Определение № 500 от 16.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 1418/2013 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх. № 24/2.І.2013 г. на Националната агенция за приходите (НАП), подадена против решение № 1758 на Софийския апелативен съд, ТК, 6-и с-в, от 8.ХІ.2012 г., постановено по т. д. № 3240/2011 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 105 на Софийския окръжен съд, ТК, 2-ри с-в, от 3.VІІІ.2011 г. по т. д. № 32/2011 г. С него са били отхвърлени предявените от НАП срещу ответниците [фирма] (в несъстоятелност)-с. А., С. и К. А. И. от С. обективно съединени искове с правно основание по чл. 647, т. 3 ТЗ /и съответно – по чл. 537, ал. 2 от гражданския процесуален кодекс/. Решението на съда по чл. 613 ТЗ за откриване на пр-во по несъстоятелност на [фирма] (н) е постановено на 22 януари 2010 г., като с него е бил обявен за начална дата на неплатежоспособността на това търговско д-во последният ден на две хиляди и осма година. Искът на НАП е с предмет прогласяване за недействителна по отношение кредиторите на несъстоятелността на разпоредителна сделка на несъстоятелния търговец с недвижим имот в полза на К. И., извършена на 6.VІІІ.2008 г. във формата на нот. акт № 23, том ІІІ, рег. № 7490 по нот. дело № 387/2008 г. по описа на нотариуса З. Т. /рег. № 438 на Нотариалната камара/. По силата на тази сделка, представляваща продажба, И. е придобила по възмезден начин собствеността върху едно ателие в жилищна сграда, находяща се в [населено място],[жк], [улица], като правното основание на заявената от НАП претенция е по чл. 647, т. 3 ТЗ: поради неравностойност на разменените между страните по този договор за продажба насрещни престации. За да приемат, че искът за прогласяване на относителна недействителност на извършеното от несъстоятелния длъжник в полза на К. И. разпореждане с недвижим имот, е неоснователен, съдилищата са се позовали на съществуващ стойностен паритет между разменените престации по атакуваната от НАП сделка. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК агенцията касатор обосновава приложно поле на касационното обжалване единствено с наличието на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съображенията, че в случая е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните: След образуването на касационното производство, с § 9 на ЗИДТЗ (Обн. ДВ, бр. 20/28.ІІ.2013 г.) чл. 647 и чл. 649 ТЗ са изменени, като с § 14, ал. 1 от ПЗР на този закон е изрично предвидено, че това изменение се прилага и към заварените производства за попълване масата на несъстоятелността, както и е и настоящето. Съответно с решение № 4 от 11.ІІІ.2014 г. по конст. дело № 12/2013 г. Конституционният съд на Република България е отхвърлил искането на Общото събрание на съдиите от търговската колегия на ВКС за обявяване противоконституционността на § 14, ал. 1 и 2, както и на § 15 от ПЗР на ЗИДТЗ (Обн. ДВ, бр. 20/28.ІІ.2013 г.) и поради това обратното действие на новия закон ще следва да бъде приложено. С оглед новата разпоредба на ч(л. 649, ал. 3 ТЗ касационният контрол ще следва да бъде допуснат за проверка относно евентуалната допустимост на иска, предявен от касатора НАП. Съгласно чл. 649, ал. 6 ТЗ предварително внасяне на държавна такса не се дължи, поради което делото подлежи на насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на страните по спора. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение