Определение № 2807 от 12.10.2026 г. на ВКС по т. д. № 1705/2026 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 3910/18.06.2026г. на „Джорданино Хайлазини“ ЕООД (в несъстоятелност), с предишно наименование „Троймакс“ ЕООД, срещу решение № 86 от 04.06.2026г. по в.т.д. № 49/2026г. на Апелативен съд – Велико Търново в частта, с която след отмяна на решение № 78 от 13.06.2025г. по т.д.н. № 70/2025г. на Окръжен съд – Русе е определена начална дата на неплатежоспособността на дружеството 26.03.2025г. Въззивното решение е било постановено въз основа на решение № 77 от 16.03.2026г. по т.д. № 2077/2025г. на ВКС, ТК, І т.о., с което след отмяна на решение № 95 от 05.08.2025 по в.т.д. № 149/2025г. на Апелативен съд – Велико Търново, потвърждаващо решение № 78 от 13.06.2025г. по т.д.н. № 70/2025г. на Окръжен съд – Русе, делото е било върнато за ново разглеждане и решаване от друг състав на апелативния съд. Оплакванията на касатора са, че при откриване на производство по несъстоятелност при условията на чл. 632, ал. 1 от ТЗ като начална датата на неплатежоспособността е следвало да бъде определена датата 11.05.2026г. В тази връзка въззивното решение в обжалваната част е неправило поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и поради необоснованост – касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. Не са били спазени указанията на предходния състав на ВКС да бъде установена актуалното икономическо състояние на дружеството към момента на приключване на съдебното дирене в съответната инстанция. Периодът от началото на 2026г. до обявяването на делото за решаване е останал необследван. Неправилно е било отклонено искането за назначаване на допълнителна съдебна икономическа експертиза, която да обследва този период, а на вещото лице са били задавани устни въпроси в открито съдебно заседание при самостоятелно изчисляване от страна на съда на коефициентите за ликвидност. При необходимост от специални знания следва да бъде назначена експертиза, дори когато съдът притежава относими специални знания. Трябвало е да се изготви междинен баланс към 30.04.2026г., като в пасива се отнесе увеличеният публичен дълг от над 97 000 лева, както и да се съобразяват корекционните изчисления на вещото лице относно краткосрочно вземане от едноличния собственик в размер на 68 098. 17 лева и сключеният договор за опрощаване от 11.05.2026г. Този договор е трябвало да бъде приет като писмено доказателство. Трайното и необратимо настъпване на неплатежоспособността се е обективирало на 11.05.2026г. Страната формулира задачи към съдебна икономическа експертиза. Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК при постановяване на въззивното решение съдът се е произнесъл по обуславящи изхода на делото правни въпроси, решени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и на Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, както и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – касационни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК. Поставените въпроси са: 1.) Указанията на ВКС в отменителното решение задължителни ли са за въззивния съд при повторното разглеждане на делото? Касаторът се позовава на решение № 193 от 04.07.2011г. по гр.д. № 1649/2009г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 50102 от 21.12.2023г. по т.д. № 1361/2022г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 60042 от 26.07.2021г. по т.д. № 242/2020г. на ВКС, ТК, І т.о. и др. 2.) Дали съдът е длъжен да назначи експертиза, когато за изясняване на релевантни факти и обстоятелства по делото са необходими специални знания? Във връзка с въпроса се сочат решение № 314 от 22.11.2011г. по гр.д. № 392/2011г. на ВКС, ГК, ІІ г.о., решение № 453 от 15.07.2025г. по гр.д. № 3648/2023г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 35 от 28.01.2025г. по гр.д. № 5001/2023г. на ВКС, ГК, І г.о. 3.) Съдът длъжен ли е да назначи съдебна експертиза, когато е налице необходимост от приложението на специални знания, но съдът разполага с тези знания? Според страната въпросът отговаря на допълнителния критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК предвид неправилното тълкуване, дадено в решение № 108 от 16.05.2011г. по гр.д. № 1814/2009г. на ВКС, ГК, ІV г.о. 4.) Към кой момент следва да се преценява обективната невъзможност на длъжника да изпълнява свои изискуеми задължения с характеристиките по чл. 608, ал. 1 от ТЗ? Според касатора по този въпрос въззивното решение се явява в противоречие с решение № 54 от 08.09.2014г. по т.д. № 3035/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 25 от 21.03.2014г. по т.д. № 4356/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 71 от 30.04.2015г. по т.д. № 4254/2013г. на ВКС, ТК, І т.о. и др. 5.) За критериите, по които се определя началната дата на неплатежоспособността? Касаторът сочи решение № 220 от 07.02.2018г. по т.д. № 758/2017г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 80 от 08.10.2015г. по т.д. № 1565/2014г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 33 от 07.09.2010г. по т.д. № 915/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др. С касационна жалба вх. № 4018 от 23.06.2026г. от „Джорданино Хайлазини“ ЕООД е обжалвано постановеното по реда на чл. 250, ал. 1 от ГПК решение № 97 от 22.06.2026г. по в.т.д. № 49/2026г. на Апелативен съд – Велико Търново в частта, с която е отказано допълване на решението от 04.06.2026г. с даване на указания по чл. 632, ал. 6 от ТЗ за предаване на разплащателните ведомости и представяне на удостоверение по чл. 5, ал. 10 от КСО. Според касатора и това решение на въззивния съд е неправилно. В диспозитива на съдебния акт по чл. 632, ал. 1 от ТЗ такова указание трябва да се съдържа. То е императивно условие за постановяване на решението по чл. 632, ал. 4 от ТЗ – за прекратяване на производството по несъстоятелност и за заличаване на търговеца от правния мир. Указанията са предназначени да повлияят мотивиращо и дисциплиниращо на длъжника. Поставеният от касатора правен въпрос, относим към втората подадена от него касационна жалба, е: „Длъжен ли е съдът в диспозитива на решението си по чл. 632, ал 1 от ТЗ да възпроизведе в указанията до длъжника по чл. 632, ал. 6 от ТЗ?“. Въпросът е формулиран също и в смисъл: „Указанията по чл. 632, ал. 6 от ТЗ задължителен елемент ли са от диспозитива на обявителното решение по чл. 632, ал. 1 от ТЗ?“. Посоченото допълнително основание за допускане на касационно обжалване е по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Касационните жалби са редовни като съответстващи на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустими – подадени в срок, срещу подлежащи на касационно обжалване съдебни актове, от страна с интерес от обжалването. При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване, нито се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивните решения, за да бъдат те допуснати до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК. Производството по т.д.н. № 70/2025г. на Окръжен съд – Русе е било образувано по молба по чл. 625 от ТЗ от 27.03.2025г. на касатора за откриване на производство по несъстоятелност на дружеството поради неплатежоспособност, евентуално свръхзадълженост. В молбата е било изложено, че „Троймакс“ ЕООД е вписано като юридическо лице в търговския регистър на 28.12.2023г., осъществявало е дейност, но дейността е била прекратена през септември 2024г. и оттогава персонал не се поддържа. Липсват краткотрайни и дълготрайни активи, а дружеството е имало публични задължения от 87 835. 61 лева (главници и лихви), подробно уточнени по пера – данъчни и осигурителни. Също според изложеното финансовите затруднения на търговеца са имали обективен, траен и непреодолим характер. Началната дата на изпадане в неплатежоспособност, респективно в свръхзадълженост е била посочена като 21.03.2025г. (датата на подаване на ГФО за 2024г.). Към молбата за откриване на производство по несъстоятелност на „Троймакс“ ЕООД е бил представен годишен финансов отчет за 2024г. (баланс, отчет за приходите и разходите, отчет за собствения капитал). Представен е бил и междинен счетоводен баланс към 27.03.2025г. В тях са били отразени данъчните и осигурителни задължения на дружеството, но в ГФО) е била отразена и касова наличност (малко над 283 000 лева), липсваща в междинния отчет. Според последващо приети по делото протоколи от 21.03.2025г. и от 26.03.2025г., съдържащи решения на едноличния собственик на капитала на „Троймакс“ ЕООД - дружеството „Еврохолдмакс“ ЕООД, както и удостоверяващи предаването на парични суми, през 2024г. „Троймакс“ ЕООД е имало печалба от 215. 842. 57 лева и тя е била разпределена и изплатена като дивидент на едноличния собственик на капитала с начисляване на дължимия данък. Това е било и по отношение на цялата останала финансова наличност (78 890. 30 лева). Протоколите са били част от документи, въз основа на които е работило вещото лице по назначената от първоинстнационния съд съдебна икономическа експертиза. Експертът е потвърдил счетоводните записвания в междинния отчет относно изплатените дивиденти, както и изобщо изложените от молителя обстоятелства относно финансово-икономическото състояние на дружеството. Потвърдени са били публичните задължения, както и е било изяснено, че след извършените плащания на дивидент дружеството не е разполагало с пари в брой. Поради липсата на тези парични средства (наличност от 0.00 лева) е бил направен извод за състояние на неплатежоспособност – натрупаните задължения не са могли да бъдат обезпечени и платени, а изчислените коефициенти за ликвидност (обща, бърза, незабавна и абсолютна) са били 0. 00, т.е. извън референтните стойности. По-конкретно - дружеството не е можело да покрие краткосрочните си задължения с краткотрайните си активи (относимо към коефициента на обща ликвидност). Затрудненията на длъжника не са били временни и той не е разполагал с имущество, достатъчно да покрие задълженията му без опасност за интересите на кредиторите. Датата 26.03.2036г., на която е било извършено последното плащане от касата на дружеството за дивидент, е била, според вещото лице, тази, на след която дружеството не е било в състояние да изпълни задълженията към кредиторите си или към някой от тях. Още при насрочване на делото съставът на Окръжен съд – Русе е дал указания по чл. 629б от ТЗ за внасяне на сума, съставляваща начални разноски в производството по несъстоятелност, но съгласно постановеното от него решение № 78 от 13.06.2025г. по т.д.н. № 70/2025г. на Окръжен съд – Русе молбата по чл. 625 от ТЗ на „Троймакс“ ЕООД е била отхвърлена. При тълкуване на разпоредбата на чл. 631 от ТЗ първоинстанционният съдът е приел, че законът поставя фокуса върху обективното финансово състояние на дружеството, а не върху поведението на собственика. В случая състоянието на неплатежоспособност е било изкуствено създадено, а подаването на молба за откриване на производство по несъстоятелност е злоупотреба с право. Едноличният собственик вместо да плати публичните задължения към държавата, е прибрал касовата наличност в брой като дивидент. Същевременно държавата като единствен кредитор е предприела индивидуално принудително изпълнение по реда на ДОПК. С решение № 95 от 05.08.2025 по в.т.д. № 149/2025г. на Апелативен съд – Велико Търново първоинстанционното решение е било изцяло потвърдено. Споделени са били съображенията на състава на Окръжен съд – Руси по приложението на чл. 631 от ТЗ. Това решение е било отменено с решение № 77 от 16.03.2026г. по т.д. № 2077/2025г. на ВКС, ТК, І т.о. Водещ е бил изводът на този съд, че обстоятелствата, които са довели до изпадането на търговец в обективното състояние на неплатежоспособност и дали те са субективно обусловени от негово действие/бездействие или такива на едноличния собственик на капитала, не са релевантни за наличието на предпоставките по чл. 608 от ТЗ. Делото е било върнато за разглеждане и решаване от нов състав на Апелативен съд – Велико Търново поради това, че са липсвали изложени мотиви относно началната дата на неплатежоспособността, както и поради нуждата за установяване на актуалното финансово състояние на длъжника „Троймакс“ ЕООД, за което е трябвало да бъде изслушана допълнителна експертиза. По образуваното на 18.03.2026г. ново в.т.д. № 49/2026г. от състава на Апелативен съд – Велико Търново е била поставена допълнителна задача на съдебната икономическа експертиза – извършвана ли е търговска дейност от дружеството след датата на първоначалната експертиза до датата на изготвяне на допълнителната; реализирани ли са приходи и възниквали ли са нови задължения; както и при необходимост да се извърши корекционно преизчисление на коефициентите за ликвидност. На тези въпроси в депозираното на 11.05.2026г. допълнително заключение е било отговорено отрицателно. Тъй като от въззивния съд е бил поставен въпрос и относно документалната обоснованост на счетоводните записвания по актива на дружеството в периода 2023г. – 2025г. и формираната касова наличност, вещото лице е направило пространно изложение и в тази връзка. Изложени са били обстоятелства по движението по сметка „501 Каса в левове“ с извод за салдо в края на периода 0.00. Направени са били изводи за това имало ли е основание за плащане на дивидент на едноличния собственик на капитала. Отговорът на вещото лице е бил отрицателен, тъй като дружеството не е имало печалба на годишна база (2024г.). Изготвен е бил корекционен вариант на счетоводното отразяване на операциите, при което е било прието вземане към едноличния собственик на капитала от 68 098. 17 лева (осчетоводяване на изплатената касова наличност като вземане), а публичните задължения са били определени на 73 000 лева (краткосрочни задължения). Въз основа на тези данни коефициенът на обща ликвидност към 27.03.2025г. е бил изчислен от вещото лице на 0. 9315. Считай този коефициент за граничен, от името на „Троймакс“ ЕООД е било направено искане за допускането на допълнителна експертиза – определяне на относимите коефициенти относно ликвидността към 30.04.2026г. (съответно към 31.05.2026г.) на база реалния размер на публичните задължения тогава и при съобразяване, че задължението от 68 098. 17 лева е опростено. За последното от името на „Троймакс“ ЕООД е бил представен договор за опрощаване на парично вземане от 11.05.2026г., сключен между дружеството и „Еврохолдмакс“ ЕООД. Допускането на допълнителна задача към експерта е било отказано от въззивния съд. В проведеното открито съдебно заседание вещото лице е уточнило, че ако вземането към „Еврохолдмакс“ ЕООД се отпише, сумите на активите ще стане 0.00. С решение № 86 от 04.06.2026г. по в.т.д. № 49/2026г. на Апелативен съд – Велико Търново, постановено по реда на чл. 632, ал. 1 от ТЗ, е била обявена неплатежоспособността на „Троймакс“ ЕООД с начална нейна дата 26.03.2025г., открито е било производство по несъстоятелност, постановено е било прекратяване на дейността на дружеството, то е било обявено в несъстоятелност, производството е било спряно до предплащане на сума, необходима за началните разноски по несъстоятелността и е било указано, че ако в едногодишен срок от обявяване на решението в търговския регистър не бъде поискано възобновяване, съдът ще прекрати производството по несъстоятелност и ще постанови заличаване на търговеца от търговския регистър. Съгласно изложените мотиви се е касаело за състояние на неплатежоспособност на длъжника, така както е приел първоинстанционният съд, макар неправилно от този съд да е била придадена правна стойностна на обстоятелствата, които са довели до неплатежоспособността. Налице, според въззивния съд, са били предпоставките на чл. 607а, ал. 1 от ТЗ. Предприетите от НАП действия по принудително изпълнение са били ирелевантни за основателността на молбата. Дружеството чрез своите органи е длъжно да заяви изпадането си в състояние на неплатежоспособност, като неизпълнението на това задължение съставлява престъпление по чл. 227б от НК. Съставът на апелативния съд е приел за начална дата на неплатежоспособността датата 26.03.2025г., тъй като тогава „Троймакс“ ЕООД се е разпоредило с целия остатък от притежаваните парични средства при липса на каквото и да било друго ликвидно имущество и при преустановена търговска дейност. След тази дата, според въззивния съд, имущественото състояние на дружеството е останало статично, като единствено се е увеличавал размерът на задълженията към единствения кредитор НАП с оглед натрупването на лихви. Относно вземането от 68 098. 17 лева към едноличния собственик на капитала е било посочено, че се касае за единствен актив, събирането на който е обусловено от волята на кредитора, то е спрямо свързано лице и тази воля трудно може да бъде предположена, дори напротив – задължението е опростено. Ако вземането бъде изключено от активите, всички показатели на ликвидност ще бъдат нула. С молба от 18.06.2026г. от името на „Троймакс“ ЕООД е било поискано допълване на решението от 04.06.2026г., като бъдат включени изрични указания до длъжника да предаде разплащателните ведомости и да предостави по делото удостоверение по чл. 5, ал. 10 от КСО. С решение № 97 от 22.06.2026г. по делото молбата по чл. 250, ал. 1 от ГПК е била отхвърлена. Прието е било, че указанията не са свързани с предмета на спора, като изпълнението на тези задължения на длъжника ще се изследва при постановяване на решение по чл. 632, ал. 4 от ТЗ. По касационна жалба вх. № 3910/18.06.2026г. срещу решение № 86 от 04.06.2026г. по в.т.д. № 49/2026г. на Апелативен съд – Велико Търново в частта на определената начална дата на неплатежоспособността. Първият въпрос на касатора (процесуалноправен) относно задължителната сила на указанията на касационната инстанция за съда, на който делото е върнато за ново разглеждане и решаване, отговаря на общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 от ГПК, съгласно разясненията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Апелативен съд – Велико Търново е постановил решението си след постановяване на предходно решение на ВКС по чл. 293, ал. 3 от ГПК. С това решение от ВКС е прието, че се налага извършването на нови съдопроизводствени действия (допускане на допълнителна експертиза за установяване на актуалното финансово-икономическо на длъжника), а според касатора това състояние, към датата на приключване на съдебното дирене пред въззивния съд, не е било съобразено от него. Не е осъществено допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК и касационно обжалване не може да бъде допуснато. Съгласно посочената от касатора практика на ВКС по приложението на чл. 294, ал. 1, изр. 2 от ГПК (гр.д. № 1649/2009г. на ВКС, ГК, ІV г.о., т.д. № 1361/2022г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., т.д. № 242/2020г. на ВКС, ТК, І т.о. и др.) указанията на касационния съд по приложението на закона (както на процесуалния, така и на материалния) имат задължителна сила. Указанията по прилагането и тълкуването на процесуалния закон посочват на въззивния съд кои процесуални действия на съда и на страните са извършени надлежно и кои са извършени ненадлежно, както и кои действия той е длъжен да извърши или да повтори и кои процесуални действия не може да извърши. Указанията по прилагането и тълкуването на закона имат за цел да се насочи въззивният съд към съдопроизводствени действия, необходими за правилното решаване на спора. В случая съставът на Апелативен съд – Велико Търново е допуснал указаната допълнителна съдебна икономическа експертиза и е съобразил изводите й. Относно икономическото състояние на „Троймакс“ ЕООД е било прието, че не е било променяно. При прекратена търговска дейност още през 2024г. са липсвали възникнали нови права, задължения или фактически отношения. Или според изложеното от въззивния съд имущественото състояние на дружеството е „останало статично“. Единствено са се увеличавали лихвите по непогасените публични задължения. Всъщност това са били твърденията на самия молител от образуването на делото въз основа на молбата му по чл. 625 от ТЗ, поддържани и в хода на производството. За трайно преустановена търговска дейност, съответно за финансови затруднения, които са имали обективен, траен и непреодолим характер. Вторият и третият от въпросите на касатора (също процесуалноправни) съдържат питането дали съдът е длъжен да назначи експертиза, когато за изясняване на релевантни факти и обстоятелства по делото са необходими специални знания, включително когато той разполага с такива знания. Въпросите са основани на оплакванията срещу недопускането от въззивния съд на допълнителни въпроси към експертизата относно размера на публичните задължения на дружеството към датата на приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция, съответно наличието относно размера на краткотрайните вземания (и изобщо активи) към този момент. Дори да се приеме, че въпросите отговарят на общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 от ГПК, то не са осъществени допълнителните по чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 3 от ГПК. Съгласно посочената от касатора съдебна практика (гр.д. № 392/2011г. на ВКС, ГК, ІІ г.о., гр.д. № 3648/2023г. на ВКС, ГК, ІV г.о., гр.д. № 5001/2023г. на ВКС, ГК, І г.о.), когато в предмета на делото са наведени твърдения за факти, установяването на които е свързано със специални знания, или са представени доказателства, преценката на които изисква специални знания, по делото задължително трябва да се изслуша експертно заключение. Специалните знания на съда по правило не изключват това процесуално задължение и посоченото разрешение може да бъде изведено от практиката на ВКС (напр. решение № 153 от 11.06.2025г. по т.д. № 1506/2024г. на ВКС, ТК, І т.о.). Съгласно приетото в решението съдът не може да не кредитира експертно заключение, мотивирайки се единствено със свои специални знания от областта, в която е възложил изготвянето на експертизата. От това следва, че съдът по правило не може да прави и самостоятелни фактически изводи, основани на знания, които са експертни. В случая обаче (и във връзка с недопуснатите допълнителни задачи към вещото лице по съдебната икономическа експертиза) не се касае за самостоятелни изводи на въззивния съд, изискващи специални знания от областта на икономиката, а за нужда от обикновено аритметично пресмятане. От данните по делото са били установени публичните задължения на касатора (като краткосрочни задължения от значение за общата ликвидност) към датата на молбата по чл. 625 от ТЗ и след това, и при краткотрайни вземания в размер на 0.00 лева (несъществуване на единственото вземане от 68 098. 17 лева към едноличния собственик на капитала, както е твърдял и самият касатор) това би бил и коефициентът на обща ликвидност (0.00). Липсва възможност дружеството да изпълнява изискуемите си парични задължения Това пресмятане е било и извършено от вещото лице при приемане на допълнителната експертиза в проведеното открито съдебно заседание. Петият въпрос (материалноправен) за критериите, по които се определя началната дата на неплатежоспособността, не отговаря на общото изискване на чл. 280, ал. 1 от ГПК, тъй като не е основан на конкретно касационно оплакване (нарушение от страна на въззивния съд на тези критерии). Касаторът не е посочил такива обстоятелства в жалбата си. По аргумент от чл. 290, ал. 2 от ГПК, поставеният въпрос по чл. 280, ал. 1 от ГПК трябва да може да се свърже с конкретен касационен довод (оплакване) на страната, тъй като при разглеждане на касационната жалба касационният съд проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жабата основания. Всъщност оплакването на касатора е в друг смисъл – че датата на неплатежоспособността трябва да се определи към момента на приключване на съдебното дирене пред въззивния съд при новото разглеждане на делото, когато решаващият съдебен състав формира своето решение, което въззивният съд не е сторил. В този смисъл четвъртият материалноправен въпрос удовлетворява общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 от ГПК - към кой момент следва да се преценява обективната невъзможност на длъжника да изпълнява свои изискуеми задължения с характеристиките по чл. 608, ал. 1 от ТЗ. Относно въпроса е посочена относима съдебна практика (т.д. № 3035/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., т.д. № 4356/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., т.д. № 4254/2013г. на ВКС, ТК, І т.о. и др.), но въззивното решение е постановено не в отклонение, а в съответствие с нея, при което не е удовлетворено изискването на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Състоянието на неплатежоспособност по смисъла на чл. 608 от ТЗ като задължителна предпоставка за откриване на производство по несъстоятелност е обективно финансово състояние на длъжника – търговец и възможността му да изпълнява изискуемите парични задължения, което трябва да се преценява с оглед цялостното му икономическо състояние към момента, в който решаващият съд формира своето решение. Относими са коефициентите на ликвидност (обща, бърза, незабавна и абсолютна) и тяхното съотношение. Но при определяне на началната дата на тази неплатежоспособност се търси най-ранният момент, към който тя се доказва - когато относимите коефициенти са под нормалните си стойности. В случая, като е приел състояние на неплатежоспособност, продължаващо и към датата на приключване на съдебното дирене във въззивната инстнация при новото разглеждане на делото, съставът на Апелативен съд – Велико Търново е правил извод, че това състояние е от 26.03.2025г., когато „Троймакс“ ЕООД се е разпоредило с целия остатък от притежаваните парични средства под формата на плащане на дивиденти. Отречено е било дружеството да притежава каквото и да било имущество, включително евентуално вземане към едноличния собственик на капитала за връщане на сумата да е реално съществуващ актив (относимо към общата ликвидност краткотрайно вземане). По касационната жалба вх. № 4018 от 23.06.2026г. срещу решение № 97 от 22.06.2026г. по в.т.д. № 49/2026г. на Апелативен съд – Велико Търново в частта, с която е отказано допълване на решението от 04.06.2026г. Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и на това решение на въззивния съд по поставения въпрос дали указанията по чл. 632, ал. 6 от ТЗ са задължителен елемент от диспозитива на решението по чл. 632, ал. 1 от ТЗ. При отказа на въззивния съд да допълни решението си по чл. 632, ал. 1 от ГПК, като даде указания длъжникът „Троймакс“ ЕООД да предаде разплащателните ведомости и да представи удостоверение за предаването, издадено от териториалното поделение на НОИ съгласно чл. 10, ал. 5 от КСО, е осъществена общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 от ГПК, но въпросът не отговаря на допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Формирана е практика на Върховния касационен съд и на тази практика обжалваното решение не противоречи. Тази практика не е неправилна и не се нуждае от осъвременяване съгласно задължителното тълкуване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, дадено в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС на РБ. По-конкретно с решение № 133 от 16.05.2025г. по т.д. № 2658/2024г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., касаещо приложението на изр. 3 на чл. 632, ал. 1 от ТЗ, създадено след изменението и допълнението на този закон със ЗИДТ, обн. ДВ, бр. 66/2023г., в сила от 05.08.2023г., изискването по изр. 2 на чл. 632, ал. 6 от ТЗ (също създадено с посочените изменения и допълнения) е относимо към решението по чл. 632, ал. 4 от ГПК – с което ако в срока по чл. 632, ал. 2 от ТЗ не бъде поискано възобновяване на производството, съдът прекратява производството по несъстоятелност и постановява заличаване на длъжника от търговския регистър. Или указанията за предаване на разплащателните ведомости и представяне на удостоверение от съответното териториално поделение на НОИ не са задължителен елемент от диспозитива на решението по чл. 632, ал. 1 от ТЗ. Изискването, установено с изр. 2 на чл. 632, ал. 6 от ТЗ, съвпада с това на чл. 5, ал. 10 от КСО. Съгласно тази разпоредба (нова, ДВ, бр. 38 от 2005г., в сила от 01.01.2006г.), когато прекратяването на дейността на осигурителя се извършва със съдебно решение за заличаване, удостоверението за предаване на ведомостите, издадено от териториалното поделение на НОИ, е задължително условие за постановяване на решението. Изменението на чл. 632, ал. 6 от ТЗ (обн. ДВ, бр. 66/2023г.) е свързано с това на чл. 632, ал. 1 от ТЗ, предвиждащо спиране на делото само веднъж в производството. Промяната е била насочена към ограничаване на продължителността на производството по несъстоятелност, в случаите когато длъжникът няма имущество или то е недостатъчно да покрие разноските за производството по несъстоятелност и паричните средства за тези разноски не са авансирани от заинтересованите лица. Предвидено е била възможност за спиране на това основание на производството само веднъж, за да се избегне водене на продължителни и безпредметни производства по несъстоятелност. В този смисъл са мотивите към проекта на Закона за изменение и допълнение на ТЗ (49-302-01-22/13.04.2023г.). При тази целена бързина в производството по несъстоятелност е поставен акцент и върху задължението по чл. 5, ал. 10 от КСО, възпроизведено в изр. 2 на чл. 632, ал. 6 от ТЗ, но без да се изменява съдържанието на съдебното решение по чл. 632, ал. 1 от ТЗ. От съда по несъстоятелността зависи кога и как ще даде указанията по чл. 632, ал. 6 от ТЗ. Единственото изискване е те да са изпълнени от длъжника, тъй като това е задължително условие за постановяване на решението по чл. 632, ал. 4 от ТЗ. На основание чл. 620, ал. 1 от ТЗ от „Джорданино Хайлазини“ ЕООД (в несъстоятелност), с предишно наименование „Троймакс“ ЕООД, е дължима държавна такса по подадената касационна жалба в размера по чл. 18, ал. 2, т. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК) – 15. 34 евро, равностойност на 30 лева, която сума да се събере от масата на несъстоятелността при разпределението на имуществото. Воден от горното съдът