Определение № 1071 от 02.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1203/2010 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от П. П. Г. ЕГН [ЕГН] от[населено място] чрез адвокат В. Л. против въззивно решение на В. окръжен съд № 297/6.07.2010 г. по гр. д. № 847/2008 г., с което е оставено в сила решение на РС-Враца № 112/20.10.2008 г. по гр. д. № 936/2007 г., с което е отхвърлен предявения от П. П. Г. против П. М. Ц. иск за обезщетение на неимуществени вреди, причинени при битов скандал между страните на 29.02.2004 г. и последвало травматично увреждане на ищцата от страна на ответника, а именно: счупване на главичката на десен малък пищял в размер на сумата 5 000 лв. със законна лихва върху сумата, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане и разноски по делото. С изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се е позовал на основанията за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Посочено е, че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, касаещ причинно-следствената връзка между поведението на ответника и причиненото от него на ищцата увреждане в противоречие с практиката на ВКС, изразена в ППлВС № 4/23.12.1968 г.; Р. № 131/1.11.1967 г. по гр. д. № 99/1967 г., ОСГК, ВС и Р. № 53/1972 г. на ВС, І г. о. Счита и че съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, касаещ преценката на съда относно приетите съдебно-медицински експертизи във връзка с останалите неоспорими доказателства по делото в противоречие с практиката на ВКС в Р. № 3152/26.12.1969 г. по гр. д. № 2365/1969 г., ВС, ІІ г. о. и Р. № 932/25.09.1991 г. по гр. д. № 699/91 г., ВС, І г. о. и от значение за развитието и обогатяването на съдебната практика. За ответника по касация П. М. Ц. е подадено писмено възражение от адвокат М. Д. с мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен акт в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира следното: Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното отхвърлително решение. Приел е за установено, че между страните по делото е възникнал битов скандал, при който те са се карали и обиждали и ответникът е бутнал ищцата и че е налице първата предпоставка на отговорността по чл. 45 ЗЗД, тъй като поведението на ответника е виновно и противоправно. На второ място е посочил, че всички съдебно-медицински експертизи без последната са категорични, че от наличната медицинска документация, вкл. рентгенови снимки не се констатират никакви травматични увреждания /стари или пресни счупвания/ на главичката на малък пищял на дясна подбедреница на ищцата. Напротив, налице са безспорни данни за наличие на дегенеративно болестно заболяване на дясната й колянна става-гонартроза с голяма давност, което заболяване е причина за предприета през м. май 2004 г. оперативна интервенция. Така, съдът е счел, че не е налице втората предпоставка на чл. 45 ЗЗД, като е приел за недоказано по делото твърдението на ищцата, че в резултат на поведението на ответника е получила увреждане, от което е претърпяла претендираните неимуществени вреди. Заключението на последната тройна съдебно-медицинска експертиза е преценено от съда, като уклончиво, неконкретно и е характеризирано, като „манипулативен подход”. Налице е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВС по материалноправния въпрос, решаващ за изхода на делото: в резултат на противоправното поведение на ответника причинена ли е на ищцата вреда, като елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 45 ЗЗД, както и по процесуалноправния въпрос: задължен ли е съдът да обсъди и да прецени заключението на съдебно-медицинската експертиза заедно и във връзка с всички останали събрани по делото доказателства. Ето защо и на основание чл. 288 ГПК Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение