Определение № 3250 от 26.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1148/2023 г.

Производство по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца по делото Н. М. З. срещу решение № 414/30.12.2022 г., постановено по възз. гр. дело № 378/2022 г. на Добричкия окръжен съд. С обжалваното въззивно решение, като са потвърдени решение № 260086/21.12.2021 г. и решение № 260011/26.04.2022 г. (с второто е допълнено първото по реда на чл. 250 от ГПК), постановени по гр. дело № 151/2020 г. на Балчишкия районен съд, като краен резултат е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу „Евроманган“ ЕАД (в несъстоятелност) частичен иск за заплащане на сумата 80 000 лв. (при общ заявен размер от 300 000 лв.), претендирана като обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултат на неизпълнение на задължения на ответника-работодател, вменени му с чл. 289 от КТ и Наредба № 3/28.02.1987 г. за задължителните предварителни и периодични медицински прегледи на работниците (Нар. № 3/28.02.1987 г. за ЗППМПР). Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирана за това страна срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. В жалбата се излагат оплаквания и доводи за неправилност на последното, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на касатора-ищец, като общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, е формулиран следният правен въпрос, съдържащ два алтернативни подвъпроса, а именно: дължи ли работодателят заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди на работника или служителя в случаите, когато тези вреди са причинени от неизпълнение от страна на работодателя на задължения, вменени му с императивна правна норма, когато това не е изрично уредено в КТ; следва ли по аналогия да се приложи друга правна норма, предвиждаща обезщетение за неимуществени вреди в КТ; следва ли на основание препращащата норма на чл. 212 от КТ да се приложи гражданският закон. Жалбоподателят навежда допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, като излага съображения, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В тази връзка поддържа, че липсва правна уредба за спорните правоотношения и предвид разпоредбата на чл. 5 от ГПК следва да се даде отговор, дали в такива случаи са приложими по аналогия правилата на чл. 200 от КТ или са приложими правилата на чл. 45 и сл. от ЗЗД. Касаторът сочи и основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. В тази връзка изтъква, че окръжният съд е приел, че за ответното дружество е съществувало задължение за своя сметка да осигури на служителите си медицински прегледи, което не е било изпълнявано. Поддържа също, че от доказателствата било установено, че заболяването му било причинено вследствие работата му в рудник за добиване на манганова руда, както и че ако ответникът-работодател е изпълнявал задълженията си за извършване на профилактични прегледи на своите работници и служители, то заболяването щяло да бъде открито своевременно, а не в късен етап от развитието му. С оглед това касаторът поддържа, че очевидната неправилност била видна от самите мотиви на въззивното решение – бил нарушен основополагащият принцип на гражданското производство, закрепен в чл. 5 от ГПК, тъй като съдът не се бил произнесъл по съществото на спора и по този начин отказал правосъдие с единствения мотив, че не е налична правна норма в КТ, уреждаща конкретните правоотношения. Ответното дружество в отговора на касационната жалба поддържа становище, че не следва да се допуска касационното обжалване, но без да излага съображения в тази насока; при условията на евентуалност поддържа, че жалбата е неоснователна, като навежда подробни доводи в тази насока. За да се произнесе по наведените основания за допускане на касационното обжалване, настоящият съдебен състав взе предвид следното: Въззивният съд е установил, че между страните по делото е сключен безсрочен трудов договор от 19.07.2012 г., по силата на който ищецът е изпълнявал при ответното дружество длъжността „началник рудник“, с място на работа „подземен рудник и администрация“, а по силата на допълнително споразумение от 20.10.2018 г. е бил преназначен на длъжността „началник участък подземен транспорт“, с място на работа „подземен рудник“, като в длъжностната характеристика при първоначалното му назначаване е посочено, че длъжността е към ръководството на рудника и ръководните и контролни задължения се изпълняват в подземни условия. Съдът е установил и че със заповед на работодателя от 15.01.2019 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ трудовото правоотношение между страните е било прекратено. Установил е и че между ответното дружество и синдикалната секция на Национален синдикат „Защита“ е бил сключен колективен трудов договор от 05.04.2017 г., съгласно чл. 36, ал.1 от който, работодателят осигурява ежегодно периодични медицински прегледи на работниците в съответствие с нормативните изисквания и медикаменти за профилактика при епидемии. Въззивният съд е посочил и че в приетите по делото удостоверение от 15.11.2021 г. и лично здравно досие на ищеца се съдържат данни за проведен профилактичен преглед на 21.09.2013 г. По-натам въззивният съд подробно е възпроизвел показанията на двамата разпитани свидетели по делото, заключението на съдебно-медицинската експертиза и заявеното от вещото лице при изслушването му, но без да е посочил дали кредитира тези доказателства, както и какви обстоятелства приема за установени въз основа на тях. След това съдът е цитирал разпоредбите на чл. 127, ал. 1, т. 3, чл. 275, ал. 1, чл. 287, ал. 1 и ал. 2 и чл. 289 от КТ, след което следва извод, че „безспорно предвид всичко изложено“, за ответното дружество е съществувало задължение за своя сметка да осигури на служителите си медицински прегледи, което не е било изпълнявано регулярно и съобразно честотата, предвидена в Нар. № 3/28.02.1987 г. за ЗППМПР. По-натам окръжният съд е посочил, че КТ не регламентира обезщетение за работниците при неизпълнение на задължението на работодателя да осигури дължимите медицински прегледи, нито пък имуществени права на работниците са създадени с Нар. № 3/28.02.1987 г. за ЗППМПР. Прието е и че в КТ не е предвидена възможност, като последица от допуснато неизпълнение от работодателя на задължения по сключен индивидуален трудов договор или колективен трудов договор, на служителя или работника да се присъжда обезщетение за неимуществени вреди. След това въззивният съд е цитирал част от мотивите на решение № 614/22.06.2009 г. по гр. д.№ 2100/2008 г. на I-во гр. отд. на ВКС, а именно: „Когато се предвижда присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, това е уредено изрично в КТ, каквито са случаите по чл. 200 и чл. 226, ал. 3 КТ. По принцип имуществената отговорност на работодателя се осъществява чрез уреждането на различните фактически състави, при които се дължи обезщетение, неговия вид и размер, като отговорността е преди всичко за имуществени вреди, а неимуществените са регламентирани в специални хипотези. Близостта на последните с деликтната отговорност дава основание чл. 212 от КТ да препраща за неуредените въпроси към приложение на гражданския закон – чл. 45 и чл. 49 от ЗЗД, но също само в изрично посочените случаи.“. В заключение въззивният съд е приел, че горното обуславя неоснователност на заявената претенция и отхвърлянето `и като такава. Настоящият съдебен състав намира, че поставеният от страна на касатора правен въпрос е обуславящ правните изводи на въззивния съд в обжалваното решение и е от значение за изхода на правния спор по делото, поради е налице общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Въпросът обаче е непрецизно формулиран, като постановката му е допълнително утежнена от двата подвъпроса, с които по същество се предлагат възможни отговори на основния въпрос. С оглед това и съгласно т. 1, изреч. 3 - in fine от тълкувателно решение (ТР) № 1/2009 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, съдът уточнява и конкретизира формулировката на въпроса, както следва: коя е приложимата материалноправна норма по отношение на претенция на работник или служител за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от неизпълнение на императивно установено с КТ задължение на работодателя, в случаите когато такова обезщетение не е изрично уредено в КТ. Решение № 614/22.06.2009 г. по гр. д.№ 2100/2008 г. на I-во гр. отд. на ВКС, на което се е позовал въззивният съд, макар и да е от значение за разрешаването на въпроса, не дава ясен отговор на същия. Поради това, касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, тъй като създаването на практика по реда на чл. 290 от ГПК по този въпрос би допринесло за правилното тълкуване и прилагане на материалния закон от съдилищата в подобни случаи, което от своя страна би допринесло за разглеждането на делата, по които такъв въпрос се поставя, според точния смисъл на закона, респ. би допринесло и за развитието на правото (в този смисъл е и т. 4 от ТР № 1/2009 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС). Няма основание касационното обжалване да се допуска в хипотезата по чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК, тъй като не е налице сочената от страна на касатора очевидна неправилност на въззивното решение. По наведените в тази връзка общи касационни оплаквания по чл. 281, т. 3 от ГПК съдът ще се произнесе с решението си по чл. 290 от ГПК. В заключение, касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, по следния правен въпрос: коя е приложимата материалноправна норма по отношение на претенция на работник или служител за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от неизпълнение на императивно установено с КТ задължение на работодателя, в случаите когато такова обезщетение не е изрично уредено в КТ. Жалбоподателят-ищец не дължи внасянето на държавна такса по делото, съгласно чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение