Определение № 1618 от 13.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1939/2023 г.

Производството е с правно основание чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е въз основа на подадена частна касационна жалба от „Банка ДСК“ АД, чрез процесуалния представител юрисконсулт Д. против въззивно определение № 269711 по гр.д. № 10383/2020г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молбата й за изменение на решение № 265293 от 9.08.2021г. по гр.д. № 10383/2020г. на СГС в частта за разноските. Счита обжалвания акт за неправилен, поради което иска да бъде отменен и вместо това постановен друг, с който да бъдат присъдени разноски в искания размер. В изложението към жалбата си поставя следния въпрос, изискуем с оглед препращането на чл.274, ал.3 ГПК, позовавайки се на специалното основание за допустимост по чл.280, ал.1, т.3 ГПК: Подлежи на разглеждане искане за изменение на въззивно решение в частта за разноските пред първата инстанция, ако искането е направено за първи път пред втората инстанция, след като въззивният съд е увеличил размера на присъдените разноски пред първата инстанция? Позовава се и на очевидна неправилност на постановения акт в частта за разноските, пред вид обстоятелството, че във въззивната жалба се съдържа изрично искане за обжалване и в частта за разноските и е направено възражение за прекомерност, които обстоятелства не са съобразни от съда. Срещу подадената частна жалба е постъпил отговор от С. А. С., чрез процесуалния представител адвокат К., с който изразява становището си както за нейната недопустимост на основание чл.274, ал.4 ГПК, пред вид факта, че не подлежи на касационна обжалване постановения въззивен акт, так и за неоснователност. Счита обжалвания акт за правилен, като твърди, че разноските са определени въз основа на установените по делото факти, относими за спора. Претендира направените разноски в настоящето производство за адвокатско възнаграждение, по списък, в размер на 400лв. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи от страните и данните по делото, намира следното: Подадената частна жалба не е недопустима на основание чл.274, ал.4, във вр. с чл.280, ал.3, т.1 ГПК, защото делото е гражданско /вж.мотивите към ТР № 3 от 23.02.2022г. по т.д. № 3/2019г.на ОСГТК на ВКС/ и цената на иска е над 5 000лв., а именно:13 639.75лв. В случая, при постановяване на въззивния си акт, след като е преценил предявеният от С. С. против „Банка ДСК“АД иск за изцяло основателен, СГС се е произнесъл по направените разноски. Той е уважил направеното пред него възражение за прекомерност на установените като реално направени пред въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3 800лв., като ги е намалил и е присъдил сумата от 1 500лв. Направените пред първата инстанция разноски е присъдил в пълен размер от 6 529.89лв. Последвала е молба за изменение на постановения въззивен акт в частта за разноските, направени пред първата инстанция. В същата, „Банка ДСК“АД е посочила, че в срок е направила възражение за прекомерност, по което съдът не се е произнесъл. Със сега обжалваното определение, въззивният съд е оставил без уважение направеното искане. Мотивите му са, че ответникът не е сезирал СРС с искане за изменение на постановения акт в частта за разноските и за произнасяне по основателността на искането му за намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност, като такива оплаквания не се съдържат и в подадената въззивна жалба, поради което е обвързан с изводите на СРС. Ако възражението за прекомерност се разгледа за първи път от въззивния съд, това би довело до заобикаляне на законоустановения ред на чл.248 ГПК. Имайки пред вид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване поради очевидна неправилност на постановения от него акт в частта за разноските. Първата инстанция е присъдила в тежест на „Банка ДСК“АД разноски в размер на 1 695.71лв., в съответствие с изхода на спора /Искът е уважен частично, до размер на 2 874.75лв. и разноските са присъдени съразмерно с уважената част от иска/. В пъроинстанционното производство ответната страна е направила възражение за прекомерност /вж.стр.139/, което не е обсъдено от съда. Банка ДСК“АД е подала въззивна жалба, в която изрично е посочила, че обжалва постановения съдебен акт и в частта за разноските. При тези факти, неправилно въззивният съд е приел, че във въззивната жалба не се съдържа оплакване във връзка с присъдените разноски. Неправилен е и извода му, че ако се проезнесе по своевременно направеното възражение за прекомерност за направените пред първата инстанция разноски ще е налице заобикаляне на законоустановения ред на чл.248 ГПК. След като „Банка ДСК“ АД в подадената въззивна жалба изрично е заявила, че обжалва постановения акт в частта за разноските, въззиивният съд е следвало да счете, че в подадената въззивна жалба е инкорпорирано и искане по чл.248 ГПК и да върне делото за произнасяне от първата инстанция по това искане за промяна на постановения акт в частта за разноските. Неизпълнението на това задължение, изключва възможността му да не разглежда възражението, защото противното означава по причина на съда страната да бъде лишена от възможност за защита. Изложеното налага отмяна на постановения акт в частта за разноските и решаване на въпроса по същество. Настоящият съдебен състав споделя изводите на въззивния съд, че при основателност на направеното възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК и минималният предвиден в чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004г. размер от 1 172.60лв. пред вид цената на иска, дължимото адвокатско възнаграждение - съобразно фактическата и правна сложност на делото – следва да бъде определено в размер на 1 500лв. Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение