Определение № 5 от 06.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5163/2015 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на Г. Х. Р., В. Л. Р. и Д. А. М. срещу Решение № 16 от 09.01.2014 г. по в.гр.д.№ 4458/12 г. на Софийския апелативен съд. С обжалваното въззивно решение е отменено първоинстанционното Решение № 319 от 09.07.2012 г. по гр.д.№ 588/10 г. на Софийския окръжен съд, както следва: в частта, с която са отхвърлени предявените от първоначалната ищца Е. Г. М. против Г. Х. Р. и Р. Х. С. пасивно субективно съединени искове с правна квалификация чл.31, ал.2 ЗС- за осъждане на ответниците да заплатят на ищцата сумата 50 000 лв., представляваща обезщетение за невъзможността да ползва идеалната си част от съсобствения между страните недвижим имот- първи етаж с действащ ресторант със застроена площ от 241,60 кв.м. заедно с източната част от сутерена с площ от 54,05 кв.м., включващ гардеробна за ски, пералня със склад, санитарен възел и антре от вилната сграда с площ 253 кв.м., състояща се от сутерен и три етажа, находяща се в кв.21 по плана на к.к.”Б.”, за периода 21.11.2006 г.- 15.07.2009 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба /10.03.2010 г./, до размера на сумата 35 080,32 лв., вместо което е постановено осъждане на ответниците да заплатят на правоприемника на ищцата- Д. А. М., посочената сума; в частта, с която са отхвърлени предявените от Е. Г. М. против Г. Х. Р., Р. Х. С. и В. Л. Р. пасивно субективно съединени искове с правна квалификация чл.59 ЗЗД- за осъждане на ответниците да заплатят на Д. А. М. сумата 4 000 лв., представляваща обезщетение за невъзможността да ползва собствения си недвижим имот, описан по-горе, за периода от 16.07.2009 г. до завеждане на исковата молба /10.03.2010 г./, вместо което е постановено уважаване на исковите претенции за пълния размер на претендираната сума от 4 000 лв. в полза на новоконституирания ищец Д. А. М.; потвърдено е първоинстанционното решение в останалата обжалвана част, с която са уважени предявените от Е. Г. М. против Г. Х. Р., Р. Х. С. и В. Л. Р. пасивно субективно съединени искове с правна квалификация чл.108 ЗС- за признаване собствеността на ищцата и осъждане на ответниците да й предадат владението на описания недвижим имот; уважен е предявеният от ответника Г. Х. Р. против ищцата насрещен иск с правна квалификация чл.61, ал.2 ЗЗД до размера на сумата 13 750 лв., като същият е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 44 860 лв.; отхвърлено е предявеното от ответника възражение за право на задържане върху процесния имот до заплащане на присъдените му подобрения от 13 750 лв. Ответникът Г. Х. Р. е обжалвал решението на въззивния съд в частта, с която срещу него е уважен искът по чл.31, ал.2 ЗС за сумата 17 540,16 лв. /половината от общо присъдената в тежест на ответниците Г. Р. и Р. С. сума от 35 080,32 лв./; в частта, с която е уважена исковата претенция на ищцата Е. М. по чл.59 ЗЗД за сумата 4 000 лв.; и в частта, с която насрещният иск на ответника по чл.61, ал.2 ЗЗД е отхвърлен за разликата над 13 750 лв. до пълния предявен размер от 44 860 лв. Ответницата В. Л. Р. е обжалвала въззивното решение в частта, с която е уважен искът по чл.31, ал.2 ЗС за сумата 35 080,32 лв.; в частта, с която е уважена исковата претенция на ищеца Д. М. по чл.59 ЗЗД за сумата 4 000 лв. Ищецът Д. А. М. е обжалвал въззивното решение в частта, с която исковата му претенция по чл.31, ал.2 ЗС е отхвърлена за разликата от 35 080,32 лв. до пълния предявен размер от 50 000 лв. В частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на исковата претенция по чл.108 ЗС, въззивното решение е влязло в сила като необжалвано. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, след като разгледа подадените касационни жалби и приложенията към тях по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, и прецени данните по делото, намира следното: Според задължителните указания, обективирани в ТР № 1/ 19.02.2010 г. по т.д.№ 1/09 г. на ОСГТК на ВКС, при наличие на вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол, при което преценката за валидността и допустимостта ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба- предвид служебното задължение на съда да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото, вкл. във фазата на допускане на касационното обжалване. В конкретния случай настоящата касационна инстанция намира, че обжалваното въззивно решение на Софийския апелативен съд следва да се допусне до касационен контрол предвид вероятността същото да е недопустимо в частта, обективираща произнасяне по исковата претенция с правна квалификация чл.31, ал.2 ЗС, поради разглеждането на непредявен иск- доколкото с исковата молба се претендира обезщетение в размер на 50 000 лв. за лишаването на ищеца от възможността да ползва собствената си 1/2 ид.ч. от цялата вилна сграда в кв.21 на к.к.”Б.”, докато въззивният съд е разгледал и уважил иск относно ползването на първи етаж с действащ ресторант заедно с източната част от сутерена. В частта, с която насрещният иск на ответника по чл.61, ал.2 ЗЗД е отхвърлен за разликата над 13 750 лв. до пълния предявен размер от 44 860 лв., въззивното решение на Софийския апелативен съд следва да се допусне до касационна проверка, преди всичко предвид вероятността решението да е недопустимо поради формирана сила на пресъдено нещо по спорния предмет /с оглед релевираното от ищцовата страна възражение от 18.05.2011 г., останало необсъдено по делото, че част от претендираните подобрения са били предмет на втората фаза на делбеното производство по гр.д.№ 566/03 г. на Софийски окръжен съд/. От друга страна, произнасянето на въззивния съд по тези претенции е изцяло немотивирано, при което от съдържанието на съдебния акт по никакъв начин не могат да се установят фактическите констатации и правните изводи, въз основа на които съдът е достигнал до крайния си извод, а също така и липсва произнасяне по оплакванията, обективирани във въззивните жалби на ищцовата и на ответната страна. На това основание следва да се приеме, че въззивното решение не е съобразено със задължителната съдебна практика по чл.290 ГПК относно необходимостта решението да съдържа мотиви по смисъла на чл.236, ал.2 ГПК /Решение № 241 от 17.10.2012 г. по гр.д.№ 850/12 г. на ІІ г.о./, поради което е налице предвиденото в чл.280, ал.1, т.1 ГПК основание за допускане на касационното му обжалване. В частта, обективираща произнасяне по субективно съединените искови претенции по чл.59 ЗЗД срещу ответниците Г. Х. Р., Р. Х. С. и В. Л. Р. общо за осъждане на ответниците да заплатят на Д. А. М. сумата 4 000 лв., въззивното решение не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК, поради което касационните жалби на ответниците Г. Х. Р. и В. Л. Р. следва да се оставят без разглеждане като недопустими. Касационната жалба на ответницата В. Л. Р. срещу въззивното решение в частта, с която е уважен иска на Д. М. по чл.31, ал.2 ЗС за сумата 35 080,32 лв., е недопустима като подадена от процесуално нелегитимирана страна, доколкото тази искова претенция не е уважена срещу нея, а срещу ответниците Г. Х. Р. и Р. Х. С.. С оглед уважаване на искането за допускане на касационната жалба до разглеждане, на касаторите следва да се укаже необходимостта от представяне на доказателство за внесена държавна такса за разглеждане на касационните им жалби по чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както следва: касаторът Г. Р.- сумата 350,80 лв. по касационната му жалба срещу въззивното решение в частта, с която срещу него е уважен иск по чл.31, ал.2 ЗС за сумата 17 540,16 лв., и 622,20 лв. по касационната му жалба срещу въззивното решение в частта, с която насрещният му иск по чл.61, ал.2 ЗЗД е отхвърлен за разликата от 13 750 лв. до 44 860 лв.; касаторът Д. М.- сумата 298,40 лв. по касационната му жалба срещу въззивното решение в частта, с която искът му по чл.31, ал.2 ЗС е отхвърлен за разликата от 35 080,32 лв. до 50 000 лв. Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение