Определение № 508 от 01.08.2022 г. на ВКС по т. д. № 1383/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „ИА Мирабиле“ ЕООД, [населено място] срещу решение № 10155 от 15.02.2021 г. по в. т. д. № 2990/2019г. на Софийски апелативен съд в частта, с която, след отмяна на постановеното от Софийски градски съд, ТО, VI-6 състав решение № 320 от 14.02.2017 г. по т. д. № 1996/20184 г., са уважени предявените от „Банка Пиреос България“ АД (чийто правоприемник е „Юробанк България“ АД) срещу „ИА Мирабиле“ ЕООД и „Нисим“ ЕООД (в несъстоятелност) обективно и субективно съединени искове: искове с правно основание чл. 646, ал. 1, т. 3 ТЗ за прогласяване за нищожни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Нисим“ ЕООД (в несъстоятелност) на договори за покупко-продажба на недвижими имоти, обективирани в нотариален акт № 49, том II, peг. номер 12654, дело 223/20.12.2013г. на нотариус М. Ш. досежно конкретно посочени пет недвижими имота и договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 21.02.2014 г., обективиран в нотариален акт № 11, том I, рег. номер 1675, дело № 8/21.02.2014г. на същия нотариус, както и обусловените от тях искове с правно основание чл. 649, ал. 2 ТЗ във връзка с чл. 34 ЗЗД за връщане на имотите, предмет на двете сделки, в масата на несъстоятелността. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Счита, че въззивният съд е приложил нормите на чл. 468, ал. 2, чл. 718 и чл. 677, ал. 4 ТЗ (в редакцията им към сключване на процесните сделки) в обратен смисъл, доколкото, въпреки че законът не е задължавал съдия-изпълнителя, респ. синдика да назначи вещо лице за определяне цената на продаваната вещ и няма изрично прието такова решение от общото събрание на кредиторите, е приел, че сделките са извършени не по установения от закона ред и че синдикът е действал незаконосъобразно, тъй като е бил длъжен да назначи нова оценка на продаваните имоти. В касационната жалба са развити подробни съображения и за необоснованост на акта с твърдението, че правните изводи в него не съответстват на събраните доказателства и по-конкретно – че съдът не е съобразил липсата на взето решение от събранието на кредиторите за назначаване на последващи оценки на имуществото, нито дали синдикът следва да процедира по определен начин след изтичане на определен период след изготвяне на оценката, или при преминаване от един способ на осребряване към друг. Поради това се иска отмяна на въззивното решение в атакуваната му част и отхвърляне на исковете по чл. 646, ал. 1, т. 3 ТЗ и обусловените от тях осъдителни искове за връщане на имотите в масата на несъстоятелността. По отношение на евентуалния иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е заявено становище за недопустимост поради това, че кредиторите на несъстоятелността не са активно легитимирани за предявяването на такъв иск, тъй като същият е предоставен само на страните по сделката. По съображенията, изложени в касационната жалба и доразвити в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът моли за допускане на касационното обжалване на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на обжалвания акт, изразяваща се в прилагане на относимите за случая правни норми в техния обратен смисъл и в грубо нарушаване правилата на формалната логика. Освен това, искането за допускане на касационното обжалване се поддържа и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с твърдението, че въззивното решение съдържа произнасяне по въпроси, чието решаване е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Като такива са посочени въпросите: „ 1. Допустимо и законосъобразно ли е, при липса на изрично взето решение на ОСК, задължаващо синдика как следва да процедира при преките преговори и относно начина и реда за определяне на цената на имотите при преките преговори и относно начина и реда за определяне на цената на имотите при преминаване към продажба по реда на чл.718 ТЗ, след като е провел задължителните, но неуспешна първа и втора продажба на имуществото по реда на чл. 717 и чл. 717ж ТЗ, съдът да подлага на тълкуване решенията на ОСК досежно волята на кредиторите и да прилага разширително тълкуване, като разширява значението на решенията на ОСК и по отношение на невзети такива; 2. Нищожни ли са сделките, сключени от синдик по реда на чл. 718 ТЗ след предварително получено одобрение от съда за цената на имуществото при провеждане на преговорите при уредбата на чл. 468 ГПК преди 2017 г. и след изтичане на препоръчителния срок на оценката, даден от вещото лице, при липса на изрично взети решения от ОС на кредиторите за извършване на нови оценки след срока и на изрични указания към синдика как да процедира в такава хипотеза; 3. Доколко при действието на чл. 468 ГПК в редакцията му от 2009 година, преди промяната му от 2017 год., синдикът е обвързан от оценката на имуществото след изтичането на препоръчителния й срок, посочен от оценителя, при положение, че общото събрание на кредиторите не е взело решение за извършване на нови оценки след изтичането на препоръчителния срок за актуалност на първоначалната, не е задължило синдика за това, нито му е предписало как да действа; 4. При липса на изрично определен от нормативен акт срок на валидност/актуалност на дадена от вещо лице и приета от страните по делото оценка на имуществото и при липса на изрично искане от страните, респективно липса на преценка от съда за нужда от извършване на нова оценка, обвързва ли така изготвената единствена оценка страните и съда до самото приключване на делото; 5. Допустимо и законосъобразно ли е, при липса на взето от ОСК изрично решение за извършване на нови оценки на имуществото след определен срок и при наличие на изготвена и възприета от съда по несъстоятелността и от кредиторите оценка по делото, въззивният съд да прави преценки по същество вместо тях, без да е сезиран за това, като приравнява наличната оценка на имуществото, приета от ОС на кредиторите и от съда по несъстоятелността, на пълна липса на такава след изтичане на препоръчителния 6-месечен срок от изготвянето й, посочен от оценителя, респективно да прави извод за нищожност сключените от синдика сделки и незаконосъобразност на неговите действия“. Ответникът по касация – „Нисим“ ЕООД (в несъстоятелност), [населено място] – не заявява становище по жалбата. Ответниците по касация – „Юробанк България“ АД, [населено място] и синдикът на несъстоятелното дружество – молят за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на жалбата без уважение по съображения, изложени в писмени отговори, съответно от 14.06.2021 г. и от 28.05.2021 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е приел за безспорно установено, че: С решение по т. д. № 943/2010 г. на СГС, VI-14 състав е обявена неплатежоспособността на „Нисим" ЕООД, открито е производство по несъстоятелност и е назначен временен синдик; „Банка Пиреос България“ АД е кредитор на същото дружество с приети вземания с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ; С решение № 914 от 08.02.2012г. по т. д.№ 943/2010 г. длъжникът е обявен в несъстоятелност, прекратени са правомощията на органите му и е разпоредено започване осребряване на неговото имущество; На 18.09.2012г. е проведено събрание на кредиторите на „Нисим" ЕООД, на което е решено осребряването на длъжниковото имущество да бъде извършвано на обособени части, като активите бъдат продавани поотделно, за оценка да се използват методите на справедливата пазарна стойност и сравнителните пазарни аналози, като изборът на оценител е предоставен на синдика и е гласувано ограничение в максималниия размер на възнаграждението на оценителя – до 2 000 лева; По делото е изготвена независима експертна оценка на всеки от процесните имоти, в която вещото лице е посочило дата на валидност 06.02.2013г., която е важима за срок от 6 месеца; Проведени са две продажби – чрез таен и явен търг по реда на чл. 717в и чл. 717ж ТЗ, които по отношение на процесните имоти са обявени за нестанали поради неявяване на наддавачи; С молба от 30.08.2013г. синдикът е поискал от съда по несъстоятелността разрешение да извърши преговори за продажба по реда на чл. 718 ТЗ при цена 50% от първоначалната оценка, каквото е дадено, но поради липса на купувачи за част от процесните имоти не са били сключени сделки; С молба от 13.12.2013г., синдикът е поискал от съда по несъстоятелността да разреши нова продажба на процесните имоти чрез преки преговори при минимална цена 25% от първоначалната оценка; Съдът по несъстоятелността е дал на синдика разрешение да извърши продажба чрез пряко договаряне, съгласно представения предварителен договор с „ИА Мирабеле“ ЕООД и при цена 25 % от първоначалната оценка; Синдикът е прехвърлил правото на собственост на „ИА Мирабеле“ ЕООД върху процесните имоти с нотариален акт от 20.12.2013г. и нотариален акт от 21.02.2014г. При така установената фактическа обстановка мнозинството от съдебния състав е приело, че процесните сделки по продажби на недвижими вещи от масата на несъстоятелността на „Нисим“ ЕООД са извършени от синдика не по установения в производството ред, тъй като са сключени в противоречие с разпоредбите на чл. 718, ал. 1 ТЗ (ред. ДВ бр. 38/2006 г./) вр. с чл. 485, ал. 1 и чл. 468, ал. 1, изр. първо и ал. 2 ГПК (ред. ДВ бр.42/2009г.). По-конкретно, направен е извод, че синдикът не е спазил взетите на 18.09.2012г. от общото събрание на кредиторите на несъстоятелността на „Нисим“ ЕООД решения по т. 2 и т. 3, с които кредиторите ясно са формирали воля за метода и условията за оценка на имуществото - да се използва методът на справедливата пазарна оценка и справедливите пазарни аналози (т. 2) и за определяне лимит на възнаграждението на оценителите до 2 000 лв. (т. 3). Според въззивния съд, разгледани в съвкупност, тези две решения обосновават извод за задължение на синдика при всяка една извършена от него продажба да използва актуална оценка на вещо лице, включително при продажба по реда на чл. 718 ТЗ. Освен това е отчел и обстоятелството, че по делото няма данни синдикът да разполага със специални знания за определяне на справедлива пазарна оценка и справедливи пазарни аналози, поради което е бил длъжен служебно да назначи вещо лице, на основание чл. 468, ал. 2, изр. второ ГПК. Като незаконосъобразно е преценил и използването на оценката на имотите след посочения в нея от самия оценител срок на валидност (има се предвид срок на актуалност) – не повече от шест месеца, считано от датата на изготвянето й, съответно продажбите по първия нотариален акт от 20.12.2013 г. са извършени повече от четири месеца след този срок, а по втория нотариален акт от 21.02.2014г. – повече от шест месеца. По тези съображения въззивният съд е приел, че предявените главни искове с правно основание чл. 646, ал. 1, т. 3 ТЗ за установяване на относителна недействителност на процесните сделки по отношение на кредиторите на несъстоятелността са основателни, от което следва извод за основателност и на обусловените от тях осъдителни искове по чл. 649, ал. 2 ТЗ вр. с чл. 34 ЗЗД. Поради това, след отмяна на постановеното от Софийски градски съд, ТО, VI-6 състав решение № 320 от 14.02.2017 г. по т. д. № 1996/20184 г., същите са уважени. По отношение на предявените в условията на евентуалност искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. първо ЗЗД за установяване нищожност на процесните сделки поради противоречие със закона, а съответно и обусловените от тях искове с правно основание чл. 649, ал. 2 ТЗ вр. с чл. 34 ЗЗД за връщане на имотите в масата на несъстоятелността, съдът е преценил, че поради уважаването на главните искове не е настъпило вътрешнопроцесуалното условие за тяхното разглеждане. С оглед на това и след отмяна на решение № 671 от 10.04.2019г. по т. д. № 1996/2014г. на СГС, ТО, VI-6 състав, същите са оставени без разглеждане. Въззивното решение е подписано с особено мнение от единия от членовете на съдебния състав поради несъгласието му с извода, че процесните сделки са сключени не по установения в закона ред, по съображения, че: При проведеното събрание на кредиторите на „Нисим” ЕООД на 18.09.2012 г. е взето решение за реда и начина на осребряване на имуществото, което се отнася единствено и само до проданта по реда на чл. 717а-в и чл. 717ж ТЗ; Решенията на събранията на кредиторите по чл. чл. 677, ал. 1, т. 8 ТЗ не подлежат на тълкуване, досежно това каква е била действителната воля на кредиторите, още по-малко да се разширява тяхното значение и по отношение на невзетите такива; Събранието на кредиторите не е приело решения, как следва да процедира синдикът след провеждането на задължителни и неуспешни първа и втора продажба по горепосочения ред; Липсва решение на събранието на кредиторите, което да задължава синдика да процедира по определен начин при преките преговори, за начина на определяне на цената на имотите, както и за реда на нейното определяне. Подписалият особеното мнение съдия е застъпил становището, че законът освобождава синдика от фиксираната в началото на осребряването оценка, включително когато иска разрешение от съда по несъстоятелността на основание чл. 718, ал. 1 ГПК и че съдебният изпълнител, респективно синдикът има право да определи продажната цена по своя преценка, като съобрази състоянието на имота, местонахождението му, пазарната конюнктура към момента и др. Според него, в случая не са налице хипотезите на чл. 468, ал. 2 ГПК, защото по делото няма твърдения за искане от кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност на длъжника за назначаване на вещо лице за определяне стойността на процесните имоти, или че са необходими специални знания в областта на науката, изкуството, занаятите и други, за да се назначи служебно такова. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. На първо място, не може да се счете за осъществено заявеното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. В последователната практика на касационната инстанция се приема, че очевидно неправилно е съдебното решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице например, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закона в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени принципи или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Неоснователно е твърдението на касатора, че въззивният съд е приложил закона в неговия противоположен смисъл. За да е налице тази форма на очевидна неправилност, нормата трябва да съдържа ясно и категорично правило за поведение, което следва директно от текста й, без да е необходимо да бъде тълкувана, но съдът да е възприел и приложил точно обратното. Такъв извод в случая не може да бъде направен от мотивите на обжалвания акт. Решаващият състав е тълкувал относимите към казуса разпоредби на ТЗ и ГПК с цел изясняване на тяхното съдържание и в резултат именно на това тълкуване е направил преценката за незаконосъобразност на извършените действия по продажба на процесните имоти. Аргумент, че посочената форма на очевидна неправилност не е налице, представлява и фактът, че самият съдебен състав не е бил единен в становището за тълкуването на приложимите правни норми, което е довело до подписването на решението с особено мнение. Въззивното решение не може да се счете и за явно необосновано. Изложените от касатора подробни аргументи в тази насока, повтарящи оплакванията в касационната жалба, сочат на извода, че поддържаната от него необоснованост произтича не от грубо нарушение на правилата на формалната логика, а от твърдението за недопустимо и неправилно тълкуване на решенията на събранието на кредиторите от 18.09.2012 г., т. е. касае се за необоснованост, при която допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. На второ място, касационният контрол не може да бъде допуснат и по формулираните в изложението въпроси. Преди всичко, следва да се отбележи, че въпросите, са основани на мотивите към особеното мнение, а не на мотивите към въззивното решение, в съответствие с които следва да са поставени, за да имат характер на обуславящи по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Отсъствието на тази обща предпоставка по отношение на част от въпросите (въпрос № 1, № 2 и № 5) произтича и от обстоятелството, че са относими към правилността на обжалвания акт. „Нищожни ли са сделките“, сключени при изброените от касатора условия и дали е „допустимо и законосъобразно“ съдът да подлага на тълкуване решенията на събранието на кредиторите и да прави преценка за необходимостта от нова оценка на продаваното имущество, въпреки че наличната такава е възприета от съда по несъстоятелността и от кредиторите, това са въпроси, чието решаване предпоставя проверка за правилността на въззивното решение, каквато е възможна единствено при разглеждане на касационната жалба, т. е. при вече допуснато касационно обжалване. Що се касае до останалите два въпроса (въпрос № 3 и № 4), същите не мога да бъдат преценени като значими за изхода на делото по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.201 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като не съответстват на мотивите на решението. Въпросите са базирани на твърдението на касатора, че общото събрание на кредиторите не е взело решение за извършване на нови оценки след изтичането на препоръчителния срок за актуалност на първоначалната, докато съдът е приел точно обратното – че решенията по т. 2 и т. 3 от проведеното на 18.09.2012 г. събрание на кредиторите, с които кредиторите ясно са формирали воля за метода и условията за оценка на имуществото и за определяне лимит на възнаграждението на оценителите, обосновават извод за задължение на синдика при всяка една извършена от него продажба да използва актуална оценка на вещо лице, включително при продажба по реда на чл. 718 ТЗ. Освен поради това, че не е налице общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, поставените въпроси не могат да обосноват допускане на касационното обжалване и поради недоказаност на поддържаното за тях основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Сама по себе си, липсата на съдебна практика (какъвто е аргументът на касатора) не налага автоматично допускане на касационния контрол, ако не е мотивирано наличието на двете кумулативни предпоставки, формиращи посоченото основание – значение на въпросите за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Що се отнася до твърдението за противоречива съдебна практика, относима към първия поставен въпрос, доколкото касаторът не е представил цитираното от него въззивно решение, същото остава недоказано. С оглед изложените съображения, настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Независимо от този изход на делото, искането на ответника „Юробанк България“ АД за присъждане на разноски е неоснователно предвид липсата на доказателства за извършването на такива. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК