Определение № 54 от 18.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3812/2021 г.

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК. С решение № 181/07.07.2021 г. по в. гр. д. № 900/2021 г. на Пловдивския окръжен съд,VІІІ-ми състав, е потвърдено решение № 260393/10.02.2020 г. по гр. д. № 18101/2019 г. на Пловдивския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от П. В. Р. срещу Общината Пловдив иск за ревандикация на 110/8 826 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор .........по кадастралната карта на [населено място] с административен адрес: [населено място], бул. А. С.“ № 2А. Касационна жалба срещу въззивното решение е подал ищецът, който е изложил оплаквания, че решението е неправилно - основание за касационно обжалване чл. 281, т. 3 ГПК. От ответника по касация - ответник по делото, е получен писмен отговор със становище, че касационно обжалване не следва да се допуска. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и е насочена срещу въззивно решение, което не е изключено от обхвата на касационния контрол, поради което е допустима. При произнасяне по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., намира следното: По делото е установено, че ищецът е наследник на В. П. Р., починал на 10.12.1995 г., който е придобил в съсобственост при равни права със своя брат Й. П. Р. с договор за покупко-продажба, сключен с н. а. № ......../23.12.1958 г., правото на собственост върху нива в м. „О.“, съставляваща имот пл. № .....от кв. .........„В. - юг“, с посочени в договора граници. Според записа в нотариалния акт площта на имота е 500 кв. м. Въззивният съд посочил, че идентификацията на имота следва да се извърши не съобразно площта, която не е идентифициращ белег, а съобразно означението и границите, с които е заснет в действащия към този момент кадастрален план. За проследяване на промените и отрежданията за процесния имот в периода от придобиването му през 1958 г. нататък е прието заключение на техническа експертиза, което не е оспорено от страните. В действащия към момента на сключването на договора кадастрален план /лист, картон 9/18/ от 1954 г. границите на имот пл. № ...са т.т. 1, 2, 3, 1 и площта, определена съобразно отразеното в кадастралния план, е 487 кв. м. Тази площ въззивният съд приел за действителната площ на закупения имот, тъй като обектът на придобитото право следва да се определи съобразно индивидуализацията на имота в действащия план. В одобрения през 1972 г. кадастрален и регулационен план на[жк]и в следващия план от 1978 г. имотът е отразен с пл. № ........и с по-малка площ - 390 кв. м., като останалата извън него част от предходния имот не е заснета в кадастъра. С регулационните отреждания от 1972 и 1978 г. бившият имот пл. № .....по предходния план попада в предвидената нова [улица] м. Със заповед № СД-137/30.10.1980 г. на ОНС - Пловдив имот пл. № .......е отчужден за строителство на[жк]и е определено обезщетяване на собствениците му В. Р. и Й. Р. с жилищен имот. Не се спори, че обезщетението е получено от правоимащите. Със същата заповед е определена оценка на отчуждения имот от 2 340 лева, като е оценена площ от 390 кв. м. С последваща заповед № СД-166/11.12.1981 г. на ОНС - Пловдив оценката на отчуждения имот е изменена от 2 340 на 2 922 лева, като са оценени допълнително 97 кв. м. Така общо оценената площ на отчуждения имот е 487 кв. м., каквато е площта на закупения имот пл. № ........от кв. .............по плана от 1954 г. Съобразно тези данни въззивният съд е приел, че е осъществен фактическият състав на предвиденото в чл. 95 и сл. З. /отм./ отчуждително производство и имотът е придобит от държавата. Впоследствие е включен в парцел ІІІ по плана на[жк], за което е съставен акт за държавна собственост и след това - акт за публична общинска собственост. Понастоящем част от бившия имот пл. № ..........по кадастралната карта от 1954 г. попада в границите на [улица], а останалата част - в ПИ с идентификатор .............и в процесния ПИ с идентификатор ............., включен в капитала на „М. диспансер за онкологични заболявания със стационар - Пловдив“ Е.. Оттук въззивният съд заключил, че по делото е останала недоказана първата предпоставка за основателност на предявения ревандикационен иск - не е установено ищецът да притежава правото на собственост върху претендираните 110/8 826 ид. ч. от ПИ с идентификатор .............., поради което искът следва да се отхвърли. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е посочил, че въззивният съд е следвало да извърши самостоятелен анализ на писмените доказателства, както ВКС е утвърдил в практиката си по решение № 1/1997 г., решение № 96/1997 г. и решение № 610/10.04.2000 г. по гр. д. № 1606/1999 г. на ІV-то г. о., поради което остава неизяснен въпросът за основанието за оценяване и размера на имота към датата на отчуждаването. Според касатора графичното отражение на площта неправилно е възприето от окръжния съд като приоритетно по отношение на нотариалния акт и не е изяснено къде попадат останалите незаснети от плана части от процесния имот; във втората заповед, обсъдена от въззивния съд, не е включено действие по отчуждаването, а само допълнително оценяване на вече отчуждената площ от 390 кв. м., което може да се дължи на различни обстоятелства, каквото е например подобрение в имота - сгради, насаждения, огради и т. н. В изложението касаторът се е позовавал и на решение № 274/22.04.2003 г. на ВКС, ІV-то г. о., и твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с това решение. На последно място в изложението касаторът е посочил, че изводите на въззивния съд са погрешни с оглед противоречията между площите по нотариалния акт и нанасянията в плана, както и с оглед незадълбоченото изясняване на въпроса къде попадат другите части от имота; след като тези части не са отчуждени, как са попаднали в активите на търговско дружество - на този въпрос съдът в двете инстанции не е отговорил. В тази връзка касаторът се е позовал на решение № 640/28.05.2003 г. по гр. д. № 528/2002 г. на ВКС, ІV-то г. о. Предпоставки за допускане на касационно обжалване не са налице, като съображенията за това са следните: В съответствие с трайната и безпротиворечива практика по приложението на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, включително и с посоченото от касатора решение № 610/10.04.2000 г. по гр. д. № 1606/1999 г. на ВКС, ІV-то г. о. /което разглежда правомощията на въззивния съд като съд по съществото на спора, макар и при действието на ГПК - отм./, въззивният съд е обсъдил представените по делото писмени доказателства, които е възприел съобразно действителното им съдържание и на тази основа, както и преценявайки ги във връзка със заключението на техническата експертиза, е формирал извод за отчуждаване на цялата площ на закупения през 1958 г. недвижим имот. Действително, в н. а. № ........./1958 г. е записана площ от 500 кв. м., но съдът е взел предвид площта от 487 кв. м., с която имотът е заснет в кадастралния лист от около 1954 г., действащ към момента на придобиването на собствеността и това становище е в съответствие с постоянната практика на ВКС, според която площта на имота не е негов решаващ индивидуализиращ белег; границите на имота определят и площта, заключена между тях /решение № 15/31.01.2018 г. по гр. д. № 3563/2016 г. на І-во г. о., и цитираните в него: решение № 202/04.07.2003 г. по гр. д. № 592/2002 г. на І-во г. о., решение № 1171/22.12.2008 г. по гр. д. № 4521/2008 г. на І-во г. о., решение № 389/10.05.2010 г. по гр. д. № 364/2009 г. на І-во г. о., решение № 1459/16.12.2008 г. по гр. д. № 5090/2007 г. на ІV-то г. о./. В следващите планове от 1972 и 1978 г. имотът е заснет с площ от 390 кв. м., която е посочена в първоначалната заповед за отчуждаване за държавна нужда - строителство на жилищен комплекс, но изхождайки именно от действителната площ, която имотът е имал към момента на придобиването, допълнително е оценена разликата от 97 кв. м. до пълната площ от 487 кв. м. А след като с обжалваното решение е установено, че отчуждаването има за предмет цялата площ на имота и са съобразени настъпилите регулационни промени, то не може да се приеме, че не е изяснено къде попадат останалите незаснети от плана части от процесния имот - установено е, че допълващата площ до записаната в н. а. № ........../1958 г. се намира южно от имот пл. № ..........и на приложение № 4 към заключението на техническата експертиза е означена с т.т. 1, 5, 4, 6, 7, 1. Не може да се приеме и, че е налице противоречие с практиката, на която касаторът се позовава: решение № 1/1997 г. на ВКС, ІV-то г. о., и решение № 96/1997 г. на ВКС, ІV-то г. о. - тези съдебни актове не разглеждат хипотеза като тази по настоящото дело, поради което не е налице същинско противоречие по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, което да обуслови допускане на касационно обжалване. Тук следва да се съобрази и влязлото в сила решение № 12752/27.11.2005 г. по адм. д. № 14051/2014 г. на ВАС на РБ, ІІІ-то отд., с което в сила е оставено решение № 1904/22.08.2014 г. по адм. д. № 299/2013 г. на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на Й. Р., Г. Р., П. Р., В. К. и Т. К. срещу отказ на кмета за довършване на процедурата по отчуждаване чрез отчуждаване и на оставащите 110 кв. м. от имот от 500 кв. м. с пл. № ........от кв. .........„В. - юг“ в [населено място]. С това решение е прието, че със заповед от 30.10.1980 г. и със заповед № СД-166/11.12.1980 г. е отчужден целият имот с площ по графични данни от 487 кв. м.; квадратните метри по втората заповед са остойностявани по 6 лв., каквато е цената им и по първата заповед, като не са ангажирани доказателства оценката по втората заповед да касае насаждения в имота. Не се разкрива противоречие и с решение № 640/28.05.2003 г. по гр. д. № 528/2002 г. на ВКС, ІV-то г. о., видно от което ревандикационният иск е бил уважен по съображения за отнемане без правно основание - не е установено да е било налице валидно изпълнена процедура по отчуждаване, а действалите към релевантния момент регулационни планове не са имали непосредствено отчуждително действие. Разглежданият случай е различен, тъй като е прието, че е осъществен фактическият състав на отчуждително производство по З. /отм./ и имотът е придобит от държавата, а впоследствие е включен в капитала на еднолично търговско дружество. Решение № 274/22.04.2003 г. по гр. д. № 185/2002 г. на ВКС, ІV-то г. о., е неотносимо към хипотезата, пред която страните по настоящото дело са изправени, тъй като не е установено да са налице придаваеми по силата на дворищнорегулационен план места, в който случай се поставят въпросите дали придаваемите места са заплатени и заети по законоустановения ред. С оглед изхода на спора и предвид заявеното искане, на ответника по касация, защитаван в производството пред Върховния касационен съд от гл. юрк. И. А.-К. и гл. юрк. М. Т., следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в претендирания размер от 100 лева. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.