Решение № 625 от 1.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1773/2009 г.

ВКСIV гражданско отделение01.10.2010 г.докладчик Светла Бояджиева

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 78 от 25.05.09 г., постановено по в. гр. дело № 12/09 г. на С. окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от В. Т. О. от гр. К., ул. "Т." № 3 против К. с. Г., общ. К., с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 от КТ, за отмяна на заповед № А. 5-463/21.05.08 г. на К. на К. с. Г., с която е прекратено трудовото й правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ -поради съкращение в щата, за възстановяване на предишната работа и за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ в размер на 1858.08 лв, като неоснователни. ОСЪЖДА В. Т. О. да заплати на К. с. Г., общ. К. сумата 855 лв/осемстотин петдесет и пет/разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 625 от 1.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1773/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от К. на с. Г. чрез адв. С. Р. от АК-Сливен срещу решение № 78 от 28.05.09 г. по в. гр. дело № 12/09 г. на С. окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 54 от 1.12.08 г. на Районен съд - гр. Котел. С него са уважени исковете за отмяна на незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-т. 3 от КТ, предявени от В. Т. О.. С определение № 219 от 18.02.10 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпроса задължен ли е работодателя да извърши подбор, когато съкращението в щата се отнася за единствена щатна длъжност. Жалбоподателят излага оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Моли да бъде отменено и исковете-отхвърлени. Ответницата по жалбата В. О. не заявява становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като прецени данните по делото, приема следното: За да уважи обективно съединените искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1 - т. 3 от КТ въззивният съд е приел, че заповед № А. 5-463/13.12.06 г. на К. на с. Г., с която е прекратен трудовия договор на ищцата В. Т. О. длъжност"гл. специалист" на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, е незаконосъобразна. Направен е извод, че работодателят не е изпълнил задължението си, вменено му с разпоредбата на чл. 329 КТ, да извърши подбор между лицата, заемащи длъжностите"гл. специалист" и "старши специалист". Поставеният от жалбоподателя материалноправен въпрос е относно задължението за подбор на работодателя когато съкращаването в щата се отнася до единствена щатна длъжност. С оглед на това е поддържано противоречие между приетото разрешение на въпроса с обжалваното решение и приетото с решение № 1934 от 20.02.03 г. по гр. дело № 2284/01 г. на III г. о. на ВКС и решение № 1370 от 30.07.04 г. по гр. дело № 2415/02 г. на III г. о. на ВКС. В тях е прието, че извършването на подбор по чл. 329 КТ не е задължително, когато приложеното основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 2 пр. 2 КТ засяга единствена щатна бройка. Настоящият състав на ВКС, с оглед посочените различни разрешения на материалноправния въпрос от значение за изхода на спора, дадени с посочените по-горе решения и обжалвания съдебен акт, на основание чл. 291, ал. 1 ГПК приема следното: Когато се извършва уволнение поради съкращаване в щата и съкращаването в щата се отнася до единствената щатна длъжност работодателят по своя преценка може да уволни съответния работник или служител, който заема тази единствена длъжност, или да направи подбор съобразно критериите и целите, посочени в чл. 329 КТ. Ако той реши да не упражнява правото си на подбор уволненият работник или служител не може да оспорва уволнението като незаконно поради това, че работодателят е уволнил него, а не е използвал правото си на подбор, в резултат на което би уволнил някой друг работник или служител, чиято длъжност не се съкращава. С оглед разпоредбата на чл. 291, ал. 1 ГПК ВКС в настоящия състав приема за правилна практиката, обективирана в решение № 1934 от 20.02.03 г. по гр. дело № 2284/01 г. на III г. о. на ВКС и решение № 1370/30.07.04 г. по гр. дело № 2415/02 г. на III г. о. на ВКС. По основателността на касационната жалба: Касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА. По делото е установено, че със заповед № А. 5-463/21.05 г. 08 г. на К. на К. с. Г. е прекратено трудовото правоотношение с В. Т. О. длъжност"гл. специалист" на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ - съкращение в щата, считано от 22.05.08 г. От назначената съдебно-икономическа експертиза е установено, че по утвърденото щатно разписание, в сила от 1.04.08 г., щатните бройки на К. с. Г. са намалени от 4 на 3 по трудово правоотношение. Заеманата от ищцата щатна бройка "главен специалист"е била единствена за съответната длъжност. Трудовите функции на тази длъжност са запазени след уволнението й и се изпълняват от лицата, заемащи длъжностите "старши специалист"и "технически сътрудник". При тези данни по делото се налага изводът, че работодателят не е имал задължение да извърши подбор при съкращението на щатната бройка, заемана от ищцата, тъй като е била единствена за съответната длъжност. Като е приел обратното въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон - чл. 329 КТ. В случая работодателят не е упражнил правото си да извърши подбор, което не прави уволнението незаконно. Налице е приложеното основание за уволнение - съкращаване в щата. Съкращаване в щата е налице и когато длъжността не съществува като отделна щатна бройка, защото е била разпределена за изпълнение между друго служители, както е в случая. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено и на основание чл. 293, ал. ГПК вместо него постановено друго, с което предявяваните искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата по касационната жалба следва да заплати на жалбоподателя разноските по делото за всички инстанции в размер на 855 лв, представляващи адвокатско възнаграждение. Предвид на горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, IV г. о.

Цитирани разпоредби

4