Определение № 374 от 05.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2025/2020 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК. С определение №.1026/11.12.19 по ч.г.д.№.830/19г. на ОС Добрич е отменено разпореждане от 12.08.19 по ч.г.д.№.2810/19 на РС Добрич в частта, с която е допуснато незабавно изпълнение срещу длъжниците «Месна компания Елтекс»ООД и Г. С. Г. за сумата 166000евро неустойка за забава за периода 6.08.16-12.07.17, вместо което заявлението на «Лено»АД, с което е поискано допускане по реда на чл.418 ГПК на незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист срещу горепосочените солидарни длъжници е оставено без уважение и издаденият въз основа на Заповед за изпълнение №.1536/12.08.19 по г.д.№.2810/19 на РС Добрич изпълнителен лист в частта за горепосочената сума е обезсилен. Постъпила е частна касационна жалба вх.№.3251/9.06.20 от „Лено“АД, в която се твърди, че определението в частта, с която е обезсилен издадения изпълнителен лист, е недопустимо и незаконосъобразно. Моли се за неговото обезсилване, евентуално отмяна, при позоваване на основанието на чл.280 ал.2 пр.2 ГПК и чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.. Ответната страна „Месна компания Елтекс“ООД оспорва жалбата като недопустима. Частната касационна жалба е недопустима. Съгласно т.8 ТР 4/13 на ОСГТК на ВКС въззивните определения, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване. Анализът на нормативната уредба, в това число на разпоредбите на чл.413 ал.1 ГПК и чл.419 ал.1 ГПК, налага извод за необжалваемост на въззивните актове, постановявани в него, респективно такъв, че то е уредено като двуинстанционно. Поради това и по силата на чл.274 ал.4 ГПК не подлежат на обжалване пред ВКС изобщо постановените в същото определения – включително преграждащите и тези, които обективират произнасяне по самостоятелни въпроси, свързани с предмета на заповедното производство. По смисъла на чл.274 ал.3 т.2 ГПК подлежат на касационно обжалване въззивните определения, даващи разрешение по същество на други производства, свързани със съответното основно производство и обусловени от него. Заповедното производство е самостоятелно и специално производство пред съд, насочено да създаде съдебно изпълнително основание за принудително събиране на безспорни вземания. Поради това и то не е „друго производство”, свързано с исковия процес - законът го е уредил като самостоятелно, факултативно и предшестващо исковото производство, като правният интерес от последното произтича от оспорване с възражение на вземането, за което вече е издадена заповед за изпълнение в заповедното производство. От друга страна, поначало триинстанционно разглеждане законодателят е предвидил за исковите производства; в случаите, когато предвижда такова и за други уредени в ГПК производства, различни от исковите, това е изрично указано /напр. чл.396 ал.2 ГПК/ - като по отношение на заповедното производство аналогична разпоредба не е предвидена. Атакуваното определение не попада в обхвата на визираните в чл.274 ал.3 ГПК производства, в това число не съставлява преграждащо такова по смисъла на разпоредбата. С оглед на изложеното по отношение на него касационният контрол е изключен. При тези обстоятелства настоящата инстанция не би могла да се произнася по допустимостта и законосъобразността му. Частната касационна жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,