Определение № 2542 от 14.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2575/2025 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Столична община, която обжалва изцяло въззивно решение № 365 от 28.03.2025 г. по гр.с.№ 1856/2024 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 554/30.01.2024г, постановено по гр.д.№ 15295/2021г по описа на СГС, в частта, с която са уважени предявените Н. Г. Г., ЕГН [ЕГН] против нея искове на основание чл. 49, във вр. чл. 45 ЗЗД за претърпян от Г. деликт на 17.07.2018 г., в [населено място],[жк], [улица], като Общината е осъдена да й заплати сумата 25000 лв .– обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 22.12.2021 г. до окончателното изплащане, като този иск е отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер от 70000 лв., сумата 8715.28 лв., съставляваща законната лихва за периода 17.07.2018 г. 21.12.2021 г.. върху главницата от 25000 лв., като този иск е отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер от 24404,73 лв.; сумата 9,10 лв .– имуществени вреди (претърпяна загуба) – разходи за лечение, като е отхвърлен иска за разликата до пълния претендиран размер от 2953,58 лв., сумата 2 592,34 лв .– имуществени вреди (пропуснати ползи) – разлика между получено обезщетение за временна неработоспособност за периода 17.07.2018 г. - 30.11.2018 г., като е отхвърлен иска за разликата до пълния претендиран размер от 3568 лв. и за периода 01.12.2018 г. – 05.02.2021 г. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Общината е осъдена да плати държавна такса и разноски за първоинстанционното разглеждане на делото съобразно уважената част от иска в размер на 1585,07 лв. и на адв. Т. Л. Х., на основание чл. 38 ЗАдв. - сумата от 2874,84 лв. адвокатско възнаграждение. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилно на решението поради противоречие с материалния закон, като се твърди, че не са доказани елементите на деликта, защото не е установено, че причината за увреждането на ищцата е неравност на тротоара. Твърди съществено нарушение на съдопроизводствените правила поради непълен и неправилен анализ на доказателствата и необоснованост на изводите. Основните доводи са за неправилни фактически изводи относно механизма на инцидента, като поддържа теза, че ищцата е паднала вследствие на влошеното здравословно състояние и прилошаване, а не поради неравност на тротоара и спъване на него. За това твърдение се позовава на запис на център 112 и снетата анамнеза при приема в УМБАЛ „Св.Анна.”АД, които счита, че не са обсъдени задълбочено от съда, а е надценено приетото от заключението на комплексната СМЕ, че поради подпирането с ръка от пострадалата, тя не е губила съзнание преди падането. Възразява евентуално и по приложението на чл. 52 ЗЗД, защото не е отразено кой критерии как се е отразил върху присъденото обезщетение. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК са наведени основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2 ГПК по следните въпроси: 1.Допустимо ли е първоинстанционния съд, а в последствие и въззиния да допуснат съществено нарушение на правилата за обсъждане на доказателствата по чл. 12 и чл. 235, ал.2 ГПК, като погрешно е тълкувал изолирано твърдение на вещо лице и това погрешно тълкуване е възприето безкритично от въззивния съд, водещо до неправилни фактически констатации за механизма на инцидента? 2.Налице ли е явна необоснованост на въззивното решение, когато се повтаря погрешно тълкуване на първоинстанционния съд относно тълкуване на изолирани твърдения на вещите лица, без да извърши самостоятелна и критична преценка на твърдението в контекста на всички събрани по делото доказателства, включително медицинските документи и записа на център 112? 3.Представлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила формирането на фактически констатации, основани единствено на погрешно тълкуване на изказвания на вещо лице, без да извърши задълбочен анализ и съпоставка с други релевантни писмени доказателства /медицински документи и запис от телефон 112/, които съдържат конкретна информация за настъпилия инцидент лично от твърдения от ищцата, противоречаща на това погрешно тълкуване и това е довело до неправилно установяване на механизма на инцидента? 4.Противоречи ли въззивното решение на логиката и здравия разум, като се основава на погрешно тълкуване на твърдение на вещо лице, при положение, че другите доказателства или дори контекста на експертизата противоречат на това тълкуване? 5.Необосновано ли е решение на въззивня съд, което приема за установено, че причина за падането „спъване в дупка на тротоара“, въпреки липсата на каквито и да е преки свидетелски показания, очевидци на такова спъване и падане, и писмени доказателства, игнорирайки категорични писмени доказателства /медицински документи и запис на тел. 112/, които установяват механизма на падане, предшестващо състояние на прилошаване, като вероятна и логична причина за загуба на равновесие? 6.Превратно ли тълкувал въззивния съд изолирано твърдение на вещо лице за опит за задържане при падане, пренебрегвайки същевременно категоричните данни от медицинските документи и записа от телефон 112, описващи симптоми, съответстващи на внезапно влошаване /усещане все едно някой я бута/и е изпуснала тазови резервоари/? 7. Достатъчно ли е при определяне на обезщетението за неимуществени вреди съдът само да спомене, че е съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД или е необходимо да бъдат изброени конкретните критерии и как те се отнасят към конкретно установените обстоятелства по делото? Следва ли да се съобразят времетраенето на увреждането, благоприятното възстановяване, начина, по който е настъпил инцидента и релевантните обстоятелства за определяне на размера на обезщетението да се преценяват съвкупно? 8.В какво се състои оценката на обстоятелствата, които обуславят вредите при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди? Достатъчно ли е съдът да изброи обстоятелствата или е необходимо да обоснове влиянието на всяко едно върху размера на обезщетението? Ответницата по касация Н. Г. Г. оспорва касационната жалба и допускането до касация. Счита, че механизма на деликта е достатъчно изяснен от характера на уврежданията, факта на подпирането с ръка и липсата на констатация за неврологични увреждания след инцидента. Оспорва се допускането до касация по поставените въпроси, тъй като доказателствата са обсъдени във взаимната им връзка и задълбочено, а изводите са обосновани, включително и относно размера на обезщетението, кореспондиращ на претърпените болки и страдания от ищцата. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, подадена е обаче против въззивно решение, което не подлежи на касационно обжалване в частите, в които Столична община е осъдена да плати сумата 9,10 лв .– имуществени вреди (претърпяна загуба) – разходи за лечение, като е отхвърлен иска за разликата до пълния претендиран размер от 2953,58 лв. и сумата 2 592,34 лв .– имуществени вреди (пропуснати ползи) – разлика между получено обезщетение за временна неработоспособност за периода 17.07.2018 г. - 30.11.2018 г. като е отхвърлен иска за разликата до пълния претендиран размер от 3568 лв. и за периода 01.12.2018 г. – 05.02.2021 г. Цената на всеки от на тези два иска за имуществени вреди е под 5000 лв. и на основание чл. 280, ал.3, т.1 ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. Затова касационната жалба против тези части от въззивното решение ще се остави без разглеждане като недопустима. В останалата част, касационната жалба на столична община е подадена против въззивно решение по иск за обезщетение за неимуществени вреди с цена над 5000 лв. и законната лихва върху него и е допустима. По делото е установено следното: Ищцата твърди в исковата молба, че на 17.07.2018 г., около 21,30 ч., излизайки от магазин „Кауфланд“ в [населено място],[жк] част, при движение по тротоара на [улица], в посока метростанция „Ал. Малинов“ се е спънала в неравност (дупка), обхващаща целия тротоар. Била видяна от неин познат – П. Н., който й помогнал да се изправи, заедно с двама младежи, непосредствено вървящи след нея. Ищцата не могла да се задържи права, прималяло й и паднала отново на тротоара, като си ударила главата. В този момент получила мозъчно сътресение. Била повикана линейка. Ищцата била приета в болница „Света Анна“ АД и оперирана по спешност поради фрактура на дясна лъчева и лакътна кост, и е установено счупване на фибула. В резултат на този инцидент са ограничени движенията на лява китка и ляв глезен. В началния период на лечение разчитала на грижите на трето лице, поради което изпитвала неудобство. На 26.05.2020 г. при преглед било констатирано, че поради щадене е необходима операция за корекция на тазобедрената става, поставена й по-рано и в периода 26.05.2020 г. – 02.06.2020г. претърпяла болнично лечение и операция в УМБАЛ „София Мед“. Ищцата била освидетелствана с експертно решение на ТЕЛК, която й определила 75% трайна неработоспособност. В резултат от инцидента изпитвала в нервно напрежение, безпокойство, тревожност, не си позволявала да тича, постоянно се страхувала да не падне, при лошо време се чувства неустойчива, затруднено е изкачването на стълби, нощем се буди поради крампи. Относно механизма на инцидента, св. П. Д. Н. заявява, че познава ищцата, която е майка на негов познат. В деня на инцидента видял как я качват в линейка. Попитал хората наоколо как се е случило и те отговорили, че вероятно е стъпила в дупка и е паднала, но било тъмно и не е гледал имало ли е дупка на мястото на инцидента. В епикризата от УМБАЛ „Св. Анна“ АД, Клиника по ортопедия и травматология, където е е приета първоначално по спешност на 18.07.2018 г. е отразено, че има оплакване за болки и ограничени движения на дясна гривнена става и лява глезенна става. Констатирани са фрактурите и е извършено закрито наместване на фрактурата под анестезия. След това е преведена в Клиника то неврохирургия, където видно от епикриза за лечение № 745 е пролежала в периода 18.07.2018 г. – 23.07.2018 г. В анамнезата в тази епикриза е отразено, че докато ходела, ищцата усетила все едно някой я бута и паднала, след около 30 минути преживяла същото усещане, но вече изгубила съзнание, като се събудила, видяла, че се е изпуснала по малка и голяма нужда, имала главоболие, гадене, световъртеж, дразнимост от светлина, изтръпване в дясната половина на главата, болки в крайниците. Приета е за диагностично уточнение. Отразено е, че не се установяват данни за неврологичен дефицит по време на престоя в клиниката и не са настъпили усложнения. От заключението по приетата Комплексна съдебномедицинска експертиза /КСМЕ/, изготвена от д-р Г. О. (невролог) и д-р Б. К. (ортопед- травматолог)., се установява, че те приемат, че при инцидент на 17.07.2018 г. ищцата е получила фрактура в дисталната (долна) трета на десните лъчева и лакътна кости и външния (фибуларен) малеол на левия глезен, че това са две ниско енергийни фрактури, получени по индиректен механизъм, който може да се реализира при спъване и падане от собствен ръст, но такива фрактури не са закономерна последица при всяко падане, според експертите. Проведено е консервативно лечение в УМБАЛ „Св. Анна“ АД – мануална репозиция (наместване) на фрактурата и имобилизирането й с гипсова шина. Гипсовата имобилизация е носена от пострадалата за период от 30-35 дни. Фрактурата на левия фибуларен малеол е била лекувана консервативно посредством мануална репозиция и гипсова имобилизация тип „ботуш“. Според вещите лица, срока на зарастване на фрактурите 25-40 дни, а общия възстановителен период е 2,5 – 3 месеца. Няма данни за развитие на дълбока венозна тромбоза или белодробна тромбоемболия възможни усложнения, които се профилактират с „Фраксипарин“. Прекарана към предходен момент флеботромбоза на двете подбедрици представлява значителен рисков фактор при ищцата. Според експертите получените травматични увреждания в резултат на процесния инцидент не биха могли да окажат някакви съществени трайни последици върху общото здравословно състояние и нормалното функциониране на жизнените процеси на ищцата. В периода на имобилизация обаче, ищцата почти не е могла да се придвижва самостоятелно, дори и с помощта на патерица или проходилка. Имала е непрекъсната нужда от чужда помощ при извършване на ежедневни дейности: обличане и събличане, поддържане на лична хигиена, приготвяне на храна, както и при дейности, свързани с напускане на дома, пазаруване, плащане на сметки и др. При правилно проведено консервативно лечение с последваща рехабилитация и при липса на настъпили усложнения, процесните фрактури са напълно възстановими. Ищцата е освидетелствана от ТЕЛК за първи път на 04.12.2008 г. – около десет години преди инцидента, със 75% трайно намалена работоспособност, но е отразено, че е била в запазено общо състояние с походка без помощни средства, но с накуцване вляво, с ограничен обем на движения на двете ТБС поради болка, артрозно променени крайници МКФС и ИФС. Двете тазобедрени стави са били протезирани преди настъпване на инцидента – дясната през септември 2014 г., лявата – март 2015 г. Към момента на клиничния преглед за изготвяне на експертизата, вещите лица са констатирали самостоятелна походка без помощни средства, с накуцване надясно. Не е констатирана разлика в силата на захвата между двете ръце, няма данни за хипотрофия или обемна разлика в мускулатурата на двете бедра и подбедрици, циркулаторни смущения на дисталните отдели на долните крайници. Активните и пасивни движения в засегнатите стави да са частично болезнени. Констатирано е пълно зарастване и на двете счупвания с остатъчно ограничение в обема на воларната флексия на ръката. През 2015 година ищцата е претърпяла фрактура на другата ръка - на лява лъчева кост при битова злополука. Експертите са приели, че наличието на предходна фрактура на другата ръка три години по-рано от прозцесния инцидент е най-сигурният индикатор за остеопороза. В заключение вещите лица са посочили, че предвид заболяванията на ищцата, изброени в решенията на ТЕЛК, теоретично е възможно внезапна криза в нейното състояние да стане причина за падане. Например, диагностицираният при ищцата ЦОНС при обостряне се проявява със световъртеж, нарушена координация и евентуално възникване на хипертонична криза. При хоспитализирането й след инцидента обаче не е констатирано високо кръвно налягане. Възможно е наличието на диабетната полиневропатия също да бъде причина за затруднения в походката поради болки, слабост в краката и нестабилност, които се наблюдават при по тежки случаи и стават причина за падане, но при ищцта не е установено промяна на стъпалото, до което води наличния при нея вид диабет. Вещите лица са обсъдили, че ищцата е посочила причина за падането наличието на механично препятствие в рамките на придвижването й и не са отразени данни за възникнали усложнения от съпътстващи заболявания. В съдебно заседание експертите са уточнили, че през 2014 г. на ищцата е подменена дясна тазобедрена става, ревизирана през 2020 г. поради асептично разхлабване на протезата, което в някаква степен се дължи и на натоварване на десен долен крайник след инцидента от 2018-та година, но не се дължи единствено на това. Отразяването на амнестичните данни в епикризата на УМБАЛ „Св. Анна“ можело да се свърже с падане в резултат на нарушение – централно мозъчно или световъртеж, но е възможно и информация за спъване и падане да бъде пропусната в това описание. Вещите лица са придали значение в заключението и обясненията си на констатираното интуитивно подпиране, от което може да се направи извод, че ищцата не е паднала поради загуба на съзнание, което кореспондира на това, че няма описание на неврологичен дефицит или нарушения, които да се свържат с инцидента. На ищцата е правен скенер, който не е показал никакви нарушения в мозъка. Нямало данни инцидентът да е предхождан от хипертонична криза, тъй като отразените граници на кръвно налягане в епикризата от Клиниката по ортопедия са в рамките на нормата. Дори и да е имало лек световъртеж, той би улеснил падането при стъпване на неравност, но при липса на неравност ищцата би се овладяла и не би паднала. Експертните изводи на клиничен психолог А. А. и на психиатъра д-р Е. Н. М. са, че няма данни ищцата да се е водила на диспансерен отчет, да е посещавала специалист психолог или психиатър преди или след инцидента, както и да страда от психично заболяване, не се наблюдавали поведенчески изменения. Самият инцидент е довел до преживяване от ищцата на силен шок. Това, че ищцата е била обездвижена около месец, претърпените болки и необходимостта от помощ от трето лице са довели до преживяване на неудобства и дискомфорт. Св.Е. Б. С. - медицински работник в Център по хигиена е дала показания, че след инцидента през 2018 г. е полагала грижи за ищцата, посещава я в дома й всеки ден от 9:00 до 15:00, а при нужда – и след този час. Първите 20 дни поставяла на ищцата инжекции за кръвоспиране, впоследствие – с витамини. За придвижване ищцата използвала инвалиден стол – около месец. След това продължила с патерици за около месец, впоследствие – с бастун. Свидетелката придружавала ищцата при излизанията й навън. Извършвала рехабилитация в дома на ищцата по съвети на съседка на самата свидетелка, която никога не е виждала/преглеждала ищцата, но според експертите, тази рехабилитация не е в съответствие с добрата медицинска практика. Въззивният съд е приел, че са неоснователни възраженията относно механизма на настъпване на уврежданията предвид извода на вещите лица, изготвили заключението, че щом ищцата се е подпряла на ръка при падането й, тя не е губила съзнание, а ако е паднала поради загуба на съзнание падането на тялото би било друг тип. Възивният съд се е позовал на посоченото от експертите, че дори и да е имала световъртеж, ищцата е могла само да залитне, но да го овладее, ако не е имало неравност на тротоара. Последвалото падане при опит да бъде изправена е провокирало силна болка, което е възможно да е довело до загуба на съзнание и изпускане на тазови резервоари според обясненията на вещите лица. Предвид тези обяснения, съдът не е кредитирал отразяването в център 112 относно механизма на настъпване на уврежданията, не е възприел отразеното в медицинската документация за причината за настъпване на инцидента при приемане на ищцата в болницата, тъй като противоречи на изводите на вещите лица. Съдът е приел въз основа на изводите на вещите лица, че падането на ищцата не е резултат само от нейното влошено здравословно състояние преди инцидента, а и на неравност на тротоара, по който се е движела. По отношение на доводите, че ищцата е могла да види препятствието на тротоара, съдът е посочил, че не е установено, че местото е било осветено, а инцидентът е настъпил в тъмната част на денонощието. При определяне размера на обезщетението, съдът, позовавайки се на КСМЕ, е съобразил, че в резултат на инцидента ищцата е получила увреждания на дясна ръка и ляв крак - две ниско енергийни фрактури, проведено е консервативно лечение - манулна репозиция (наместване) на фрактурата и имобилизирането й с гипсова шина, носена от пострадалата за период от 30-35 дни. Фрактурата на левия фибуларен малеол също е лекувана консервативно посредством мануална репозиция и гипсова имобилизация тип „ботуш“ за същия период. Общият възстановителен период е продължил 2,5 – 3 месеца, като не са настъпили съществени трайни последици върху общото здравословно състояние и нормалното функциониране на жизнените процеси на ищцата. Отчетено е, че ищцата е била затруднена да се придвижва самостоятелно, дори с помощни средства, имала е нужда от помощ от трети лица за извършване на ежедневни дейности. Била е на 57 години към момента на инцидента и е. имала и други заболявания, които са затруднили възстановителния й процес. Отчетено е, че има само леки остатъчни увреждания - ограничение в обема на воларната флексия на ръката и ревматоидни болки. При комплексна преценка на тези критерии, съдът е възприет извода на първата инстанция, че размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да е 25 000лв., ведно с дължимата лихва върху тази сума. Въззивното решение е валидно, като постановено от надлежен съдебен орган, в рамките на правораздавателната му власт, в изискуемата форма, подписано е и е разбираемо. Съдът се е произнесъл по редовна въззивна жалба в обема, в който е сезиран и при наличие на изискванията за постановяване на допустим съдебен акт. Предвид изложеното, не са налице основанията за допускане до касация по чл.280, ал.2, пр. 1 и 2 ГПК. Според т.1 от ТР №1/2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правен въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на делото и е обусловил правните изводи на съда по конкретния спор. Първата група въпроси – от 1 до 4, касаят обсъждане на доказателствата и обосноваността на изводите относно механизма на инцидента и конкретно дали ищцата е паднала поради това, че се е спънала в неравност на тротоара или поради влошено здравословно състояние е получила световъртеж и припадък и е паднала, при което е получила фрактурите. При формулиране на въпросите обаче касатора изхожда от своето виждане за „погрешно“ тълкуване на „изолирано твърдение на вещо лице“, което довело до „неправилни фактически констатации за механизма на инцидента“, за „погрешно тълкуване на изказвания на вещо лице“. Така формулираните въпроси са повдигнати в контекста на собственото виждане на касатора за това какви факти съдът е следвало да приеме за установени и какви фактически и правни изводи счита, че е следвало въззивния съд да изведе от тях. Посочените квалификации обаче са резултат от субективна конкретна преценка на касатора. Несъгласието на касатора с формираните от съда фактически и правни изводи обаче не обосноват достъп до касация. Те подлежат на преценка от съда, само ако бъде допуснато касационното обжалване. Съдът е извел фактическите си констатации от доказателствата по делото. Снемането на анамнезата в епикризата обслужва лечението и е относимо към фактическото състояние на приемания за лечение. Експертите са посочили, че няма изискване за пълнота в тази част относно други факти, като например дали е имало неравност на тротоара. Явно е, че ищцата е имала две падания и две счупвания и е видно, че при приема в Клиниката по ортопедия в епикризата е вписано, че изпитва силни болки и за наместването й е дадена упойка – приела е ледокаин, а след това е преведена в Клиниката по неврология, където е снета анамнезата, на която се позовава касактора. Записът при приемането на обаждането на център 112, на който се позовава касатора и цитира в част от въпросите, е на подалия сигнала и отразява припадък на ищцата на тротоара. Това е необходимата информация за този център, а не дали има неравност на пътя. Затова от медицинската документация и обаждането на тел. 112 не може да се правят изводи за това какъв е бил механизма на инцидента. Или в обобщение поради това, че въпросите разкриват субективна квалификация на касатора за фактите и правните изводи на вещите лица и съда и защото формулираните въпроси са конкретни и не доказват противоречие със съдебната практика по аналогичен казус, съдът не допуска касационно обжалване по първите четири въпроса. По пети въпрос, касатора изхожда от дадените обяснения от вещите лица за връзката между падането на ищцата и заболяванията, от които е страдала, на което се е позовал съдът - че медицинските изследвания не показват неврологичен проблем в следващите пет дни, считано от инцидента, не е констатирано високо кръвно налягане при прием в клиниката по ортопедия, нито променено стъпало в резултат на типа диабет, от който страда ищцата, това, че е изключено падане поради загуба на съзнание поради подпиране с дясната ръка, която е счупена, като е съобразен и начина на счупване. Мозъчното сътресение е резултат от падането според експерта- невролог. Обясненията на в.л.О. и в.л.М. в съдебно заседание за разликата в падането при човек със световъртеж и неравност на пътя, който би паднал по-лесно и при човек, който няма световъртеж и може да овладее падането и да не падне, са по принцип и не разкриват конкретния механизъм на процесния инцидент. Предвид изложеното, съдът не констатира противоречие със съдебната практика по пети и шести въпрос. Шести въпрос е и конкретен фактически, а не правен. Затова по тези въпроси не се допуска касационно обжалване. Седми и осми въпроси не кореспондират на мотивите на въззивнтото решение. Въззивният съд е посочил конкретните критерии, с които се е съобразил при определяне размера на обезщетението. Отчетени са обстоятелствата, които са определящи, като времетраенето на увреждането – 3 месеца, от които първия с невъзможност за самообслужване и предвижване дори с помощно средство, благоприятното възстановяване – зарастване на фрактурите, но с малко ограничение на движението на ръката и ревматоидни болки, отчетено е влошеното здраве на ищцата и възрастта й и начина, по който е настъпил инцидента. Не отговаря на мотивите формулировката на въпроса, че съдът само е изброил обстоятелствата и не е посочил влиянието на всяко едно върху размера на обезщетението. Затова не се допуска касационно обжалване и по тези два въпроса. Не е налице и очевидна неправилност. Съдът не констатира от мотивите на обжалваният акт съдът не е приложил или е приложил в обратен смисъл императивна правна норма, да са нарушени съдопроизводствени правила, развиващи гринципи на гражданския процес. Спорът е решен според установените факти по делото. Решението е подробно мотивирано, видно от изложеното по-горе, а изводите не са формирани при нарушение на основни логически правила. Затова не се допуска касационно обжалване и на основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. В обобщение не са налице наведените основания по чл. 280, ал.1, т. 1 и ал.2 ГПК, поради което не се допуска касационно обжалване. На основание чл. 78, ал.3 ГПК, на ответницата по касация следва да се присъдят деловодни разноски в доказаният с договора за правна помощ размер на 869 евро, /1700 лв./ за които е отразено, че са изплатени в брой. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение