Определение № 55 от 16.02.2015 г. на ВКС по т. д. № 390/2015 г.

Производството е образувано по касационна жалба на [фирма] против решение от 04..11.2014 год. на Окръжен съд- [населено място] по гр.д.№ 262/ 2014 год., с което е потвърдено решение на Районен съд – Берковица от 24.06.2014 год. по гр.д. № 148 / 2014 година .С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените по реда на чл. 422 ал.1 ГПК от [фирма] против Т. Ц. Ц. обективно съединени искове,с правно основание чл.124 ал.1 ГПК ,за установяване вземания на ищеца спрямо ответника, в размер на 2 461, 93 лева – договорна лихва и 1 808,10 лева. наказателна лихва, ведно със законната лихва върху същите суми от предявяване заявлението по чл. 417 ГПК до оконачателното им изплащане. Върховен касационен съд, състав на първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е депозирана в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна, обуславяща правен интерес от обжалването, но е процесуално недопустима, на основание чл.280 ал.2 ГПК, предвид следното: Предмет на исковете / главница и лихви,макар диспозитива на първоинстанционното решение да не съдържа произнасяне по иск в размер от 7 713,96 лева – главница,без да е поискано допълване на решението /, цената на всеки от които предпоставя самостоятелна преценка за допустимост на касационното обжалване по чл.280 ал.2 ГПК, са вземания на ищеца срещу ответника, основани на договор за цесия, с който са прехвърлени вземания на цедента към трето за спора лице, произходящи от договор за кредит, поръчител по който се явява ответникът Т. Ц.. Понятието „ търговско дело„, за нуждите на чл. 280 ал.2 ГПК, е по - широко, както от понятието „ търговски спор „, по смисъла на чл.365 от ГПК,като последните не изчерпват предмета на търговските дела, каквато е и непротиворечивата практика на касационната инстанция,така и от понятието „ спор по търговска сделка „.Въпреки че, според съществуващата задължителна за въззивния съд съдебна практика, договорът за поръчителство не е търговска сделка / така реш.№ 994 по т.д.№ 595/ 2007 г.на ІІ т.о. на ВКС /, спорът основан на същия, в качеството му на обезпечение на търговска сделка и предвид обусловеността на отговорността на поръчителя от тази на длъжника по същата и солидарно с нея / чл. 141 ЗЗД /, предпоставя търговски характер на делото.Последователно в практиката на Върховен касационен съд е прокарана концепцията, че търговски характер имат, освен споровете по чл.365 ал.1 ГПК и делата, претенциите по които п р о и з т и ч а т от търговска сделка, без последната да е пряко правно основание на предявеното или при които претенциите, и без наличието на търговска сделка, са свързани с търговската дейност на страната / напр. опр. № 2 от 06.01.2009 год. по т.д.№ 618 / 2008 год. на ІІ т.о. на ВКС - чл.55 ал.1 ЗЗД и чл.108 от ЗС между търговци; опр. № 9 от 21.01.2012 г. по т.д.№ 3 / 2012 год. І т.о. и № – иск по чл.59 ЗЗД във връзка с държане на помещение, предназначено и ползвано за търговски цели, предявен от търговец; опр.№ 52 от 01.03.2012 год. по т.д.№ 139 / 2012 год. І т.о. – иск по чл.55 ал.1 ЗЗД – връщане депозит за участие в проведен търг за продажба на общинско имущество, предявен от търговец; опр.№ 252 от 21.09.2012 год. по т.д.№ 697 / 2012 год. на ІІ т.о. – връщане на дадено при начална липса на основание, по преддоговорно отношение; исковете по чл.125 ал.3 от ТЗ и за отговорността на управителя на търговско дружество за вреди, суброгационните искове на застрахователя – така опр. № 812 от 17.10.2011 год. по ч.т.д.№ 693 / 2011 год. на ВКС, ТК, ІІ т.о.; опр. № 132 от 24.02.2012 год. по ч.т.д.№ 28 / 2012 год. ВКС, ІІ т.о., опр. 87 от 10.04.12 год. по т.д.№ 264 / 12 год. ІІ т.о., опр.№ 259 от 15.11.2011 год. по т.д.№ 1074 / 11 год. ІІ т.о., опр. № 414 от 02.06.2011 год. по ч.т.д.№ 379 / 11 год. на І т.о. на ВКС и др. /. От значение за търговския характер на делото, в случая ,е функционалната обвързаност на отговорността на поръчителя от действителността и обема на отговорността на длъжника по договора за кредит ,който безспорно е търговска сделка от рода на абсолютните / чл.1 ал.1 т.7 пр. първо ТЗ /и които биха били преценявани по правилата на търговските сделки, съгласно чл. 287 вр. с чл. 286 ал. 2 ТЗ. / В идентичен смисъл опр. № 759 по т.д.№ 707 / 2012 год. на І т.о., опр. 280 по т.д.№ 3336 / 2013 год. на І т.о., опр. по ч .т.д.№ 2811/ 2013 год. на І т.о.на ВКС /. Цената на исковете - всеки под 10 000 лева, с оглед търговския характер на делото, предпоставя недопустимост на касационното обжалване, на основание чл.280 ал.2 от ГПК. Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо търговско отделение