Определение № 4372 от 14.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4379/2022 г.
ВКСII гражданско отделение14.12.2022 г.докладчик Пламен Стоев
Диспозитив
О с т а в я без разглеждане частна касационна жалба вх. № 69397/24.10.2022 г. на А. Н. Ж. срещу въззивно определение № 9400 от 28.09.2022 г. по в. ч. гр. д. № 8396/2022 г. на Софийския градски съд. П р е к р а т я в а производството по ч. гр. д. № 4379/2022 г. по описа на Върховния касационен съд, II г. о. О п р е д е л е н и е т о може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг състав на ВКС. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на А. Н. Ж. срещу определение № 9400 от 28.09.2022 г. по в. ч. гр. д. № 8396/2022 г. на Софийския градски съд с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. С обжалваното определение е потвърдено определение № 196785 от 20.08.2019 г. по гр. д. № 72831/2017 г. на Софийския районен съд, с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател за освобождаване от заплащане на държавна такса в размер на 30,00 лв. за въззивно обжалване на решение № 113028 от 13.05.2019 г., постановено по посоченото дело. Производството по делото пред първоинстанционния съд е образувано по предявен от А. Н. Ж. против Столична община иск с правна квалификация чл. 49 ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата 1500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 08.10.2012 г. до окончателното изплащане на вземането. Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната жалба е подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е процесуално недопустима. Съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване пред ВКС определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Текстът препраща към нормата на чл. 280, ал. 3 ГПК и определя като критерий за допускане до касационно обжалване на определенията по чл. 274, ал. 3 ГПК цената на иска. Следователно не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване с цена на иска под 5000 лв. за граждански дела. В случая цената на предявения иск съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК е равна на търсената сума от 1500 лв. и е под законоустановения минимум от 5000 лв., което обуславя необжалваемост на въззивното определение на основание чл. 274, ал. 4 ГПК, вр. с чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Ето защо подадената частна касационна жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство следва да се прекрати. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о.,