Определение № 4403 от 01.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4323/2024 г.

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на Столична община /ответник по делото/ и „Хидрострой“ АД /трето лице- помагач на страната на ответника СО и ответник по обратния иск/ срещу решение № 3811 от 26.06.2024 г. по в.гр.д.№ 10125 от 2023 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, II-Д въззивен състав за потвърждаване на първоинстанционно решение № 6307 от 24.04.2023 г. по гр.д.№ 61642 от 2022 г. на Софийския районен съд, гражданско отделение, 46 състав, с което:

• Столична община е осъдена на основание чл.49 ЗЗД във връзка с чл.45 ЗЗД да заплати на П. И. П. сумата 1 005,29 лв.- обезщетение за имуществени вреди и сумата 15 000 лв. /частична претенция от 30 000 лв./- обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на падане на 09.09.2022 г., при спъване в неравна тротоарна плочка на кръстовището между улиците „Юрий Гагарин и „Фредерик Жолио- Кюри“ в гр.София, заедно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на исковата молба /14.11.2022 г./ до окончателното плащане, както и сумата 2 880,69 лв. разноски по делото;

• „Хидрострой“ АД е осъден да заплати на Столична община на основание чл.79, ал.1 ЗЗД гореописаните суми, ведно със законната лихва върху тях, считано от 14.11.2022 г. до окончателното плащане, както и сумата 864,21 лв. разноски по делото и

• Столична община е осъдена да заплати на П. И. П. разноски за въззивната инстанция в размер на 1 400 лв.

Пълномощникът на касатора Столична община твърди, че решението е неправилно и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи чл.280, ал.2, предл.3 ГПК /очевидна неправилност на решението/ и чл.280, ал.1, т.1 ГПК /противоречие с практика на ВКС/. Поставя следните въпроси:

1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи на страните и доказателствата, които са от значение за решението по делото ? Следва ли въззивният съд при условията на ограничения въззив, споделяйки като правилни мотивите на първоинистанционното решение, да обсъди всички наведени доводи и възражения на страните и да изготви самостоятелни правни изводи за тяхната относимост към предмета на спора ? Възпроизвеждането на мотивите на първоинстанциония съд освобождава ли въззивния съд от задължението да изложи собствени мотиви, от които да се установява обсъдил и анализирал ли е относимите към правния спор доказателства, както и твърденията, доводите и възраженията на страните ? По този въпрос се твърди противоречие с т.19 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по гр.д.№ 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС.

2. Може ли да се приеме за доказан фактическият състав на деликта въз основа на ангажирани и приети косвени доказателства /заключение на съдебно-медицинска експертиза/ и от показанията на един свидетел /близка приятелка на ищцата/, който очевидно е заинтересован от изхода на делото и не е безпристрастен ? Може ли да се приеме, че ищцата е провела пълно и главно доказване на иска си, при положение че не е ангажирала безспорни доказателства за осъществен деликт ? По този въпрос се сочи противоречие с решение № 183 от 30.06.2017 г. по гр.д.№ 4028 от 2016 г. на ВКС, ГК, IV г.о.

3. Може ли да се приеме, че е налице причинна връзка между поведението на ответника и претърпените телесни увреждания от ищцата, при положение че единственият разпитан по делото свидетел е нейна близка приятелка и е очевидно заинтересована от изхода на делото ? Действителна или предполагаема е причинната връзка, при положение че не са ангажирани категорични доказателства за деликта с вмененото деяние, сочено като причина за уврежданията ?

4. Следва ли да се приеме, че наличието на неравна плочка на кръстовището на улиците „Юрий Гагарин“ и „Фредерик Жолио- Кюри“ е единствената пряка и непосредствена причина за вредоносния резултат или има и други причини в това число и обективни /случайно събитие/, включително и съпричиняване, които в определено съотношение помежду си определят общия обем на евентуално доказана отговорност за настъпилия деликт ?

Пълномощникът на касатора „Хидрострой“ АД твърди, че решението е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване сочи чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. Твърди, че очевидната неправилност на решението се състои в изопачаването от страна на съда на изяснената фактическа обстановка, касаеща точното място на инцидента.

В писмен отговор от 01.11.2024 г. ответницата по жалбите П. И. П. оспорва същите. Излага съображения за недопустимост и неоснователност на жалбите. Моли те да не бъдат допускани до касационно разглеждане, а евентуално, ако бъдат допуснати- моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира и за направените разноски по делото пред ВКС.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбите счита следното:

Касационните жалби срещу решението по исковете за осъждане на Столична община да заплати на П. П. обезщетение за имуществени вреди в размер на 1005,29 лв. и за осъждане на „Хидрострой“ АД да заплати тази сума на Столична община, като жалби срещу въззивно решение по искове с цена под 5 000 лв., са недопустими на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК и като такива следва да се оставят без разглеждане.

В останалата част, касаеща решението за осъждане на Столична община да заплати на П. П. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 лв. и за осъждане на „Хидрострой“ АД да заплати на СО тази сума, както и в частта за присъдените разноски, касационните жалби са допустими: подадени са от легитимирани лица, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по искове с цена на иска над 5 000 лв., което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване, при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и 2 ГПК.

За да прецени налице ли са предпоставки за допускане на касационното обжалване на решението в горепосочените му части, ВКС взе предвид следното: В исковата молба и уточнителна молба към нея от 23.04.2024 г. ищцата е твърдяла, че е претърпяла имуществени и неимуществени вреди вследствие падане на 09.09.2022 г., при спъване в неравна тротоарна плочка на ул.„Фредерик Жолио- Кюри“ в гр.София. Претендира обезщетяване на тези вреди от Столична община, тъй като съгласно пар.7, т.4 от ПЗР на Закона за местното самоуправление и местната администрация и пар.6, т.1, изр.2 във връзка с изр.1 от ДР на Закона за движение по пътищата, мястото, на което е настъпил инцидентът, било общинска собственост и поради това за неговото обезопасяване отговорна била общината.

За да уважи иска по чл.49 ЗЗД за осъждане на ответната община да заплати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди от гореописания инцидент в размер на 15 000 лв., въззивният съд е приел, че за да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл.49 ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки: 1. Правоотношение по възлагане на работа, 2. Осъществен фактически състав на чл.45 ЗЗД от физическо лице- пряк изпълнител на работата с необходимите елементи /деяние- в случая бездействие, вреда, причинна връзка между деянието и вредата и вина, която се предполага до доказване на противното- чл.45, ал.2 ЗЗД/ и 3. Вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа- чрез действие/бездействие, което пряко съставлява извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила и характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с нея /аргумент от ППВС № 9 от 1966 г./.

По основния спорен между страните въпрос, по който във въззивната жалба са изложени доводи /относно обстоятелствата, при които е настъпил процесният инцидент/, въззивният съд е приел следното: От показанията на разпитаната от първоинстанционния съд свидетелка Е. Б. се установявало, че на 09.09.2022 г. ищцата и свидетелката били на репетиция на хор „Мистерията на българските гласове“, която се провеждала в читалище „Николай Хайтов“, находящо се на гърба на магазин „Била“ в кв."Изток". След 19,30 ч., когато репетицията приключила, ищцата и свидетелката отишли в съседно заведение, на гърба на магазин „Била“, където пили кафе. След това се разделили като, за да стигне до паркирания й личен автомобил, ищцата тръгнала по ул.“Фредерик Жолио- Кюри“. Свидетелката не била очевидец на инцидента с падането на ищцата, но получила обаждане по телефона от нея. Ищцата, плачейки, й казала: Госпожо, госпожо, спънах се и паднах, сега какво ще правя ? Обяснила, че се е спънала на неравна плочка. Самата свидетелка знаела, че в района около читалище „Николай Хайтов“ теренът бил неравен и с изпъкнали плочки, като едва в по-късен момент те били ремонтирани. След обаждането на ищцата свидетелката веднага отишла на мястото и видяла ищцата да лежи по гръб и да плаче. Крачолът на панталона й бил вдигнат, като на мястото на коляното имало хлътване, а 5-10 см. по-нагоре стояла капачката на коляното й. Около ищцата се били събрали хора, които оказвали първа помощ. Един от присъстващите бил лекар от „Пирогов“, който ги посъветвал да не местят пострадалата до идването на линейката, която я откарала в Окръжна болница. Със своя автомобил свидетелката последвала линейката в болницата, където поставили шина на крака на ищцата. От болницата казали на свидетелката, че на снимката се вижда счупване на капачката на коляното на ищцата на три места, поради което на следващия ден трябвало да извършат операция. Въззивният съд е преразпитал свидетелката Б. и въз основа на дадените от нея показания е приел, че точното място на инцидента е на тротоара на ул.“Фредерик Жолио- Кюри“, непосредствено след завоя от ул."Юрий Гагарин" и че точно непосредствено пред мястото, където ищцата е лежала след падането, имало неравни плочки, но не и шахта или канавка. Съдът е посочил, че кредитира показанията на свидетелката, доколкото същите са изключително логични, последователни и кореспондират напълно с останалите доказателства по делото /представената медицинска документация, включително епикриза от УМБАЛ „Света Анна“ АД, в която е описан инцидентът, както и заключение на съдебно-медицинска експертиза/. Отчел е, че свидетелката не е била пряк свидетел на инцидента, но е видяла точното местоположение на ищцата непосредствено след падането й, както и неравните плочки, на които се е препънала.

Въз основа на тези доказателства въззивният съд е приел, че ищцата е претърпяла увреждане на здравето в причинна връзка с падане на тротоар на ул.“Фредерик Жолио- Кюри“ до кръстовището с ул.“Юлий Гагарин“, настъпило вследствие неравно разположени плочки на тротоарната настилка.

Тъй като тротоарите са част от пътното платно съгласно пар.6, т.7 от Закона за движение по пътищата и тъй като съгласно чл.30, ал.4 от Закона за пътищата, чл.48, т.2 от ППЗП и чл.11, ал.1 от Закона за общинската собственост, изграждането, ремонтът и поддръжката на общинските пътища е задължение на съответната община, съдът е приел, че отговорна за вредите от инцидента е Столична община. В случая натоварените от нея лица са бездействали- не са предприели необходимите действия за привеждане на тротоара в състояние, годно за осъществяване на присъщите му функции.

По заявеното от ответната община възражение за съпричиняване и изложените във връзка с това доводи във въззивната жалба на Столична община, въззивният съд е посочил, че по делото няма доказателства ищцата да е извършила действия, с които да е допринесла за настъпване на вредоносния резултат. Още повече, че участъкът, в който е настъпил инцидентът, е бил тъмен /неосветен/, което препятствало възможността ищцата да възприеме навреме намиращата се неравност и да я избегне.

Относно размера на присъденото от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди, въззивният съд е посочил, че той е определен по справедливост съгласно чл.52 ЗЗД и ППВС № 4 от 1968 г. При определяне на размера на обезщетението съдът е отчел характера и степента на увреждането, начина и обстоятелствата, при които е получено, последиците, продължителността и интензитета на търпените от ищцата болки.

По отношение на предявения от Столична община срещу „Хидрострой“ АД обратен иск въззивният съд е приел, че от представения по делото договор от 11.06.2019 г., сключен със срок от 48 месеца, се установявало, че Столична община е възложила на „Хидрострой“ АД да извършва на територията на Столична община- VI зона, включваща райони „Искър“, „Слатина“, „Изгрев“ и „Средец“, дейностите по поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения /включително тротоарите/ в цялата определена с договора зона /чл.1, ал.2 от договора/. В чл.2 било посочено, че текущото поддържане включва ремонт на отделни разрушения по тротоарните настилки- дупки, пукнатини, пропадане. Съгласно чл.1, ал.1, т.1 от договора „Хидрострой“ АД е бил длъжен да поддържа пътната настилка на улиците, посочени в списък- Приложение № 6 към договора. По отношение цялата останала зона извън списъка по Приложение № 6, „Хидрострой“ АД е бил длъжен да извършва ремонтни дейности на база конкретно възлагане при необходимост. Улицата, на която е станал конкретният инцидент /ул.“Фредерик Жолио- Кюри“/, е включена в списъка- Приложение № 6, поради което съдът е приел, че не е било необходимо Столична община изрично да възлага на „Хидрострой“ АД ремонта на тротоара на тази улица, доколкото възлагането произтича от самия договор и Приложение № 6 към него. Поради това е приел, че „Хидрострой“ АД не е изпълнило задължението си по договора от 11.06.2019 г. за поддръжка на улицата, на която е станал инцидентът с ищцата и поради това е пасивно материалноправно легитимиран да отговаря по предявения срещу него от Столична община иск по чл.79, ал.1 ЗЗД.

I. С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение не е налице соченото от касатора Столична община основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението по поставените въпроси:

1. По първата група поставени въпроси /Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи на страните и доказателствата, които са от значение за решението по делото ? Следва ли въззивният съд при условията на ограничения въззив, споделяйки като правилни мотивите на първоинистанционното решение, да обсъди всички наведени доводи и възражения на страните и да изготви самостоятелни правни изводи за тяхната относимост към предмета на спора ? Възпроизвеждането на мотивите на първоинстанциония съд освобождава ли въззивния съд от задължението да изложи собствени мотиви, от които да се установява обсъдил и анализирал ли е относимите към правния спор доказателства, както и твърденията, доводите и възраженията на страните ?/ няма противоречие между приетото в обжалваното решение, посочената практика на ВКС /т.19 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по гр.д.№ 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС/ и актуалната практика на ВКС по приложението на чл.269, чл.272 и чл.235 ГПК, включително Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС. В тази практика на ВКС константно се приема, че непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, поради което дейността и на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните. За да приеме за установени дадени обстоятелства по делото, въззивният съд е длъжен да обсъди и анализира относимите към тях доказателства, както и твърденията, доводите, възраженията и оспорванията на страните, като изводите му трябва да намерят отражение в мотивите на решението. Дори когато препраща към мотивите на първоинстанционния съд по реда на чл.272 ГПК, въззивният съд следва да изложи самостоятелни мотиви по всички съдържащи се във въззивната жалба и отговора на жалбата доводи и възражения на страните. В случая въззивният съд не се е отклонил от тези разрешения. Той се е произнесъл по всички съдържащи се във въззивните жалби и в отговора към тях възражения на страните, във връзка с приетите от първоинстанционния съд за установени факти и елементите от фактическия състав на деликта. Включително е изложил мотиви защо приема за доказани твърденията на ищцата относно точното място и обстоятелствата, при които е настъпил инцидентът и защо приема, че ищцата не е съпричинила вредоносния резултат. Съдът е аргументирал изводите си, като се е позовал на свидетелските показания, експертното заключение и на останалите събрани по делото доказателства, които е ценил както поотделно, така и в тяхната съвкупност. Несъгласието на касатора с тези фактическите и правни изводи на съда не е основание за допускане на касационен контрол на обжалвания съдебен акт.

2. Втората група поставени въпроси /Може ли да се приеме за доказан фактическият състав на деликта въз основа на ангажирани и приети косвени доказателства /заключение на съдебно-медицинска експертиза/ и от показанията на един свидетел /близка приятелка на ищцата/, който очевидно е заинтересован от изхода на делото и не е безпристрастен ? Може ли да се приеме, че ищцата е провела пълно и главно доказване на иска си, при положение че не е ангажирала безспорни доказателства за осъществен деликт ?/ не са правни въпроси съгласно разяснението, дадено в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г.по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС: Въпросите не касаят приложението и тълкуването на правна норма, а техният отговор налага преценка и обсъждане на събраните по конкретното дело доказателства. Тоест, въпросите касаят правилността на обжалваното решение, която не е предмет на проверка в производството по чл.288 ГПК.

Обжалваното решение не противоречи на приетото в посоченото от касатора във връзка с тази група въпроси решение на ВКС: решение № 183 от 30.06.2017 г. по гр.д.№ 4028 от 2016 г. на ВКС, ГК, IV г.о. В това решение е прието, че при обсъждане на показанията на свидетел- очевидец на инцидента, съдът следва да съпостави тези показания с всички останали относими обстоятелства, установени с другите доказателства по делото, най-вече с показанията на други свидетели, ако по делото има разпитани такива. Следва да съобрази дали дадените от свидетеля показания съдържат или не вътрешни противоречия и такива с останалите доказателства или кореспондират тях. Трябва да бъдат отчетени и обстоятелствата, свързани с възможността свидетелят да възприеме посочените от него факти- възрастта на свидетеля; физиологичните му особености, ако има такива, свързани със зрението, слуха му и пр.; психологическото му състояние към момента на възприемането на фактите; дали са налице други обстоятелства от обективен или субективен характер, които са могли да способстват или да му попречат да възприеме посочените от него релевантни за механизма на увреждането факти, включително- дали свидетелят е пряк участник в инцидента или е само страничен наблюдател, неговото конкретно местоположение и отдалеченост от местопроизшествието и пр. Не на последно място съдът следва да вземе предвид и добросъвестността и волята на свидетеля да каже истината, като съгласно чл.172 ГПК извърши преценка дали и доколко са налице обстоятелства за възможна негова заинтересованост от изхода на делото. В съответствие с приетото в това решение на ВКС, в обжалваното решение въззивният съд е взел предвид, че свидетелката Б. не е била пряк очевидец на инцидента, а е пристигнала на мястото след падането на ищцата, но е кредитирал показанията на тази свидетелка, тъй като е счел, че те са логични, последователни и кореспондират напълно с останалите доказателства по делото /представената медицинска документация, включително епикриза от УМБАЛ „Света Анна“ АД, в която е описан инцидентът, както и заключение на съдебно-медицинска експертиза/. Отчел е, че по делото липсват данни, поради възрастта си, поради други нейни физиологични особености или поради психичното й състояние по време на инцидента, свидетелката Б. да не е можела да възприеме или да е възприемала невярно посочените от нея факти. Няма основания и да се приеме, че показанията на тази свидетелка не е следвало да бъдат кредитирани поради заинтересоваността й от изхода на делото /обстоятелството, че е приятелка на ищцата, не я поставя в положението на заинтересовано от изхода на делото лице/.

3. Третата група поставени въпроси /Може ли да се приеме, че е налице причинна връзка между поведението на ответника и претърпените телесни увреждания от ищцата, при положение че единственият разпитан по делото свидетел е нейна близка приятелка и е очевидно заинтересована от изхода на делото ? Действителна или предполагаема е причинната връзка, при положение че не са ангажирани категорични доказателства за деликта с вмененото деяние, сочено като причина за уврежданията?/ също не са правни въпроси, които биха могли да обусловят допускане на касационното обжалване на решението: Въпросите са неотносими към конкретното дело, тъй като предполагат фактическа обстановка, различна от установената от съда: заинтересованост на свидетеля, липса на доказателства за осъществения деликт. Същевременно отговорът им налага преценка от страна на ВКС на събраните по делото доказателства и на правилността на въззивното решение, каквато преценка, както бе посочено и по-горе, ВКС не е компетентен да извършва в производството по чл.288 ГПК.

4. Четвъртият поставен въпрос /Следва ли да се приеме, че наличието на неравна плочка на кръстовището на улиците „Юрий Гагарин“ и „Фредерик Жолио- Кюри“ е единствената пряка и непосредствена причина за вредоносния резултат или има и други причини в това число и обективни /случайно събитие/, включително и съпричиняване, които в определено съотношение помежду си определят общия обем на евентуално доказана отговорност за настъпилия деликт ?/ също е фактически, а не правен и налага преценка на събраните по конкретното дело доказателства. Поради това и този въпрос не може са послужи като основание за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.

II. Не е налице и соченото от двамата касатори основание за допускане на касационното обжалване- очевидна неправилност на решението. За да е налице очевидна неправилност на решението по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, е необходимо неправилността да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при прочита на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона- материален или процесуален, или явна необоснованост. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постанови решението си, съдът е приложил относимите към спора норми на ЗЗД и ГПК, в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

От мотивите на решението не се установява твърдяното от касатора „Хидрострой“ АД „изопачаване“ от страна на въззивния съд на изяснена фактическа обстановка, касаеща точното място на инцидента. Напротив, изводът на съда, че мястото на инцидента е на тротоара на ул.“Фредерик Жолио- Кюри“, е обоснован- основава се на събраните по делото доказателства, конкретно на показанията на свидетелката Б., която при преразпита си от въззивния съд е заявила, че инцидентът е станал и свидетелката е видяла ищцата паднала на пешеходна алея, която се води тротоар на ул.“Фредерик Жолио- Кюри“, а не на ул.“Юрий Гагарин“. Относно точното място на инцидента съдът е съобразил и уточнителната молба на ищцата от 23.04.2024 г. и приложените към нея карта и снимка, от които е видно, че тротоарната алея е част от ул.“Фредерик Жолио- Кюри“.

Не е налице и очевидна необоснованост на изводите на съда относно материалноправната легитимация на „Хидрострой“ АД да отговоря по предявения иск за неизпълнение на договора от 11.06.2019 г. Съдът не е приел, че искът срещу “Хидрострой“ АД е основателен, въпреки че инцидентът е настъпил на улица, за ремонтирането на която дружеството няма задължение, освен ако Столична община не му е възложила изрично тази работа. Напротив, напълно обосновано е приел, че инцидентът е настъпил на тротоарната алея на ул.“Фредерик Жолио- Кюри“, която улица е в списъка по Приложение № 6 към договора от 11.06.2019 г., за поддържането и ремонтирането на която улица "Хидрострой" АД е поело задължение съгласно чл.1, ал.1, т.1 от договора, без изрично възлагане от страна на общината.

III. Не са налице и останалите основания по чл.280, ал.2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявените искове по чл. 49 ЗЗД и чл.79, ал.1 ЗЗД, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на тези искове.

Поради всичко гореизложено решението на Софийския градски съд в частта му, касаеща исковете по чл.49 ЗЗД и чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата 15 000 лв. и присъдените разноски, не следва да се допуска до касационно обжалване.

При този изход на спора и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторите дължат на ответницата по жалбите разноските по делото пред ВКС, но тъй като ответницата по жалбите не е представила доказателства да е направила такива разноски- разноски не следва й бъдат присъждани.

Воден от горното, настоящият състав на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, първо гражданско отделение