Определение № 1075 от 25.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 866/2024 г.

Производството е по чл. 282, ал.2, т.1 ГПК. Постъпила е молба от „Юробанк България“ АД, чрез процесуален представител, с искане за спиране изпълнението на въззивно Решение № 297 от 15.03.2024г. по в. гр. д. № 1309/2023 г. на Апелативен съд – София в частта, с която е потвърдено Решение № 3387 от 23.11.2022 г. по гр. д. № 5948/2021 г. на Софийски градски съд в частта, с която „Юробанк България“ АД на основание чл.99, вр. чл. 61, ал.2 ЗЗД е осъдена да заплати на Р. И. И. сумата от 5 064 лв., представляваща обезщетение за извършени строително- монтажни работи без натоварване в недвижим имот, представляващ магазин № И102, находящ се в многофункционален затворен комплекс в УПИ I-414,415,416, кв. 64, местност „Манастирски ливади –изток“ по плана на [населено място], район „Триадица“, Софийска община, което вземане е прехвърлено на ищеца от „Крит“ ЕООД с договор за цесия от 15.02.2021 г. Дължимата, съгласно чл.282, ал.2, т.1 ГПК, във връзка с т.1 от ТР № 6/2015 год. по тълк. дело № 6/2014 год. на ОСГТК на ВКС, парична гаранция в размер на 5 064 лв., представляваща присъдено обезщетение за извършени строително-монтажни работи, е внесена по сметката за обезпечения на ВКС – обстоятелство изрично удостоверено от счетоводител на ВКС към 24.04.2024 г. При така установените обстоятелства молбата за спиране се явява основателна. Налице е невлязло в сила осъдително въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване, съгласно чл.280, ал.3 ГПК. Касационната жалба с вх. № 7398 от 19.03.2024 г., е подадена в срока по чл.283 ГПК. Същата е редовна от външна страна, съгласно изискванията на чл.284 ГПК. Внесено е съответно по размер, съгласно чл.282, ал.2, т.1 ГПК обезпечение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,