Определение № 5 от 29.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 40/2025 г.

Производството е по чл. 135, ал. 5 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. С определение №32341 от 03.10.2025 г., постановено по адм. дело №2817/2025г., Административен съд София-град /АССГ/ е повдигнал спор за подсъдност със Софийски градски съд /СГС/ по искова молба на „Арома Риъл Естейт“ АД против Столична община за главница в размер на 45850,29 лева, представляваща незаплатено ДДС върху присъдено обезщетение за отчужден имот, съгласно решение №8039 от 16.12.2019г., постановено по адм. дело №7110/2019г. по описа на АССГ, за което била издадена фактура №969/08.01.2020г. и сумата от 9310,16 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 10.03.2020г. до предявяване 10.03.2022г., както и законната лихва върху главницата за забава, считано от предявяване на иска до окончателното плащане. За да се произнесе по повдигнатия спор за подсъдност настоящият смесен петчленен състав на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд съобрази следното: Исковата молба е подадена в СГС и по нея е образувано гр. д. №2444/2022г. С определение по това дело №3386 от 08.03.2024 г. е прието, че непълнотата на плащането на дължимото обезщетение за отчужден недвижим имот за общински нужди представлява незаконосъобразно бездействие на ответника - административен орган при изпълнение на административна дейност /отчуждаване на имот за общинска нужда/. Съдът счел, че с оглед характера на дейността на органа и акта, от който се претендират вреди, искът следва да се квалифицира като такъв по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и да се разгледа по реда на чл.203 и сл. от АПК. При тези изводи СГС е приел, че не е родово компетентен да разгледа предявения иск и изпратил делото по подсъдност на АССГ. В Административен съд София-град е било образувано адм. дело №2817/2025г. и с определение №32341 от 03.10.2025г. е повдигнат спор за подсъдност със СГС. АССГ не възприел мотивите на СГС, че правоотношението от което произтича задължението на ответника е административноправно и защитата на правата, които произтичат от административен акт следва да бъде осъществена по административноправен, а не по гражданскоправен ред. АССГ изложил съображения, че правната квалификация на предявените осъдителни искове е по чл.59 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, а не по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Развил тезата, че начисляването и заплащането на евентуално дължим ДДС върху определеното със съдебното решение обезщетение, както и съответната лихва за забава, не са свързани с упражняването на властнически правомощия, каквото е едно от задължителните изисквания за исковото производство по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. В случая претендираните задължения произтичали от правотношение между две равнопоставени страни и не могат да бъдат определени като административна дейност. Въпросът за претендираното като дължимо ДДС е с гражданскоправен характер, защото ищецът е предявил срещу ответника иск за плащане на парично обезщетение. Мотивиран от това АССГ е повдигнал процесния спор за подсъдност. При така установеното от фактическа и правна страна и на основание приложимите разпоредби касаещи определяне на родовата подсъдност настоящият съдебен състав приема, че компетентен да разгледа спора е Административен съд София-град. Предявеният от „Арома Риъл Естейт“ АД осъдителен иск обосновава, че исковата претенция, ведно с претендираните лихви за забава се основава на непълно изпълнение на дължимо парично обезщетение за отчужден имот. Ищецът е изложил в исковата си молба твърдения, че е налице изричен писмен отказ на съответния компетентен административен орган да му изплати дължимото върху присъденото обезщетение ДДС и това е довело до значителното му ощетяване. Настоящият смесен състав на ВКС и ВАС счита, че актът от който произтича задължението за изплащане на обезщетение от страна на администрацията е властнически. Следователно претендираното обезщетение за вреди в размер на неплатените ДДС и лихви за забава се основава на властнически акт на административен орган, какъвто по своя характер е кметът на Столична община. За да се претендира обезщетение по реда на ЗЗД, то трябва и задължението от чието непълно и ненавременно изпълнение са претърпени вреди в размер на ДДС и лихви за забава, да има същия характер. Задължението за изплащане на обезщетение, определено с влязла в сила заповед за отчуждение не е измежду визираните в ЗЗД. Непълнотата на плащането на присъденото обезщетение за отчуждения за общинска нужда недвижим имот, изразяваща се в бездействие да се заплати дължимото върху него ДДС, представлява незаконосъобразно бездействие на посочения в исковата молба ответник - административен орган при изпълнението на административна дейност /отчуждаване на имот за общинска нужда/, вследствие на което ищецът е претърпял имуществени вреди. С оглед на характера на дейността на органа и с оглед на характера на акта от който се претендират вреди, искът следва да се квалифицира като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ този иск се разглежда по реда на чл. 203 и сл. от АПК. Дали претенцията на ищеца е основателна, т.е. дали действително незаконосъобразното бездействие /отказ да заплати дължимо ДДС по издадена фактура/ на административния орган е причинило тези вреди, е въпрос на спора по същество. Същите правни изводи, по казус с идентична фактическа обстановка и произтичаща от нея искова претенция, са изведени и в Определение № 6 от 16.03.2023г. по дело на смесен състав № 14/3023г на ВКС и ВАС. В контекста на изложеното компетентен да се произнесе по иска на „Арома Риъл Естейт“ АД за вреди от непълното изпълнение на парично задължение, произтичащо от присъденото обезщетение за отчуждения за общинска нужда недвижим имот, е административният съд. Искът е местно подсъден на Административен съд София - град с оглед на чл. 133, ал. 5 вр. ал. 1 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 135, ал. 5 от АПК петчленният състав на Върховния касационен съд и Върховният административен съд