Определение № 394 от 26.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4722/2017 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от К. Х. Б., чрез адв. В. М. от САК, срещу въззивно решение № 5560/26.07.2017 г. на Софийския градски съд, постановено по въззивно гр.д. № 5409/2016 г. Касаторът излага доводи за недопустимост на въззивно решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и за неправилност поради противоречие с материалния закон. Насрещното дружество [фирма], представлявано от изпълнителния си директор, не отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. Ц. Ч. - трето лице-помагач на страната на ответника по делото – сега касатор, е изразила становище за основателност на жалбата. [фирма] – трето лице-помагач на ищеца по делото, не изразява становище. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копие на съдебния акт, на който се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Софийският градски съд, като потвърдил решението на първостепенния Софийски районен съд, уважил исковете, предявени по реда на чл. 422 ГПК, като е установил, че К. Х. Б. дължи на [фирма] следните суми: 7 575,54 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия в периода декември 2011 г. - април 2014 г. в имот с аб. № 279468; 61,20 лева, представляваща цена за предоставяне на услуга дялово разпределение за посочения период, заедно със законната лихва от 08.01.2015 г. до погасяване на задълженията и 1 274,43 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за периода 31.01.2012 г.- 05.12.2014 г. Искът за заплащане стойността на доставена топлинна енергия за разликата до пълния предявен размер от 7 691,52 лева и искът за сумата 11,16 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за предоставяне на услуга дялово разпределение за периода 31.1.2012 г.- 5.12.2014 г., са отхвърлени. Решението е постановено при участие на трети лица – помагачи, съответно [фирма] на страната на ищеца и Ц. А. Ч. на страната на ответника. Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване с въпроса дали въззивният съд следва да обезсили първоинстанционното решение, ако констатира нередовности на исковата молба, които не са отстранени от ищеца в предоставения му срок. Поддържа противоречие с практиката на ВКС, изразена в т.4 от Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. по тълк.дело № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, защото счита, че [фирма] е изпълнила указанията на въззивния съд да отстрани нередовностите на исковата молба вместо на 10.01.2017 г., когато изтича даденият й едноседмичен срок, на следващия – 11.01.2017 г. Въпросът е от значение за постановения резултат, защото въззивният съд, като констатирал нередовност на исковата молба, е оставил без движение исковото производство, като дал едноседмичен срок на ищеца да изпълни. Това е сторено и съдът възобновил производството по делото, като постановил въззивно решение по съществото на спора. Не се установява поддържаното противоречие с цитираното тълкувално решение, както и с актуалното за действащия ГПК ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 5. Ищецът – въззивник [фирма] е получило съобщение с указанията на съда да отстрани нередовностите на исковата молба на 03.01.2017 г. и валидно е изпълнило в срок на 10.01.2017 г. - датата на клеймото на пощенския плик. Съгласно чл. 62, ал. 2, изр. 1 ГПК срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата. Поставената дата 11.01.2017 г. на молбата, с която страната е изпълнила указанията на съда, е на постъпването й и отразяването й в деловодството, но не е датата на изпълнение, която е тази на изпращане по пощата. В заключение, не са налице основания за допускане на касационното обжалване. Мотивиран от горното, съдът