствата, на които същото следва да се основава, като нормата се тълкува систематично .Въпросът не е намерил пряк отговор в ППВС №3/1980г и установената понастоящем практика на ВКС по реда на чл. 290 във вр. чл. 291 ГПК ( опр. №238 от 2009 по ч. гр.д № 133/2009г ІІ г.о, реш.№134 от 17.03.2011г по гр.д № 1713/2010 ІV г.о ,реш. № 263 от 12.06.2012г по гр.д № 1138/2011г І г.о, реш.№71 от 04.04.2013г по гр.д № 627/2012 І г.о), съответно не е формирана трайна и последователна съдебна практика по него. Върховен касационен съд приема да даде отговор на поставения въпрос при основанието на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК и воден от горното

Цитирани разпоредби

6