Определение № 50560 от 12.10.2022 г. на ВКС по т. д. № 2232/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Л. В. С. и на В. С. Ш. лично и като законен представител на К. В. С. срещу решение №10218 от 09.03.2021 г. по в.гр.д.№1102/2020 г. на САС. С обжалваното решение е потвърдено решение от 18.12.2019 г. по т.д.№62/2019 г. на ОС Враца, с което са отхвърлени предявените от Л. В. С. и от В. С. Ш. лично и като законен представител на К. В. С. искове по чл.432, ал.1 от КЗ против ЗК „Лев Инс“ АД, за заплащане на сумите от 150 000 лв. за втората ищца и по 200 000 лева за другите двама, представляващи обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на П. П. С., настъпила при ПТП на 10.10.2017 г. В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушения на материалния закон и съществени нарушения процесуалния закон, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се поддържа наличие на селективните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК: 1. При наличие на предпоставките на чл.196, ал.1, вр. чл.22, ал.1, т.5 от ГПК и направено изрично възражение и искане за отвод на вещото лице, поради участието му в наказателното производство, образувано по повод същото деяние, гражданският съд разполага ли с компетентност да извърши самостоятелна преценка да го отведе или е обвързан от посочените законови разпоредби и следва да го отведе. 2. Има ли право това вещо лице да участва в гражданското производство, образувано по повод същото събитие и следва ли съдът да го отведе, дори и при липса на изрично заявено искане за това от страна по делото. 3. В случай, че едно вещо лице е изготвило експертиза по едно наказателно производство и впоследствие бъде определено от гражданския съд за вещо лице в гражданското производство, разглеждащо същия казус, то участието на това вещо лице в последващо гражданско производство явява ли се нарушение на процесуалните правила и следва ли това вещо лице да бъде отведено при искане за отвод, заявено от някоя от страните по делото. Поддържа се, че решението е и очевидно неправилно. Ответникът по касация ЗК „Лев инс“ АД заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежни страни в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за доказан следния механизъм на ПТП: На 10.10.2017 г., около 16 ч., в светлата част на денонощието, при сухо време и нормална видимост, в [населено място], на кръстовището на ул.Х. Б. и ул.Княз Дондуков е настъпило ПТП между лек автомобил „Опел А.“, управляван от Е. А. А. и велосипед, управляван от П. П. С., като скоростта, с която се е движил лекият автомобил е била около 34.48 км/ч, а на велосипеда - около 15 км/ч. Установил е, че приближавайки кръстовището, велосипедистът е предприел маневра „завой на ляво“, като не е осигурил предимство на лекия автомобил, а водачът на лекия автомобил е реагирал на опасността с аварийно спиране, преди велосипедът да е навлязъл в кръстовището, като и двамата водачи са имали взаимна видимост. В момента на възникване на опасността велосипедистът е бил на около 2.38 м. преди началото на кръстовището, а лекият автомобил е бил на разстояние около 6.90 м., като преди удара водачът на лекия автомобил е завил на дясно, за да го избегне, а велосипедистът е предприел маневра завой на ляво, но въпреки това се е реализирало процесното ПТП. Позовавайки се на приложения по делото снимков материал е счел, че ударът се е състоял в областта на предната врата на автомобила, което означава, че предприетата от автомобилиста маневра за избягване на удара е била успешна и единствена вина за достигане до вредоносния резултат има велосипедистът, който е починал на място поради съчетана травма: закрита черепно-мозъчна травма и гръдна травма – счупване на ребрата в дясно с охлузвания на гръдния кош в дясно. При така установения механизъм на ПТП, въззивният съд е достигнал до извод, че водачът на лекия автомобил не е предизвикал произшествието и няма вина за вредоносния резултат, което обосновава отсъствие на елементи от фактическия състав на деликта, като липсва противоправно поведение и вина на водача на лекия автомобил. Извън това е посочил изрично, че не е доказано в условията на пълно и главно доказване и съвместно съжителство на съпружески начала на ищците – В. Ш. като съпруга и на другите двама – като деца на починалия, а и липсват несъмнени доказателства за действително претърпени от ищците болки и страдания от смъртта му. Настоящият състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато. Формулираните от касаторите въпроси не са обусловили решаващата воля на съда. Освен, че за да достигне до извод за липсата на противоправно и виновно поведение у водача на лекия автомобил, въззивният съд се е позовал на всички събрани по делото доказателства /а не само на приетото заключение на САТЕ, изготвено от вещо лице, участвало в състава на тройна САТЕ, приета на досъдебното производство/, то както бе посочено исковете са отхвърлени и поради липсата на осъществено от ищците пълно и главно доказване на фактите: относно съвместно съжителство на съпружески начала на ищците – В. Ш. като съпруга и на другите двама – като деца на починалия П. П. С. и относно претърпени от ищците болки и страдания от смъртта му. В този смисъл, какъвто и отговор да се бъде даден на поставените от касаторите процесуалноправни въпроси /респективно дори и при наличие на заключение на САТЕ с изводи, противоположни на направените в приетата по делото експертиза/, изводът за неоснователност на исковете не би се променил. Ето защо и при липсата на общата предпоставка на чл.280, ал.1 от ГПК касационно обжалване по поставените в изложението въпроси не следва да бъде допуснато. С оглед изложеното и предвид обстоятелството, че при постановяването на обжалваното решение не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, не се установява наличие и на твърдяната от касаторите очевидна неправилност на решението. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,