Определение № 662 от 04.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5653/2015 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по касационна частна жалба вх. № 116276 / 29.08. 2015 г. от Д. М. Д.,чрез пълномощник адв.И. Г., срещу определение № 14923 / 24.07. 2015 г. по ч.гр.д. № 7962/ 2015 г.на Софийски Градски съд, с което е потвърдено определение от 23.02.2015 г. по гр.д. № 9435 / 2015 г. на Софийски Районен съд в частта, с която е върната искова молба вх.№ 2685/23.02.2015 г. подадена от касаторката и е прекратено производството по нея поради недопустимост на предявения иск с правно основание чл.424 ГПК. Касаторката поддържа оплакване, че въззивният съд не е съобразил настъпилите нови обстоятелства. За такива счита решения на СРС по гр.д.№ 25352/2009 г. и по гр.д.№17547/2006 г., с които е приложена Директива 2006/23/ЕО и е санкционирана практиката за изписване цената на топлинната енергия с шест знака след десетичната точка.Намира,че преценката за наличието на новооткритите обстоятелства е въпрос относим към основателността на иска по чл. 424 ГПК, а не към неговата допустимост. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване, инкорпорирано в жалбата твърди, че е налице допълнително такова по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, но не извежда конкретен правен въпрос. Ответната страна „Т. София”- ЕАД не изразява становище. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., намира, че касационната частна жалба е процесуално недопустима. Първоинстанционното производство е образувано по искова молба, с която касаторката е предявила иск с правно основание чл. 424 ГПК. Отправила е искане да се признае за установено по отношение на ответника, че не дължи сумата от 2749,42 лв. ,представляваща стойността на консумирана топлинна енергия г. и сумата от 274, 87 лв. лихва за забава в периода м.май 2011 г.-м.април 2013 г. за които е издадена Заповед за изпълнение и изпълнителен лист по гр. д. № 21934 / 2013 г. на Софийски Районен съд, 87 състав. Предявени са обективно кумулативно съединени отрицателни установителни искове ,чиято цена, определена съгласно чл.69 ал.1 т.1 ГПК от размера на търсената сума е под 5000 лв.В случай на постановяване на въззивно решение по този спор, то не би подлежало на касационно обжалване с оглед законовия праг предвиден в чл. 280 ал.2 т.1 ГПК. Според правилото на чл. 274 ал.4 ГПК не подлежат на касационно обжалване и определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. По`ради изложеното ВКС, състав на III г.о.