Определение № 2873 от 05.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 1226/2024 г.

Производството е по чл.274 ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба с вх.№2863/18.04.2024г. и идентична по съдържание жалба с вх.№4004/05.06.2024г. на С. Г. С., лично и в качеството й на пълномощник на С. И. С., срещу разпореждане №454 от 22.03.2024г. по ч.в.т.д.№266/2023г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение, за връщане на подадената от С. С. частна жалба вх.№4531/20.06.2023г. срещу постановеното по делото определение №384/25.05.2023г. Частните жалбоподатели молят да се отмени атакуваното разпореждане като недопустимо, необосновано, незаконосъобразно и неправилно. Поддържат, че не са били уведомени за постановения от ВКС акт, след който Варненски апелативен съд е постановил обжалваното разпореждане №454 от 22.03.2024г. Също така излагат доводи, че съдът сам е довел до тяхното объркване, като им е давал разнопосочни указания. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на частния жалбоподател, приема следното: По частната жалба на С. Г. С.: По отношение на частната жалбоподателка С. С. не е налице правен интерес от обжалване на определението, с което е върната частна касационна жалба на другия жалбоподател С. И. С.. Обстоятелството, че С. С. претендира самостоятелни права върху процесния имот не обуславя възможност за нея да упражни правото на обжалване за защита на процесуалните права на друга страна в производството. С оглед на това подадената от С. Г. С. частна жалба срещу разпореждане №454 от 22.03.2024г. по ч.в.т.д.№266/2023г. на Варненски апелативен съд, следва да бъде оставена без разглеждане. По частната жалба на С. И. С.: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275 ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Неоснователни са оплакванията на частния жалбоподател за недопустимост на обжалваното разпореждане. Същото е допустимо, доколкото съдът се е произнесъл в рамките на правомощията си по чл.262 от ГПК, вр. чл.275 от ГПК да следи за редовността на частната жалба, подадена срещу неговия акт. С определение №384/25.05.2023г. по ч.в.т.д.№266/2023г. на Варненски апелативен съд, е потвърдено определение №1403/10.04.2023г. по в. ч. д. №2128/2022г. на Варненски окръжен съд, с което е оставено без уважение обективираното с молба вх.№2717/01.02.2023г. и допълнено с молба вх.№6031/08.03.2023г. искане от С. С., лично и в качеството й на пълномощник на С. С., за предоставяне на правна помощ на основание чл.95 от ГПК и за освобождаване от внасянето на държавни такси. Срещу това определение е подадена частна касационна жалба вх.№4531/20.06.2023г. от С. И. С.. С разпореждане от 26.06.2023г. съдията - докладчик е оставил без движение частната касационна жалба, като е указал на жалбоподателя в едноседмичен срок от получаване на съобщението жалбата да бъде приподписана от надлежно упълномощен адвокат пълномощник, както и да бъде представено изложение на касационни основания, като в противен случай тя ще бъде върната. Указанията са съобщени на страната на 14.08.2023г. чрез неговата съпруга С., на домашния адрес на двамата съпрузи, и до 21.11.2018г., когато е изтекъл определеният от съда едноседмичен срок, нередовностите на жалбата не са били отстранени. С оглед изложеното постановеното от Варненски апелативен съд разпореждане за връщане на подадената от С. С. частна касационна жалба вх.№4531/20.06.2023г. срещу определение №384/25.05.2023г. по ч.в.т.д.№266/2023г. на Варненски апелативен съд, е правилно. Според чл. 262, ал. 2, т. 2 вр чл. 275, ал.2 от ГПК частната касационна жалба се връща от администриращия съд, когато не са отстранени в срок допуснатите нередовности, при условие че страната е предупредена за негативните последици от неизпълнение на указанията на съда в определения за това срок. Съгласно чл.275, ал.2 от ГПК по отношение на частните жалби се прилагат съответно разпоредбите на чл. 259, ал.2-4, чл. 260, 261, 262 и 273 от ГПК. Приложение намират и изискванията за редовност на касационна жалба по чл.284, ал.2 и ал.3, т.1 от ГПК като обстоятелството, че жалбата не е приподписана от пълномощник с юридическо образование и непредставянето на изложение на основанията по чл. 280, ал.1 от ГПК съставляват нередовности на частната касационна жалба. В допълнение следва да се посочи, че независимо от неизпълнението на дадените на жалбоподателя указания, налице е и друго основание за връщане на частната касационна жалба като недопустима. Съгласно чл.95 ал.6 от ГПК определението, с което се отказва правна помощ, подлежи само на въззивно обжалване. Съгласно задължителните разяснения в ТР №2/2018 от 23.06.2022г. по тълк.д.№2/2018г. на ОСГТК на ВКС определение на апелативен съд, постановено по чл.274, ал.2, предл.2 от ГПК, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция, / каквото е постановеното от Варненски апелативен съд определение №384/25.05.2023г. в частта, касаеща производството по чл.83 от ГПК/ не подлежи на касационно обжалване. Неоснователни са оплакванията на частния жалбоподател С. С., че съставът на Варненски апелативен съд не го е уведомил за определението №526 от 07.03.2024г., с което е прекратено производството по ч.т.д.№37/2024г. на ВКС и делото е върнато за продължаване на процесуалните действия по администриране на частната жалба вх.№4531/20.06.2023г. на С. С.. С посоченото определение е констатирано, че частната жалба вх.№4531/20.06.2023г. неправилно е изпратена на Върховния касационен съд, без да са отстранени нередовностите й и са дадени указания на апелативния съд да упражни правомощията си по администриране на същата. Това определение няма преграждащ характер по отношение на подадената от С. С. частна жалба, не подлежи на самостоятелно обжалване и съответно не подлежи и на съобщаване на страните. Предвид изложеното, обжалваното разпореждане №454 от 22.03.2024г. по ч.в.т.д.№266/2023г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение, следва да бъде потвърдено. Производството по настоящото дело е образувано при условията на чл.77 от ГПК, съответно жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят по сметката на ВКС дължимата държавна такса в размер на 15 лв. Воден от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, на основание чл. 274 ал. 2 от ГПК