Определение № 60383 от 04.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4301/2021 г.

Производство по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК Образувано е по частна жалба на К. К. Т., чрез адв. К. против определение № 60478/10.06.2021 г. по гр. д. № 1456/2021 г. на Върховен касационен съд, Трето гражданско отделение. С последното е оставена без разглеждане касационната жалба на лицето срещу решение № 12401/27.11.2020 г. по гр. д. № 5939/2019 г. на Апелативен съд – София. Излагат се оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска то да бъде отменено. Ответникът „Банка ДСК“ ЕАД със седалище [населено място] не е подало отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК и не взема становище по жалбата. По подадената частна жалба настоящият състав на ВКС, Трето гражданско отделение, намира следното. Тя е процесуално допустима – подадена е в срок от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалвания правен резултат предходният състав на ВКС е приел, че сезиращата го касационна жалба е с недопустим предмет – предвид цената на предявения осъдителен иск по чл. 49 ЗЗД, определена по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК и възлизаща на 2 500 евро или 4 889. 57 лв. (по фиксирания курс на БНБ за 1 евро = 1. 95583 лв.), и нормата на чл. 280, ал. 3, т.1 ГПК. След като търсената сума е в размер до 5 000 лв. и се касае за гражданско дело постановеното по деликтния иск (чл. 49 ЗЗД) въззивно решение не подлежи на касационно обжалване с оглед минимално установения праг по чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Обжалваното определение е правилно. В случая е предявен паричен иск по чл. 49 ЗЗД, чиято цена възлиза на сума под 5 000 лв. Обстоятелството, че претенцията е заявена като частична не налага извод за процесуална допустимост на касационната жалба, подадена срещу постановеното по този спор въззивно решение. С предявяването на частичен иск ищецът въвежда като предмет на делото само част от спорното субективно материално право - при парични притезания предмет на делото е претендираната част от дължимата сума, на която ще съответства и предметът на осъдителното решение – вж. мотивите в съобразителната част към разясненията по т. 1 от ТР № 3/22.04.2019 г. по т. д. № 3/2016г. на ОСГТК на ВКС. Ето защо цената на иска се определя от размера на частично заявената претенция – в случая от 2 500 евро или 4 889. 57 лв. Постановеното по такъв иск въззивно решение по гражданско дело е изключено от обхвата на касационното обжалване съгласно правилото на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Подадената срещу това решение касационна жалба е с недопустим предмет и не следва да се разглежда по същество. Като е достигнал до същия извод и е оставил без разглеждане тази жалба предходният състав на ВКС е постановил процесуално законосъобразно определение, което ще следва да бъде потвърдено. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на III г. о.,