Определение № 1211 от 19.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2104/2023 г.
ВКСIII гражданско отделение19.05.2023 г.докладчик Орешарова
Диспозитив
СПИРА на основание чл.282, ал.2, т.1 ГПК изпълнението на невлязлото в сила осъдително въззивно решение №463 от 12.04.2023г., на Окръжен съд-Варна, постановено по в.гр.д.№593/2023г. Определението не подлежи на обжалване. Да се издаде препис от определението на молителя. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл.282, ал.2, т.1 ГПК. Постъпила е молба от ЧСИ Х. Г., с рег.№892, район на действие Окръжен съд Варна, чрез процесуален представител адв. Л. М. от ВТАК, за спиране на изпълнението на невлязлото в сила осъдително въззивно решение №463 от 12.04.2023г., постановено по в.гр.д.№593/2023г. на Окръжен съд- Варна, с което е отменено отхвърлително решение №3437/11.11.2022год., по гр.дело №9308/2021год. на Районен съд- Варна, и вместо него е постановено осъдително решение, с което като краен резултат е осъден на основание чл.441, ал.1, пр.1 ГПК, вр. с чл.74, ал.1 ЗЧСИ и чл.45 ЗЗД ЧСИ Х. Г. да заплати на Р. Д. Р. сумата от 8054,01лв., представляваща обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди под формата на реална загуба, изразяваща се в разликата между действителния общ размер на задължението по изпълнението и общо постъпилата сума по изп.дело №20198920401452 към 24.06.2020год., събрана неправомерно от ответника ЧСИ, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба 24.06.2021г. до окончателното плащане на задължението. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, след преценка на данните по делото намира следното: Молбата е основателна. Молителят ЧСИ Х. Г. е обжалвал с касационна жалба с вх.№11644/11.05.2023год. осъдителното въззивно решение №463 от 12.04.2023г. постановено по в.гр.д.№593/2023г. на Окръжен съд- Варна, като е приложил изложение на основанията и доказателство за заплатена държавна такса и след като на 27.04.2023год. е получил препис от решението на въззивния съд.. Въззивното решение, подлежи на касационно обжалване с оглед на чл.280, ал.3, т.1, пр.1 ГПК. Молителят е заявил, че иска спиране на изпълнение на въззивно решение №463 от 12.04.2023г. постановено по в.гр.д №593/2023г. на Окръжен съд- Варна, за което е и внесена сумата от 9811,97лв., която включва главницата от 8054,01лв. и 1596,88лв., представляваща размера на законната лихва върху главницата за периода 24.06.2021г. до 05.05.2023г. по сметка на ВКС за обезпечение и е приложено платежно нареждане от 04.05.2023год. Сумата е постъпила по сметката на ВКС, видно от приложено удостоверение от счетоводството на съда. Съгласно постановеното в ТР №6/2014год. на ОСГТК на ВКС, т.1 размерът на обезпечението по решение за парични вземания, съгласно чл.282, ал.2,т.1 ГПК се определя от размера на предявените и уважени за конкретна сума искове. При тези данни и съгласно чл.282, ал.2, т.1 ГПК молбата за спиране на изпълнението е основателна и следва да се уважи. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение