Определение № 3610 от 01.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2093/2026 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 и 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от О. Г. Д., против определение № 1235 от 16.04.2026 г. по в. ч. гр. д. № 960/2026 г. на Софийски апелативен съд.

Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение подлежи на касационно обжалване поради засягане с него на вещно право върху недвижим имот с цена над 5 000 лева и че същото е очевидно неправилно, включително и поради неотчитане на доводите за обжалване на оценката по осъществената публична продан, като подлежащо на обжалване изпълнително действие. Иска отмяна на обжалваното определение. Направено е също искане за изменение на обжалваното определение в частта за разноските.

Ответниците по частната жалба В. К. К. и Г. К. З. са подали писмен отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, в който изразяват становище за нейната неоснователност. Претендират разноски.

Останалите участници по производството не са подали отговор.

Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., след преценка на данните по делото и доводите на страните, намира следното:

Частната жалба е частично недопустима като подадена срещу акт изключен от касационен контрол – потвърдителното определение на апелативния съд. В останалата част същата е процесуално допустима, но по същество – неоснователна. Съображенията са следните:

С решение по в. гр. д. № 14522/2025 г. на Софийския градски съд, постановено по обжалване на действия на съдебен изпълнител от О. Д., е:

• оставена без разглеждане подадена от нея жалба от 06.11.2025 г. срещу провеждане и приключване на публична продан на делбен имот (апартамент с площ 108.52 кв.м), като производството в тази част е прекратено, и

• отхвърлена жалба от 04.12.2025 г. срещу постановление за възлагане на недвижим имот от 10.11.2025 г. по изп. дело № 605/2025 г. на ЧСИ Р. А. с рег. № * и район на действие СГС.

По жалба на О. Д. против така постановеното решение апелативният съд се е произнесъл с обжалваното в настоящото производство определение, като е:

• прекратил производството по жалбата в частта й за обжалване на решението на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлена (оставена без уважение) подадена от нея от 04.12.2025 г. жалба срещу постановлението за възлагане на недвижим имот от 10.11.2025 г., и

• потвърдил същото решение в частта, имаща характер на определение и с която е оставена без разглеждане жалбата й от 06.11.2025 г. срещу провеждането и приключването на публична продан на делбения имот.

За да постанови този резултат, апелативният съд е приел, че решението на окръжния съд в частта, с която е отхвърлена (оставена без уважение) жалбата на О. Д. срещу постановлението за възлагане, не подлежи на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 437, ал. 4 ГПК, поради което подадената жалба е процесуално недопустима и производството по нея следва да бъде прекратено.

Приел е също, че жалбата срещу решението, в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на О. Д. срещу провеждането и приключването на публична продан, е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Констатирано е, че изпълнителното производство е образувано на 01.08.2025 г. по молба на Н. К. по издаден изпълнителен лист въз основа на решение по извършване на делбата по гр. д. № 48590/2023 г. на Софийски районен съд, с което делбеният имот е изнесен на публична продан при пазарна цена в размер на 437 273 лева, като е постановено получената сума да бъде разпределена между съделителите съобразно делбените им права - 1/3 за Н. К.; 1/3 за М. З. (на мястото на която са конституирани наследниците й по закон Г. З. и В. К.) и 1/3 за О. Д.. Съгласно протокол от 30.10.2025 г. за купувач на имота е обявен наддавачът, предложил най-висока цена за делбения имот, а съгласно постановление за възлагане на недвижим имот от 10.11.2025 г. имотът е възложен на Т. Т. след представяне на доказателства за внасяне на цената. При тези данни и посоченото в жалбата апелативният съд е приел, че О. Д. обжалва действия на съдебния изпълнител по провеждане и приключване на публична продан, които не са сред изчерпателно посочените в процесуалния закон като подлежащи на обжалване пред съда действия на съдебния изпълнител в индивидуалното принудително изпълнение по ГПК, и жалбата в тази й част се явява процесуално недопустима, а обжалваното определение на Софийски градски съд – правилно.

Съгласно задължителните указания, дадени в т. 2 от ТР № 3 от 12.07.2005 г. по тълк. д. № 3/2005 г. на ОСГТК на ВКС, които са приложими и при действащия ГПК, функционално компетентен да разгледа частните жалби срещу определенията за прекратяване на производството пред окръжния съд по обжалване действията на съдебния изпълнител е съответният апелативен съд, чието определение е окончателно. При тези задължителни указания и по аргумент от чл. 274, ал. 4 във вр. с чл. 437, ал. 4 ГПК не подлежат на касационно обжалване определенията, постановени по тези дела, независимо дали попадат в обхвата на определенията по чл. 274, ал. 1 ГПК. За обжалване на действията на съдебния изпълнител не е предвидено триинстанционно производство, поради което и определението на апелативния съд, с което се потвърждава преграждащото определение на окръжния съд в производство по обжалване на действия на съдебен изпълнител, не подлежи на касационен контрол.

С оглед на изложеното, подадената частна жалба в частта, с която се обжалва потвърдителното определение на апелативния съд, е процесуално недопустима. В тази й част тя следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство пред касационната инстанция - прекратено.

По отношение на атакуваното определение в останалата му част, с която е прекратено производството, приложение намира законовата разпоредба на чл. 437, ал. 4 ГПК, а не тези на чл. 280 ГПК, в която насока са неоснователно наведените от частния жалбоподател доводи. Съгласно разпоредбата на чл. 437, ал. 4 ГПК решенията на окръжните съдилища, с които се разрешават по същество споровете по обжалване действия на съдебен изпълнител, са окончателни и не подлежат на последващ инстанционен контрол. Постановеното в този смисъл обжалвано определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

По искането по чл. 248 ГПК компетентен да се произнесе е съдът, постановил определението, чието изменение в частта за разноските се иска, поради което делото следва да се върне на Софийски апелативен съд за произнасяне по инкорпорираното в частната жалба искане по реда на чл. 248 ГПК.

При този изход, право на разноски има насрещната страна, направила своевременно искане за присъждането. На Г. З. и В. К. следва да се присъди сумата от 500 евро, представляваща заплатено от тях адвокатско възнаграждение по представените към отговора договор за правна защита и съдействие и списък.

По изложените съображения Върховен касационен съд, състав на Второ г. о.