Определение № 929 от 21.03.2025 г. на ВКС по т. д. № 2638/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Д. Г. против решение № 241/19.08.2024г. по т.д.№ 571/2023г. на Апелативен съд Варна, в частта му с която, след частично потвърждаване на решение № 9/09.03.2023г. по т.д.№ 92/2020г. на Окръжен съд - Шумен, е отхвърлен предявеният от касатора против ЗД „Бул Инс„ АД иск, с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, за разликата между присъдените 100 000 лева, ведно със законна лихва върху същата сума от 29.07.2020г. до окончателното й плащане, и претендираните 150 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП на 02.08.2019г., настъпило по вина на водача на застрахован при ответното дружество, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност„ на автомобилистите, лек автомобил. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон – чл. 52 ЗЗД, тъй като определеният размер на обезщетението е изключително занижен спрямо съдържанието на търпимите болки и страдания, интензивността им, претърпените множество оперативни интервенции, вследствие настъпили усложнения и продължителният - много по-дълъг от обичайния за този вид увреди - период на възстановяване. Касаторът твърди, че не са съобразени показанията на свидетеля М. Н., особено значими за установяване настъпилите поражения върху вътрешния му свят и психика и за изолирането му от социалната среда. Касаторът твърди, че въззивният съд не е съобразил продължаващите дегенеративни процеси и влошаване на състоянието му, както и предстоящите нови оперативни интервенции за отстраняване на два пирона и метална плака, подлежащи на обезщетяване като сигурни бъдещи вреди, съобразно установената практика на Върховен касационен съд. Ответната страна - ЗД „Бул Инс„ АД – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, като акцентира на обстоятелството, че от доказателствата не може да се обоснове безспорна причинност с увреждането при ПТП от 02.08.2019 г. на последващо проявилото се пертрохантерно счупване на дясната бедрена кост / към тазобедрената става /, излагайки подробни доводи. Доколкото няма подадена от страната касационна жалба, за несъответно установена от въззивния съд фактическа обстановка, тези съображения не следва да бъдат коментирани. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, в обхвата на касационните доводи за неправилност, ограничени до приложението на чл. 52 ЗЗД, настоящият състав съобрази следното: В исковата молба Г. Г. твърди получени в причинност с ПТП от 02.08.2019г. следните увреждания: открита фрактура на дясно бедро; разкъсно-контузна рана в долната трета на бедрото; открита фрактура на капачката на дясното коляно; охлузна рана на лява подбедрица и пертрохантерно счупване на дясна тазобедрена става. Твърди оперативна интервенция на 09.08.2019г. под обща анестезия, за открито наместване на фрактурата, с вътрешна фиксация на бедрото с анатомично преконтурирана бедрена плака, при общ болничен престой от 10 дни. Оперативната интервенция на капачката / патела / е отложена. На 24.03.2020г., поради счупване на поставената в бедрото плака, ищецът отново е опериран – открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, опресняване на костните ръбове, поставяне на остеопластика на мястото на псевдоартрозата и DHS плака. Вторият болничен престой е от 13 дни. С експертно решение на ТЕЛК № 146/26.05.2020г. на МБАЛ „Шумен„ АД му е определена 64 % трайно намалена работоспособност за една година. Сочи се, че през целия период на лечението ищецът търпи болки и страдания, като провежда и рехабилитация, с цел възстановяване на опорната и двигателна функции и нормализиране на походката.Поради засиленото натоварване на левия крайник изпитва болки в гърба и скованост в кръста. Сочи емоционален дискомфорт и неудобство, поради нуждата от чужда помощ за ежедневни дейности – хранене, обличане, личен тоалет, вкл. придвижване. Травмите са го изолирали от обичайната му приятелска среда и са го лишили от възможността да работи и издържа семейството си, в млада и работоспособна възраст, което също го угнетява. Твърди, че продължава да съпреживява случилото се, сънува кошмари и изпитва страх за живота си. Претендира обезщетение в размер на 150 000 лева. За установяване на настъпилите увреждания и търпимите от ищеца болки и страдания в причинност със същите, вкл. предвид новонастъпили в хода на първоинстанционното и въззивното производство обстоятелства, са изслушани и приети три КСМЕ. Вещите лица потвърждават, че в резултат на ПТП от 02.08.2019г. Г. Г. е претърпял посочените открити фрактури на дясна бедрена кост и дясна колянна капачка. На 09.08.2019г. е оперирана откритата фрактура на бедрената кост, с поставяне на метална плака, а счупената колянна капачка е лекувана консервативно – имобилизирана с ортеза. На 24.03.2020г., поради счупване на бедрената кост в областта на трохантерния масив, провокирано от счупване на поставената метална плака, е извършена нова оперативна интервенция, при която счупената плака е заменена с нова и е направена остеопластика на костта. В областта на трохантера е поставена DHS плака. Вещите лица са посочили, че счупването е било съпроводено с много силни болки, намаляващи след обездвижването и поносими с обезболяващи. Потвърждават, че лечението на ищеца не е приключило, чака се пълно зарастване на бедрената кост, година след което се отстранява металната плака. Предвид откритото счупване, с разкъсно-контузна рана в постоянна комуникация с външната среда, се твърди намалена регенеративна способност на тъканите и съответно забавено костно срастване. Счупването на плаката – на седмия месец от операцията - се обяснява с минималното й движение в мястото на счупването, при провежданата рехабилитация, предписана след третия месец от операцията. След ядрено-магнитен резонанс, проведен в хода на производството, е установено разхлабване около четирите винта на металната плака и несрастване на костта. Последвали са две оперативни интервенции: на 24.06.2022 г. - за изваждане на двете плаки и поставяне на бедрен пирон и на 18.10.2022г. – отстраняване на дисталните заключващи винтове на пирона, опресняване костните краища на фрактурата и поставяне на два нови винта на бедрения пирон. При всяка оперативна интервенция ищецът е търпял остра болка в зоната на оперативния достъп / с обичайна продължителност до 24 часа /, която постепенно е намалявала, като през целия период на лечение от 02.08.2019 г. е търпял болки – от остра до тъпа. Продължителният период на несрастване на костта е усложнение от увреждането / при нормален такъв между 60 и 120 дни /, както и скъсяването на десния долен крайник с 3 см., поради което ищецът е с накуцваща походка. Установява се и ограничена флексия в колянната става - до 90 градуса при норма 130 градуса, но вещите лица са пояснили, че ограничение до 90 – 100 градуса е достатъчно за ежедневни дейности. Вещите лица са посочили, че прогнозите за възстановяване са добри, но са свързани с допълнителни оперативни интервенции - за изваждане два от винтовете на бедрения пирон, с цел да се позволи костно срастване и изваждане на импланта след настъпване на костното срастване, като не може да се посочи краен срок. Има и остатъчен, видим белег по цялата външна страна на дясното бедро, но не са събрани показания това да смущава ищеца и да провокира допълнителни емоционални страдания. Получените травми са възпрепятствали и продължават да възпрепятстват ищеца от нормална физическа активност, като самостоятелната му походка не е възстановена. Във въззивна инстанция, при условията на чл. 266, ал. 2 ГПК, е приета нова СМЕ, която установява пета по ред оперативна интервенция на 27.06.2023г., след компютърно-томографско изследване, констатирало трансверзална фрактура в средна трета на десен фемур, липсващо срастване и лека субхондрална остеосклероза – промени, съвместими с псевдоартроза / натрупване на калций, който препятства срастването на костта /. Оперативно е отстранен пирона и поставен нов – по-дебел, което е провокирало силни болки, поради повишено налягане към костта. Препоръчано е 90 дни придвижване с патерици. Експертизата установява благоприятна промяна – липса на болка в мястото на счупването и започнало костно срастване, по-силно изразено по вътрешната и задна част на костта, което е добър прогностичен белег. Псевдоартрозата / образуване на лъжливи стави / е потвърдена в причинност с откритата фрактура на бедрото, лечението на която е бавно и трудно, а в причинност с хирургичната обработка на псевдоартрозите се сочи скъсяването на крайника. Отново е потвърдена от вещите лица невъзможност да се посочи конкретен срок на пълно възстановяване, както и нуждата от интензивна, но много внимателна рехабилитация на крайника, за да не се провокира ново счупване. Ограничената флексия на коляното вещите лица считат, че няма да се преодолее напълно, поради срастналия с подлежащата тъкан голям белег по предно-страничното лице на ставата и последиците от счупената капачка, но както са пояснили предходно – конкретното ограничение не препятства ежедневните дейности на ищеца. Не препоръчват оперативно коригиране скъсяването на крайника на възрастта на ищеца, но сочат възможно коригиране с изработка на специална обувка. По делото са изслушани две психиатрични експертизи – в първае и въззивна инстанции. Вещото лице, вкл. след личен преглед на ищеца на 21.04.2019г., в първото си заключение е установило остра стресова реакция непосредствено след травмата, като преходно разстройство в отговор на силен психически стрес. Установява и актуална симптоматика – депресия, тревожност, безпокойство, страхови изживявания, нарушен сън, чувство за невъзможност за справяне, за планиране и пълноценно съществуване в настоящата ситуация – които покриват критериите за психично заболяване „протрахирана депресивна реакция„, чиято продължителност, според Международната квалификация на болестите, е около 2 години. В открито съдебно заседание вещото лице уточнява, че при ищеца е продължила около година и половина. Според вещото лице, благоприятното повлияване на травматичните увреждания и телесно възстановяване биха повлияли благоприятно и психичните изживявания на ищеца, до степен на пълно отзвучаване. Със заключението по втората си експертиза – към 28.03.2024г. вещото лице потвърждава продължаваща тревожно-депресивна симптоматика, която квалифицира като умерено-тежка, лекувана с антидепресанти. Сочи, че разстройството в адаптацията е отзвучало в рамките на година, ищецът се повлиява добре от медикаментозното лечение, но пълното възстановяване на психическия статус е пряко обусловено от темповете на физическо възстановяване на двигателните функции. В първоинстанционното производство са разпитани свидетели. Св. М. И., живееща на съпружески начала с ищеца, с който имат и дете, потвърждава че след първата операция почти два месеца Г. не ставал от леглото, за всичко бил зависим от помощта й, страдал и го боляло много. Не можел да спи, бил постоянно на обезболяващи. След това тръгнал на рехабилитация, с патерици, но трудно и предвид болките се нуждаел и от помощ при придвижването. След втората операция всичко се повторило – пак останал на легло, изцяло зависим от помощта на свидетелката, а възстановяването вървяло бавно, трудно, с „адски болки„. Свидетелката споделя, че Г. се чувствал много потиснат от факта, че не работи и не осигурява издръжка на семейството, изпитвал гняв, яд от състоянието си на безпомощност, затворил се в себе си, не общувал с никого, за да не го съжаляват. С патериците проходил несигурно, страхувал се от ново счупване и това препятствало излизанията му. Продължава да куца, не може да стои прав повече от 10 минути, боли го и дори се страхува да шофира, а е професионален шофьор. Св. М. Н., близък негов приятел, потвърждава, че след травмата Г. ограничил общуването си, не отговарял на телефонни обаждания. Започнал работа, но скоро се отказал, тъй като болките го препятствали. Страдал, че не може да се грижи за семейството си. Свидетелят намира, че социалното му общуване е ограничено от затрудненото придвижване – дори и с патерици се придвижва трудно и го боли. В началото излизал, виждал се с приятели, но после и особено след последната операция се затворил много. Свидетелят не счита, че Г. е възстановен физически и психически. За да потвърди определения от първоинстанционния съд размер на обезщетението от 100 000 лева, въззивният съд е възпроизвел преждеизложената фактическа обстановка, установима от събраните доказателства / изключая показанията на св. Н. – за обстоятелства, заявени и от св. И. и кредитирани от показанията на същата /. Съобразявайки установеното / стр. 7, пар. последен / съдът е акцентирал на обстоятелствата, обосновали завишен размер, спрямо нормалното, за възстановяването от конкретния вид увреждане, обезщетение и спрямо конкретната личност на пострадалия: младата възраст на ищеца / в аспект на работоспособността му /, липсата на данни за предходни хронични заболявания / в аспект на причинност изключително и само от увреждането при ПТП /, интензитета на претърпените болки и страдания – както от самото телесно увреждане, така и от наложилото се продължително лечение, с множество хирургични интервенции и усложнения в хода на възстановяването, сериозното отражение на всичко това върху живота и психиката на ищеца. От друга страна е съобразил благоприятната прогноза за възстановяването – физическо и психическо, с вече проявили се белези, както и степента на възстановяване към момента. Позовал се е и на съобразена практика на касационна инстанция в аналогични случаи, без да е цитирана. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК са формулирани следните въпроси :1/ Следва ли съдът, при приложението на чл. 52 ЗЗД и определяне на справедливо обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди от непозволено увреждане, да се съобрази с указанията, съдържащи се в т.ІІ на ППВС № 4/1968г. и да обсъди и анализира всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства и въз основа на комплексната им оценка да определи конкретния размер на обезщетението по справедливост ?; 2/ Следва ли съдът, при приложението на чл. 52 ЗЗД и определяне на справедливо обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди от непозволено увреждане, да се съобрази с указанията, съдържащи се в т. ІІ на ППВС № 4/1968 г. и да обсъди и анализира всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, конкретните увреждания, претърпени и търпими болки и страдания на пострадалия и настъпилите усложнения и трайни последици и въз основа на комплексната им оценка да определи конкретния размер на обезщетението за справедливост ?; 3/ Длъжен ли е съдът да вземе предвид всички увреждания на пострадалия и последиците за здравето и психиката му и да съобрази значението на всяко увреждане и характера, продължителността и значението на последиците от тях ? Длъжен ли е да отчете неочаквания и несвоевременен характер на причинените от деликт увреждания ? Допълнителният селективен критерий по всички въпроси се обосновава в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с цитираната във въпросите задължителна съдебна практика – ППВС № 4/1968 г. и решенията по т.д.№ 43/2010г. и т.д. № 2974/2013г. на ІІ т.о., т.д.№ 3594/2013г. на І т.о., гр.д.№ 1746/2014г. и гр.д.№ 414/2010г. на ІІІ г.о. на ВКС. В евентуалност се поддържа и очевидна неправилност по чл. 280, ал. 2, пр. трето ГПК, по идентични, с тези мотивирали въпросите, съображения. Въпросите са обобщими до въпроса за приложението на критерия за справедливост, съгласно нормата на чл. 52 ЗЗД, като единствено въвеждат различни, несъобразени от въззивния съд, според касатора, обстоятелства, относими към определянето на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди. Тъй като с приложението на чл.52 ЗЗД са обосновани решаващи изводи на въззивния съд, то въпросът удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване. Макар недостатъчно прецизно - с частично препращане на правните изводи към установената фактическа обстановка / стр. 7, пар. последен /, вместо с обобщаващо и изчерпателно изброяване на съобразените последици от увреждането, въз основа на така установените факти – въззивният съд по същество не е игнорирал никое от релевантните за определяне размера на обезщетението обстоятелства: претърпените физически увреждания, лечението им – 5 оперативни интервенции и бъдещите, сигурни интервенции за премахване на два винта на бедрения пирон и на метална плака, усложненията във възстановяването и продължителността на същото, интензивността на търпимите физически болки и емоционални страдания на ищеца, психичното му разстройство – с проявлението му, вкл. в развитие. Изрично е уточнил съобразяване степента на възстановяване към момента, предвид категоричното изявление на вещите лица от КСМЕ, че е невъзможно да се определи срок за пълното възстановяване на ищеца. Твърдението за дегенеративни промени и прогресиращо влошаване, наведени с касационната жалба, не кореспондират със споделената от вещите лица от КСМЕ благоприятна прогноза. Доколкото сила на пресъдено нещо се формира към датата на устните състезания във въззивна инстанция, постановеното решение не преклудира претендирането на обезщетение при условията на ексцес на вредите – ако и доколкото настъпят нови, неблагоприятни обстоятелства и провокирани от същите, необезщетени в настоящото производство, вреди. При съобразяване на всички, провокирани от увреждането, последици за ищеца, въз основа на правилно установените факти, поставеният правен въпрос изисква преценка за правилността на възприетия размер на обезщетението, като адекватен на установените вреди и съответно - справедлив. Преценката на отделните факти по делото, относими към определяне на конкретния размер на обезщетението, при спазване на принципа за справедливост, е въпрос на обоснованост на съдебното решение и касае правилността на постановения съдебен акт, по която касационната инстанция не може да се произнесе в селективния стадий на производството, освен при драстично нарушение на императивната норма на чл. 52 ЗЗД – такова, приравнимо на отказ за обезщетяване на претърпените вреди, поради фрапиращо несъответствие между нуждата от репарирането им и възприетия размер. В практиката на касационна инстанция последователно се приема, че обезщетяването в сходни случаи трябва да е аналогично, като израз на трайно, последователно и еднакво прилагане на критерия за справедливост. Доколкото пълната идентичност е невъзможна, изхождайки от специфики на настоящия случай – костни фрактури, множество оперативни интервенции, усложнения в оздравителния процес и нетипична продължителност на възстановяването, остатъчни увреждания, неприключило възстановяване - настоящият състав намира, че цитираната от касатора практика не предлага достатъчни степени на сходство, за да бъде отчетена като обосноваваща допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Спрямо друга, известна на състава, практика на касационна инстанция, при съвкупната преценка на сходствата и отличията в казуистиката на случаите в същата, определеният от въззивния съд размер на обезщетението за неимуществени вреди се явява справедлив. В тази връзка следва да се отчете и обстоятелството, че върху обезщетението от 100 000 лева, определено и за обезщетяване на проявили се много след завеждането на исковата молба вреди /, е присъдена законна лихва от 29.07.2020г., в която част въззивното решение не може да бъде ревизирано, поради липса на касационна жалба от ответната страна и с оглед принципа за невлошаване положението на жалбоподателя / чл. 271, ал. 1, пр. второ ГПК /. Така преценената от настоящия състав съдебна практика са решенията по т.д.№ 1015/22г., т.д.№ 1036/22г., т.д.№ 1638/21г. ,т.д.№ 1713/24 г., т.д.№ 180/22г. на ІІ т.о., т.д.№ 3029/22г. ,т.д.№ 1166/22г., т.д.№ 945 /22г. на І т.о., гр.д. № 639/24г. на ІІІ г.о. на ВКС. По идентични съображения не може да бъде прието за осъществено и заявеното от касаторите основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на акта, поради неправилно приложение на критерия за справедливост, въведен с нормата на чл. 52 ЗЗД. Не се установява присъденото обезщетение да е в противоречие, още по-малко в драстично противоречие, при това изводимо само и единствено от мотивите на въззивния акт, с обществената представа за справедливост. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение