Определение № 148 от 04.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1097/2012 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Софийски районен съд срещу решение от 04.01.2012г. по гр.дело № 10950/2010г.на Софийски градски съд, с което е потвърдено решението от 28.05.2010г по гр.д. 48912/2009г на СРС 25 състав ,по уважен частично иск за ангажиране отговорността на Районния съд на основание чл. 2 т.3 ЗОДОВ, солидарно с Прокуратурата на РБ. Постъпила е и частна жалба от Прокуратурата на РБ, срещу произнесено по реда на чл.248 ГПК определение от 16.07.2012г на Софийски градски съд В изложението по допускане на касационно обжалване, представителят на Софийски районен съд посочва основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК Като разрешен в противоречие със задължителна за съдилищата практика на ВС на РБ и ВКС в ППВС №4/1968г и ТР №3/22.04.2005г ОСГК се сочи въпроса за необходимото установяване на причинно-следствена връзка, неимуществените вреди да са пряка и непосредствена последица от увреждането, въпросът за определянето на неимуществената вреда при условията на чл. 52 ЗЗД по справедливост съгласно т.11 от ТР №3/22.04.2005г ОСГК и процесуалния въпрос за изискването въззивният съд да изложи мотиви, по който въпрос противоречието е с указанията по т.19 от ТР №1/04.01.2001г ОСГК. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване Общо поставеният от защитата въпрос за необходимото установяване на причинно- следствената връзка, е намерил трайно и константно разрешение в практиката, част от която е приложена към изложението. При решаващата си дейност обаче, Софийски градски съд не е дал основание за поставянето му при основанието на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК ,тъй като не е игнорирал изследването на неимуществената вреда като пряка и непосредствена последица от отменения праворазвателен акт, а е приел изискуемата причинна връзка за установена. Без връзка със съдържанието на решението е изтъкваното от касатора противоречие със задължителното указание по основанието за отговорност да се формира извод за наличие или липса на причинна връзка, като този извод бъде и мотивиран. Наред със собствените си изводи,въззивният съд е препратил и към мотивите на първоинстанцинното решение по този въпрос съгл. чл. 272 ГПК.Там, на стр. втора от първоинстанционното решение, са обсъдени доводите на ответника, изтъкнато е кои действия и обстоятелства дават основание за ангажиране на отговорността му, така че мотиви не липсват. Изтъкнато е кои вредоносни последици съдът отнася към състава, обстоятелствата са съобразени и обсъдени в съответствие с константната за тези дела практика на Върховния касационен съд. Касаторът оспорва с общи и бланкетни доводи извършената от решаващия съд преценка на фактите по делото и неправилно ,в разрез с принципа на солидарната си отговорност, разделя последиците от вредоносните действия на съда и прокуратурата ,обемани от причинната връзка .Действията на съда няма как да бъдат изключени от причинно следствения процес при положение ,че първоначално Софийски районен съд е признал ищеца за виновен (с решение за освобождане от наказателна отговорност по чл. 78а НК), а след отмяна на решението е постановено друго, с което същият е признат за невиновен по повдигнатото обвинение. Не е довело до формулиране на правен въпрос и оплакването, че при прилагането на чл. 52 ЗЗД не са били обсъдени обстоятелствата по делото и липсват мотиви в тази връзка.Тезата на защитата се основава на общо поставени въпроси, които нямат връзка с решаващите съображения на съда и обстоятелствата по делото, които са ги обусловили. Частната жалба на Прокуратурата следва да бъде разгледана в отделно, частно производство ,поради което същата да се докладва за образуване и разпределение. Върховният касационен съд, ІІІ г.о.