Определение № 5367 от 22.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2633/2025 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК. С решение №.30/21.01.25 по г.д.№.878/24 на СОС, ІІв.г.с., е потвърдено определение №.557/19.06.24 по г.д.№.2426/21 на РС Ботевград, с което молба вх.№.2853/1.04.24 на С. Г. Х., представляван от адв.П. П. С., за изменение на постановеното по делото първоинстанционно решение /№.62/14.03.24/ в частта за разноските /чрез увеличаване на присъдения по реда на чл.38 ал.2 ЗА адвокатски хонорар на адв.С./ е отхвърлена като неоснователна. Постъпила е частна касационна жалба от С.Х., представляван от адв. П. С., в която се твърди, че определението е незаконосъобразно и се иска неговата отмяна. Ответната страна „Атлантис нет“ООД не взема становище. Частната жалба е допустима – подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК вр. с чл.274 ал.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение, Върховният касационен съд съобрази следното: С обжалвания акт е прието, че оплакванията, че в случаите на чл.38 ЗА следващото се адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на ищеца трябва да се определя на база присъденото обезщетение, а не пропорционално на уважената и отхвърлената част от иска, са неоснователни. Отразено е, че при тълкуване на разпоредбата на чл.38 ал.2 ЗА следва извод, че адвокатското възнаграждение на оказалия помощ адвокат е обвързано от изхода на спора. Поради това и то се определя в две стъпки: първо се изчислява на колко възлиза според нормативните документи съобразно материалния интерес; след това се намира полагащата се от горната сума част съразмерно на уважената и отхвърлената част от иска-която се присъжда. Именно така е процедирал и първоинстанционният съд и поради това постановеният от него акт трябва да бъде потвърден. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение, респективно определение, подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредба за всеки отделен случай. Касаторът се позовава общо на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Изложението на същия по чл.284 ГПК, обаче, не съдържа материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/09 на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е налице общо позоваване на основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, без да се посочва ясно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос. Вместо такъв касаторът излага твърдения за незаконосъобразност на обжалвания акт, в това число предвид противоречие с практика на ВКС. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /чл.281 т.3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва едва ако и след като той бъде допуснат до касационно обжалване - при евентуално разглеждане на касационната жалба по същество-а не в настоящата фаза на селекция по критериите на чл.280 ГПК /чл.290 ал.1 ГПК//т.1 от ТР №.1/09 от 19.02.10/. От друга страна касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора и фактите и обстоятелствата в частната касационна жалба. Това би засилило твърде много служебното начало в ущърб на другата страна, а е възможно и съдът да вложи във въпроса съдържание, което касаторът не е имал предвид. При това положение и доколкото непосочването на правен въпрос от значение за изхода по делото само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /т.1 от ТР № 1/09 от 19.02.10/, поради липса на годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, касационно обжалване при условията на тази разпоредба не следва да се допуска. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,