Определение № 60347 от 07.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2105/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по подадена от Б. Р. К., чрез адв. Д. Х., касационна жалба против решение № 2941 от 20. 10. 2020 г. по гр. д. № 904/2020 г. на ОС – Благоевград, с което е потвърдено решение № 2640 от 16. 03. 2020 г. по гр. д. № 1845/2018 г. на РС – Благоевград, с което е допусната съдебна делба на земеделски имоти, находящи се в землището на [населено място], общ. Благоевград, описани в диспозитива на първоинстанционното решение, между наследниците на В. Н. Б., при следните квоти: Г. А. Б. и Е. А. Б. – по 1/6 ид.ч. за всеки от тях, М. Х. Б., Х. В. Б. и В. В. Б. – по 1/18 ид.ч. за всеки от тях,, Б. П. К. – 1/6 ид.ч., П. В. К. и А. В. Р. – по 1/12 ид.ч., Б. И. К., И. С. К. и С. С. К. – по 1/24 ид.ч., Б. Р. К., А. Р. К. и Р. Р. К. – по 1/72 ид.ч. Твърди се незаконосъобразност на въззивното решение, поради постановяването му при съществено процесуално нарушение – на чл. 230, чл. 6 и чл. 7 ГПК, изразяващо се в служебно конституиране като съделители на наследниците на С. П. К. - ответник по иска за делба, починал в хода на първоинстанционното производство. Иска се допускане до касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Подадени са писмени отговори на касационната жалба от съделителите А. Р. К. и Р. Р. К., чрез адв. В. У., както и от съделителите М. Х. Б., Х. В. Б., В. В. Б., Г. А. Б. и Е. А. Б., чрез адв. Д. Д., с които са развити съображения за липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение и правилност на същото. Съделителите, представлявани от адв. Д., претендират и присъждане на съдебни разноски за касационната инстанция. Останалите съделители не са подали отговор на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното: Касационната жалба е подадена в срок, от процесуално легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключението на чл. 280, ал. 3 ГПК, поради което е процесуално допустима. Делото има за предмет предявен от Г. А. Б., Е. А. Б., М. Х. Б., Х. В. Б. и В. В. Б. против Б. П. К., П. В. К., А. В. К. и С. П. К. – починал в хода на първоинстанционното производство, на чието място са конституирани, на осн. чл. 227 ГПК, наследниците му Б. И. К., преживяла съпруга, И. С. К., син, С. С. К., син и внуците му Б. Р. К., А. Р. К. и Р. Р. К. (по право на заместване на починалия преди него син Р. С. К.), иск за делба на земеделски имоти, находящи се в [населено място], общ. Благоевград, придобити по наследство от В. Н. Б., починал на 17. 05. 1961 г., и реституция по ЗСПЗЗ. Ответниците С. П. К., Б. П. К., П. В. К. и А. В. Р., с подаден от процесуалния им представител адв. Р. отговор на исковата молба, са изразили становище за основателност на иска за делба и готовност за доброволно ликвидиране на съсобствеността. В хода на първоинстанционното производство адв. Р. е уведомила съда, че на 2. 07. 2019 г. е починал съделителят С. П. К., представила е удостоверение за наследниците му и адресите им и е поискала конституиране на последните като съделители, на основание чл. 227 ГПК. С определение № 7509 от 12. 08. 2019 г. по гр. д. № 1845/2018 г. на РС – Благоевград, изменено по реда на чл. 253 ГПК с определение от 19. 02. 2020 г., наследниците на С. К. са конституирани като страни в делбеното производство и същото е продължило с тяхно участие. С писмено становище, депозирано на 2. 10. 2019 г., една от наследниците на С. К. – Б. Р. К., чрез адв. Д. Л. Х., е изразила становище, че служебното й конституиране като страна е недопустимо и нарушава чл. 230, ал. 2 ГПК и принципа на диспозитивното начало. Районният съд е допуснал делба на процесните земеделски имоти при посочените по-горе квоти. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение. Приел е за доказано заявеното от страните придобивно основание – наследяване на В. Н. Б., починал на 16. 05. 1961 г. (установено с представено удостоверение за наследници), притежаване на процесните имоти от последния към образуване на ТКЗС и реституция по ЗСПЗЗ (установени с представени решения на общинската служба по земеделие, скици към тях и издадени констативни нотариални актове). Размерите на дяловете в съсобствеността са определени при спазване изискванията на чл. 5 – чл. 10 ЗН. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставя процесуалноправен въпрос във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, точка 1 ГПК – допустимо ли е служебно конституиране от съда на задължителен необходим другар или съдът следва да даде указания на ищеца да предяви иска срещу неучастващия задължителен другар и ако това не бъде изпълнено – да прекрати производството по делото. Твърди се разрешаването му в противоречие с решение № 179 от 18. 10. 2013 г. по гр. д. № 1981/2013 г. на ВКС, 2 г.о. и с определение № 391 от 10. 06. 2015 г. по гр. д. № 1855/2015 г. на ВКС, 4 г.о. Противоречие не е налице. В цитираната практика са коментирани случаи, при които в исковото производство не са участвали всички задължителни необходими другари и съдът, вместо да даде указания на ищеца да насочи иска и спрямо неучастващите задължителни другари, с предупреждение че в противен случай исковата молба ще бъде върната, а образуваното по нея дело прекратено, е конституирал служебно като ответници по иска неучастващите задължителни необходими другари. Прието е, че при задължителното другарство участието на всички другари е условие за допустимост на процеса. Съдът обаче не може служебно да конституира неучастващ по делото задължителен другар, тъй като предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие, включително и по отношение субектите спрямо които се търси разрешаване на правния спор, се определят от страните ( чл. 6, ал. 2 ГПК ), а съдът служебно извършва необходимите процесуални действия по движението и приключването на делото и следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия от страните ( чл. 7, ал. 1, изр. първо ГПК ). Следователно, ако по делото не участват всички необходими другари, в рамките на правомощията си по чл. 7, ал. 1 ГПК, съдът следва да даде указания на ищеца и ако искът не бъде предявен спрямо неучастващия задължителен другар - да прекрати делото. Настоящият случай е различен. В делбеното производство са участвали всички задължителни необходими другари и след смъртта на един от съделителите,ответник по иска за делба, е настъпило процесуално правоприемство по смисъла на чл. 227 ГПК. Това процесуално правоприемство настъпва по силата на закона. Наследниците стават процесуални правоприемници на наследодателя си по всички висящи дела, в които последният е участвал като ищец или ответник, от момента на настъпване на материалното правоприемство. Разпоредбите на чл. 229, ал. 1, т. 2 и на чл. 230 ГПК регламентират задължението на съда за извършване на необходимите действия за издирване на наследниците на починала страна и обезпечават възможността на последните да се призоват и участват по делото. Липсва необходимост от прилагане на цитираните по-горе разпоредби тогава, когато наследниците на починал ответник или част от тях представят удостоверение за наследници, посочат адресите им и поискат конституирането им като страни на мястото на починалия. В тази хипотеза съдът е длъжен да извърши действия по конституиране като страни на правоприемниците на починалия ответник и осигури възможността им за участие в исковото производство лично или чрез представител, без да прилага чл. 229, ал. 1, т. 2 и чл. 230 ГПК. С оглед на горното настоящият състав намира, че не е налице соченото от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Ищците – ответници по касационната жалба Г. А. Б., Е. А. Б., М. Х. Б., Х. В. Б. и В. В. Б. претендират присъждане на съдебни разноски, извършени при разглеждане на делото пред настоящата инстанция, но не са представили доказателства такива да са направени. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,