Определение № 255 от 22.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 633/2024 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. М., ЕГН [ЕГН] против въззивно решение № 965 от 24.08.2023 г. по гр.д.№ 349/2023 г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено Решение №2846 от 11.12.2022 г. по гр.д. №1821/2021 г. на РС-Бургас, с което е отхвърлен, предявеният от касатора срещу Р. Г. - журналист в електронно издание “Флагман” /flagman.bg/, „Медиатор 2010“ ООД, ЕИК 201554175 и „Медиатор 2015“ ООД, ЕИК 203365903 иск по чл. 45, във вр. с чл. 49 ЗЗД за солидарното осъждане на тримата ответници да заплатят на ищеца сумата от 20 000 лева, представляваща частичен иск от сумата от 1 000 000 лева, представляващи обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, болки и страдания, причинени в резултат на разпространяване на статия със заглавие ”Извънредно! Прокуратурата влезе в хосписите на д-р М., проверяват се длъжностни лица” и коментарите под нея, с които се уронват професионалното име на ищеца, ведно със законната лихва, считано от датата на поместване на публикацията - 24 юли 2019г., до окончателното и изплащане. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на възивното решение поради неправилни изводи относно това, че не е доказан деликт, въпреки, че статията и коментарите под нея, съдържали множество нападки, нецензурирани обиди, откровени заплахи за саморазправа и убийство към ищеца, като не са били редактирани от ответниците почти до датата на постановяване на първоинстанционния акт по същество. Счита, че съчетанието на коментарите под статията показва явно тенденциозно отношение на изданието, което умишлено оставяло публичното заклеймяване, породено от статията, оскърбленията и заплахите към ищеца да съществуват години в редактирано от изданието съдържание, което допринася за подсилване на негативното представяне и изкривяване на общественото мнение в негативен план за него самия и за професионалната му дейност. Счита, че съдът неправилно е приел, че е спазена журналистическата етика, защото изнесената информация за престъпление в незаконно лечебно заведение е невярна и че не е претърпял вреди от тези действия на ответниците. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК са наведени основанието по чл. 280, ал.1, т.1-3 ГПК по 12 въпроса и основанието по чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК, които ще се разгледат по-долу. Ответниците по касация оспорват касационната жалба и допускането до касационен контрол, тъй като част от въпросите са неотносими към казуса и не определят изхода от него, а друга част не са решени в противоречие със съдебната практика. Касационната жалба е постъпила в срок и изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване е, поради което съдът я преценява за допустима. Данните по делото са следните: Д. М. е предявил иск срещу Р. Г.- журналист в електронно издание “Флагман” /flagman.bg/ и “Медиатор 2010“ ООД, ЕИК 201554175 за осъждане на ответниците солидарно да му заплатят сумата от 20 000 лева, претендирана по частичен иск сумата от 1000000 лева, представляващи обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, болки и страдания, причинени от разпространяване в публичното пространство на сайта flagman.bg на статия със заглавие ”Извънредно! Прокуратурата влезе в хосписите на д-р М., проверяват се длъжностни лица” и коментарите под нея, с които твърди, че се уронват професионалното му име. Сумата се претендира ведно със законната лихва от датата на публикацията – 24.07.2019г. Тъй като ответникът “Медиатор 2010” ООД е оспорил че е издател на електронното издание “Флагман” към датата на публикацята, като ответник е привлечен от ищеца по-късно в хода на производството и издателя на това издание след 2018 г. „Медиатор 2015“ ООД, ЕИК 203365903. Безспорно е установено по делото, че на 24.07.2019 г. на интернет адрес www.flagman.bg е публикувана статия с посоченото заглавие и установено съдържание с автор Р. Г., с коментарите, посочени от ищеца под статията. Установено е от представена справка от 05.05.2021 г., издадена от „Регистър.бг“ ООД в качеството му на организация, на която е делегирано правото да регистрира имена в интернет областта .bg,, че регистрацията на домейна flagman.bg е извършена на 23.11.2012 г. в полза на „МЕДИАТОР 2010“ ООД, ЕИК 201554175, а на 14.02.2018 г. правото на ползване и управление на домейна е прехвърлено на „МЕДИАТОР 2015“ ООД, ЕИК 203365903. Установено е, че заглавието на статията се основава на действителен факт за извършвани проверки от прокуратурата - прессъобщение от Апелативна прокуратура – тр. Бургас, с която се сочи, че тя е разпоредила извършването на проверка за допуснати нарушения в работата на хосписи в [населено място], общ. С. и в [населено място], както и дали са налице данни за осъществени престъпления от общ характер от длъжностни лица, работещи за тези здравни заведения. Статията се основава и на писмо от РЗИ – гр. Бургас, с което Окръжна прокуратура – Бургас е уведомена, че на 23.07.2019 г. служители на РЗИ – гр. Бургас извършили проверка на „Хоспис Миладиноски“ ЕООД по повод на жалба на С. К., касаеща недоволство от положените грижи към нейния съпруг, за което бил съставен и протокол. Представено е и постановление на Районна прокуратура – Бургас, с което е разпоредено извършването на проверка по прокурорска преписка по повод на същия хоспис, както и жалба до Окръжна прокуратура – Бургас за същите обстоятелства. Представени са и протоколи за извършвани проверки от РЗИ – гр. Бургас и преписки по административнонаказателни производства по повод на посочения по – горе хоспис. СТЕ, приета от въззивната инстанция е установила, че коментарите под статията, посочени във въззивната жалба като съдържащи обидно съдържание, са изтрити на 28.04.2022 г. В съдебно заседание, вещото лице е посочило, че служителите на ответника нямат достъп до сървъра, тоест не разполагат с възможност технически да манипулират датата и часа на изтриване на коментарите. Първата инстанция е отхвърлила иска против „МЕДИАТОР 2010“ ООД, защото това дружество не е управлявало и ползвало домейна, на който е публикувана статията. По отношение на останалите ответници иска е отхвърлен защото не е доказано противоправно поведение - статията възпроизвежда официална информация за извършена проверка от институции. Съдът е приел, че от начина по който е структурирана и поднесена информацията, както и от употребените изрази в статията не може да се направи извод за непрофесионално и недобросъвестно поведение, а статията възпроизвежда информация от други източници, които са посочени. Допълнително е посочено, че ищецът не е доказал и некакви вреди. Въззивната инстанция е възприела тези изводи на първата инстанция. Посочила е, че със статията се възпроизвежда съобщение на Апелативна прокуратура-Бургас за разпоредена проверка и предмета й, но не съдържа твърдения за извършени нарушения или престъпления от някого. Съдът е определил това поведение като съответно на правото, предвидено в чл. 39, ал.1 от Конституцията, което не е упражнено превратно и не е нарушило границите, очертани в ал.2, чл. 57, ал.2 КРБ и чл. 10, ал.2 КЗПЧОС от същия текст – да не се накърнява, честта, достойнството и доброто име на друго лице. Съобразено е, че в практиката на ЕСПЧ не се приема за противоправно поведение изказване на мнения с негативна оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името му се коментира или се предполага във връзка с обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие. Въззивният съд е посочил, че свободата на изразяване на мнение е изключена в случаите, визирани с чл. 39, ал. 2 КРБ, но във всеки друг случай издателите на печатни произведения могат да разпространяват правомерно свои или чужди оценъчни съждения които не се проверяват за тяхната вярност, защото представляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност. За вярност могат да бъдат проверявани фактическите твърдения, разпространени с печатно произведение, за които се твърди, че са клевета. Ако те са верни, не са клевета, дори да позорят адресата, и не са основание за ангажиране на гражданската отговорност на издателя. В случай, че са неверни – издателят носи отговорност доколкото засягат неблагоприятно адресата и доколкото издателят не е проявил дължимата грижа да провери достоверността на информацията преди отпечатването на съответната публикация. Въззивният съд е посочил, че процесната статия не съдържа оценъчни съждения, а възпроизвежда факти, за осъществяването на които не се спори. Съобразено е, че дейността на ищеца има обществен характер - отнася се до чувствителна за обществото сфера, каквато е здравеопазването и преценявайки баланса на обществения интерес и личния такъв е достигнал до извода, че разпространяването на информация за извършване на проверки от страна на държавни органи в лечебни заведения, не би могло да се приеме за клевета или обида, а има за цел да установи дали са налице нередности, като в случай че не са налице такива, правата на ищеца биха били защитени в рамките на съответното производство. Обсъдени са доводите, че ответното дружество „Медиатор 2015“ ООД е реализирало противоправно поведение, защото е допуснало коментари с обидно съдържание, както и такива, призоваващи към насилие, но са преценени за неоснователни. Съдът се е позовал на две решения на ЕСПЧ, които очертават границите на контрол от подържащите електронните издания при коментари на публикуваните от тях статии. В първото решението по делото Delfi AS v. Estonia (жалба № 64569/09) на ЕСПЧ се отдава значение на формите за контрол срещу клеветнически коментари и език на омразата, като поддържащият сайта е в позиция да знае за публикуването на статията, да съобрази естеството на евентуалните коментари, които тя може да предизвика и най-вече, да предприеме технически или ръчни мерки, така че да предотврати клеветнически твърдения да станат публично достояние. В другото решение на ЕСЧП по делото M. T. E. AND I.. HU ZRT срещу Унгария (жалба № 22947/13) обаче е подчертано, че налагането на отговорност върху доставчиците на услуга може да има „негативни последствия върху форумите на интернет портал, като например го подтикне да затвори изцяло пространството за коментари. За Съда тези последствия може пряко или непряко да създадат смразяващ ефект върху свободата на изразяването в интернет“, като ЕСПЧ отдава значение на възможността, но и на действително предприетите мерки за ограничаване и премахване на коментари с обидно или вулгарно съдържание, като техният контрол може да бъде балансът между правата на личността и тези на обществото. При прилагане на тази практика, въззивният съд е съобразил, че в интернет портала на медията е отбелязано предупреждение, че „коментарите под статиите се въвеждат от читателите и редакцията не носи отговорност за тях! Ако откриете обиден за вас коментар, моля сигнализирайте ни!“. Това съобщение е преценено като съобщена възможност на читателите и третите лица, за премахване на обидни, нецензурни или вулгарни коментари, от която възможност ищецът не се е възползвал, а ответното дружество „Медиатор 2015“ ООД само е изтрило коментарите на 28.04.2022 г. – един месец след като е получило препис от исковата молба против него. Затова е прието, че ответното дружество е упражнило необходимия контрол върху публикуваните под статията от трети лица коментари, като ги е изтрило без да е налице нарочно искане в този смисъл от ищеца, скоро след предявяване на иска против него. Така поради това, че не е установено извършване на деликт както от автора, така и от издателя, решението на първата инстанция, с което исковете са отхвърлени е потвърдено. Въззивното решение е валидно, като постановено от надлежен съдебен орган, в рамките на правораздавателната му власт, в изискуемата форма, подписано е и е разбираемо. Съдът се е произнесъл по редовни въззивни жалби в обема, в който е сезиран и при наличие на изискванията за постановяване на допустим съдебен акт. Предвид изложеното, не са налице основанията за допускане до касация по чл. 280, ал.2, пр. 1 и 2 ГПК. Според тълкуването, дадено в т.1 от ТР №1/2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правен въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело, т.е. въпросът трябва да е от значение за изхода по конкретния спор. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното решение, като касационният съд не е задължен да го изведе от изложението или от касационната жалба, а може само да го уточни или конкретизира. В раздел І от изложението, касаторът е изложил касационни оплаквания по чл. 281, т.3 ГПК за противоречие с материалния закон, допуснати процесуални нарушения и необоснованост, които обаче не са основания за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК. По раздел ІІ-ри се твърди противоречие със съдебната практика, според която, когато разпространеният факт чрез печатно произведение е верен не е налице противоправност, а когато не е верен – от значение за отговорността са други обстоятелства, също изяснени в практиката и се цитират съдебни решения. Касаторът счита, че е публикувано невярно обстоятелство, защото не е извършена проверка от прокуратурата, а и нямало такова прессъобщение. Посочените твърдения на касатора не кореспондират на установеното по делото с писмени доказателства и поради това този въпрос не е основание за допускане до касация. По раздел ІІІ-ти са формулирани 12 въпроса, които касатора счита за определящи изхода от спора и сочи съдебна практика, на която счита, че въззивното решение противоречи. Първият въпрос е свързан със задължението на съда да обсъди събраните доказателства по отделно и в съвкупност и да основе изводите си на тях. Видно от подробно изложените мотиви към въззивното решение, съдът е изпълнил това си задължение и по този въпрос съдът не констатира противоречие със съдебната практика. Вторият и третият въпрос конкретизират първия. Вторият въпрос е свързани с това дали въззивният съд е длъжен да посочи кои конкретно изрази с негативно, спрямо засегнатото лице, съдържание представляват твърдения за злепоставящи факти и кои са оценки на факти. Третият въпрос е свързан с това, когато в публикация се възпроизвежда информация от друг източник, трябва ли в мотивите си, съдът да направи разграничение кои факти са възпроизведени и кои са твърдения на автора. В цитираното от касатора Решение № 85 от 23.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1486/2011 г., IV г. о. е подчертано задължението на ищеца при спор за причинени вреди от изнесена от журналист информация да посочи от кои конкретно изрази и действия на журналиста е засегнат, което съдът е изискал от ищеца. Тъй като в процесната статия е възпроизведено прессъобщение на прокуратурата за извършена проверка в здравните заведения, на които ищеца е собственик и които управлява, той не е посочил такива изрази в статията. Затова съдът е приел, че в тази информация няма злепоставящи факти. Предвид това не се налага никакво разграничение и двата въпроса не са свързани с конкретните факти по делото, а с интерпретацията им от ищеца. Като такива, те не са свързани с предмета на спора и не са определящи за изхода от него. Четвъртият въпрос е свързан с разграничение кога се касае за свободно упражняване на правото на публично разпространение на информация и изразяване на мнение, което е правомерно и кога е необходима съдебна намеса за ограничаването му. Пети въпрос е свързан с тоя и се отнася до критериите за отграничаване добросъвестното упражняване на правото на свободно разпространение на информация и свободно изразяване на мнение от противоправното. Въззивната инстанция е изложила подробни мотиви, част от които са изложени по-горе, относно това, че с публикуването на статията не е извършен деликт от журналиста, тъй като статията съдържа твърдение за факт, чиято вярност е установена. Статията не съдържа оценъчни съждения, засягащи честта, достойнството и професионализма на ищеца и затова е в рамките на свободата на словото по чл. 39, ал. 1 от КРБ. Затова искът е отхвърлен изцяло и не е посочено конкретно кои действия ангажират отговорността на деликвента и кои са правомерно извършени. Решението не е постановено в противоречие с цитираните от касатора множество решения, с които се отговаря на поставените два въпроса, но с които възивната инстанция се е съобразила. В същия смисъл са Решение № 85 от 23.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1486/2011 г., IV г. о., Решение № 116 от 24.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1960/2019 г., IV г. о. Шести и десети въпроси се отнасят до това дали сигнал до държавни органи представлява достоверна информация и дали автора му носи деликтна отговорност. Тези въпроси са неотносими, тъй като статията не е основана на сигнал, а на съобщение за проверка, която ще се извърши. Самият факт на извършване на проверка е правомерно, нормативно установено действие, т.е. информацията за извършване на такава не е опозоряващ. Искът не е насочен срещу автор на сигнал, поради което десетия въпрос и поради това е неотносим към предявения иск. Седми въпрос се отнася до това дали управителят на ООД с частен капитал е публична личност. Съдът се е обосновал с това, че дейността на ищеца има обществен характер - отнася се до чувствителна за обществото сфера, каквато е здравеопазването и преценявайки баланса на обществения интерес и личния такъв е достигнал до извода, че разпространяването на информация за извършване на проверки от страна на държавни органи в лечебни заведения не би могло да се приеме за клевета или обида, а има за цел да установи дали са налице нередности, като в случай че не са налице такива, правата на ищеца биха били защитени в рамките на съответното производство. Така въпросът е поставен без връзка с приетото от съда, а то е съобразено със съдебната практика. Неотносими към този въпрос са цитираните от касатора Решение № 361 от 20.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1692/2014 г., IV г. о., отнасящо се за служебно известните факти, Решение № 204 от 12.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7046/2014 г., IV г. о., което се отнася за присъждане на глобално обезщетение при деликт, осъществен с няколко деяния в непродължителен период от време, Решение № 209 от 27.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2013 г., III г. о., което се отнася до това подлежат ли на проверка разпространени чрез печатно произведение твърдения и оценъчни съждения относно тяхната истинност. Осми въпрос е фактически, а не правен. Девети въпрос изхожда от разбирането на ищеца, че има „преувеличаване“ и „провокация“ на твърдения в статията за извършени от адресата на публикацията престъпления при липса на фактически основания за това. Преценката дали е извършен деликт е обективна и се основава на фактите по делото, а не на субективното усещане на ищеца дали е налице провокация. Затова този въпрос не е определящ за изхода от спора. Неотносим към изхода от спора е 11-и въпрос за това кой е правомерния начин за отговор на засегнатото лице при публикация в електронно издания. Ищецът не е подавал отговор и не е отправял искане до ответните дружества, които да не са приети или да са отхвърлени. Дванадесети въпрос – кои са отличителните белези на клеветническите, опозоряващите и обидните изявления е изяснен в теорията и съдебната практика. / Решение № 253/29.01.2014г. по гр.д.№ 1251/2012 г. на ВКС, ІІ гр.о., Решение № 278827.11.2019г. по гр.д.№ 1140/2019г. на ВКС, ІV тр.о. и др./. Този въпрос не е разрешаван от съда, тъй като не е прието, че статията съдържа клевета и обидно съдържание. Ищецът не е посочил обидни или клеветнически изрази, съдържащи се в статията. Посочил е такива само за коментарите на трети лица под статията, които обаче са изтрити в едномесечен срок от получаване на отговора на исковата молба от привлечения ответник, който ползва електронния адрес по инициатива на дружеството. Основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК е налице когато за разрешаване на правният спор е необходимо прилагането на правна норма или правен институт, които са неясно или непълно уредени, или когато по прилагането им е налице съдебна практика, която облаче е неактуална или противоречива. Част от поставените въпроси, посочени по-горе са неотносими по изложените по-горе причини. Отделно от това по поставените въпроси е налице съдебна практика, която не е противоречива и която самият ищец е цитирал. Поради това е неприложимо наведеното основание по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Не е налице и очевидна неправилност Такава е налице когато решението страда от особено тежка степен на неправилност в една от трите му форми, която може да се установи от мотивите на съдебния акт без да се извършва същинската касационна проверка по оплакванията в касационната жалба за правилно приложение на материалния закон, за допуснати съществени процесуални нарушения или несъответствие на фактическите изводи от събраните доказателства. Очевидно неправилно е решението когато съдът не е приложил или е приложил в обратен смисъл императивна правна норма, когато не са спазени съдопроизводствени правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина решаване на правния спор, при зачитане равенството на страните, или когато грубо са нарушени основни логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените факти по делото. Съдът не констатира подобни пороци на решението, поради което не се допуска касационно обжалване и на това основание. В обобщение не са налице наведените основания по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2 ГПК, поради което не се допуска касационно обжалване. На основание чл. 78, ал.3 ГПК, на ответниците по касация следва да се присъдят претендираните от тях деловодни разноски за настояща инстанция в доказаните размери както следва: С договора за правна помощ, Р. Г. е доказала направени разноски в размер на 1700 лв., платени в брой. Всяко от двете дружества – ответници е доказало разноски пред касационната инстанция по представените договори за правна помощ, фактури и превод по банков път за суми от по 1700 лв., които следва да им се присъдят. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение