Определение № 265 от 18.09.2014 г. на ВКС по т. д. № 2102/2014 г.

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] - [населено място] срещу Решение от 06.02.2014 г. по гр.д.№ 4694/2013 г. на СГС, с което е потвърдено Решение № ІІ-74-16 от 05.03.2013 г. по гр.д. № 38029/ 2011 г. на СРС, 74 с., с което е отхвърлен иска по чл. 422 ГПК, предявен от [фирма] - [населено място] срещу С. К. М. - от [населено място] за признаване за установено вземане 7 516.55 лв.- неизплатено задължение по договор за потребителски кредит, за която по чл.410 ГПК е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 46 598/2009 г. на СРС, с оплакване за неправилност. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи решените по делото правни въпроси и поддържа основания по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК. Ответницата по касационната жалба С. К. М. - от [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор възразява, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване, оспорва и по същество жалбата, като неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като провери данните по делото, констатира следното: С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което е отхвърлен иска по чл. 422 ГПК за признаване за установено, че ищецът има вземане към ответницата 7 516.55 лв. - неизплатено задължение по договор за потребителски кредит, за която е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Така постановеното въззивно решение не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280 ал. 2 ГПК, тъй като е постановено по търговско дело, по иск с цена до 10 000 лв. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение