Определение № 4195 от 17.08.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2966/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Ингилиз груп“ЕООД, чрез процесуалния си представител адвокат Е. В., срещу решение №242 от 23.12.2024г. по в.гр.д.№335/2024г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение №104/27.03.2024г., постановено по гр.д.№716/2022г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик, с което са отхвърлени исковете на „ИНГИЛИЗ ГРУП“ЕООД, ЕИК 200907398, представлявано от Г. Р. И., срещу „МАТРАЦИ СИМЕОНОВ“ООД, ЕИК202410384, по реда на чл.49 от вр. с чл.45 от ЗЗД, с които се иска да бъде осъдено ответното дружество да заплати:

• имуществени вреди, вследствие неизпълнение на задължението му да осигурява безсрочно и безвъзмездно право на преминаване и достъп до собствен на ищеца имот през собствена на ответника улица - ПИ с идентификатор №***, за периода от 17.01.2017г. до 14.02.2020г., както следва: 819.60лева с ДДС за ремонт на повредена метална врата от ответника; 15 933.60лева с ДДС за ремонт и инсталиране на повредена от ответника климатична инсталация; 18 620 лева с ДДС за изграждане и монтиране на повредена от ответника система за видеонаблюдение; 720лева с ДДС за заплатена физическа охрана;

• претърпени загуби и пропуснати ползи, вследствие неизпълнение от страна на ответника на задължението му да осигурява безсрочно и безвъзмездно право на преминаване и достъп до собствен на ищеца имот през собствена на ответника улица - ПИ с идентификатор №***, за периода от 17.01.2017г. до 14.02.2020г., както следва: 54 825.37 лева с ДДС за преустройство на магазин за обувки; 7 472.36 лева с ДДС за преустройство на магазин за обувни материали; 7083.43лева с ДДС за изграждане на осветление в двата магазина; 30 668лева за заплатена неустойка на „ВЕБ 2012“ ЕООД; 6 384 лева с ДДС за заплатен наем за склад; 600 488.74лева с ДДС за заплащане на труд /производство по сключен договор за изработка на ишлеме/.

В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушаване на материалния закон и необосновано, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявените искове бъдат изцяло уважени.

В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т.1 и т.3 от ГПК, по въпросите:

1.Длъжен ли е съдът да съобрази и анализира всички събрани по делото относими към правилното решаване на спора доказателства, както и изложените по отношение на тях правни доводи и аргументи на страните, да обсъди и прецени тези доказателства и доводи, като изложи мотиви защо едни приема и кредитира, а други – не;

2.Длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства или е достатъчно да обсъди в решението си само доказателствата, които обосновават тезата му, респективно крайния му извод за отхвърляне на предявените искове;

Твърди се, че въззивното решение е постановено в отклонение на следната постоянната практика на ВКС, постановено по реда на чл.290 от ГПК: решение №388/17.10.2011г. по гр.д.№1975/2010г. на ВКС, ІV г.о., решение №331/19.05.2010г. по гр.д.№257/2009г. на ВКС, ІV г.о., решение №700/28.10.2010г. по гр.д.№91/2010г. на ВКС, ІV г.о. и др.

3.При извършване на преценка дали собственикът на недвижим имот, на когото законово и/или договорно основание осигуряват субективното право на спокоен и безпрепятствен достъп до този имот по начините, по които този достъп е предвиден от съответните одобрени устройствени планове и инвестиционни проекти, действително може да упражнява това свое право на достъп или същият е ограничен/отнет, гражданският съд длъжен ли е да се съобразява с установеното с влязъл в сила съдебен акт на административен съд, в който този въпрос вече е бил изследван и решен;

4.Гражданският съд може ли да извършва изцяло нова преценка на това дали съществува възможност за достъп до един недвижим имот, различна от предвидената в съотвените одобрени устройствени планове и инвестиционни проекти, при условие, че с влязъл в сила съдебен акт на административен съд, постановен по обжалване на заповед, издадена на основание чл.192, ал.2 от ЗУТ, този въпрос вече е бил решен;

5.При условие, че с влязъл в сила съдебен акт на административен съд, постановено по обжалване на заповед, издадена на основание чл.192, ал.2 от ЗУТ, е установено, че не съществува възможност за достъп до недвижим имот, различна от предвидената в съответните одобрени устройствени планове и инвестиционни проекти, граждански съд извърши ново изследване на същия въпрос и постанови, че такава възможност съществува, ще противоречат ли неговите изводи на вече влязло в законна сила решение;

6.Забраната на чл.299 ал.1 от ГПК за пререшаване на спор, решен с влязло в законна сила решение, обхваща ли случаите, в които съдебният акт е постановен от административен съд.Несъобразяването от гражданския съд на потвърдената с влязло в законна сила решение, заповед по чл.192, ал.2 от ЗУТ, представлява ли нарушение на разпоредбата на чл.302 от ГПК, съотв. недопустима преценка по реда на чл.17, ал.2 от ГПК на законосъобразността на административния акт;

7.Допустимо и законосъобразно ли е въззивният съд да предвиди достъп до една производствена сграда/фабрика/ да бъде осъществяван през друга сграда, която структурно и функционално не е предвидена за осъществяване на такава дейност;

8.Непредоставянето на достъп до имоти на лице, което има такова право, от което за него са настъпили съществени трудности да продължи да извършва своята дейност по занятие, представлява ли причинно-следствена връзка с възникналите впоследствие разходи, сторени от това това лице с цел обезпечаване на неговото икономическо съществуване и продължаване на дейността му.Съставлява ли потвърдената с влязъл в сила съдебен акт заповед по чл.192, ал.2 от ЗУТ доказателство за тази причинна връзка

9.Следва ли преценката дали едно юридическо лице е било увредено, да е основана само на база данните в декларираните годишни финансови отчети.Ако към момента на настъпване на увреждането това лице е реализирало печалба, съставлява ли това основание за отхвърляне на предявения иск за вреди;

10.Когато съдът не разполага със специалния знания в определена област, длъжен ли е да допусне експертиза, а ако „не“, то следва ли да изложи убедителни мотиви защо е формирал определен свой правен извод. Съставлява ли това нарушение на процесуалните правила.

Навеждат се доводи и за очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение, което е основание за допускането му до касационно обжалване по реда на чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал.1 от ГПК ответникът по касация „Матраци Симеонов“ оспорва предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 283 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, който не попада в изключенията на чл. 280, ал.3 от ГПК и е процесуално допустима.

Въззивният съд е приел, че по делото не е спорно, а и се установява от събраните доказателства, че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор №*по КК и КР на [населено място], с административен адрес *, [населено място], [улица], с площ на имота по скица от 1303кв.м., стар №*, кв. *, парцел * работилница за обувки, начин на трайно ползване: за кожарската, кожухарската и обувната промишленост, ведно с построените в същия поземлен имот сгради: административна сграда с идентификатор № *, със застроена площ от 377 кв.м., брой етажи 2 и сграда с идентификатор № ***, със застроена площ от 704 кв.м., брой етажи: 2, предназначение: промишлена сграда по КК и КР на [населено място], одобрени със Заповед N9 РД-18-11/10.07.2013 г. на Изпълнителния директор на АГКК.

Не е спорно и се установява от събраните доказателства също, че в съседство с имота на ищеца се намира поземлен имот с идентификатор № *, закупен на 17.01.2017г. от ответното дружество „МАТРАЦИ СИМЕОНОВ" ООД, от продавача „ПЕЩЕРА - ТРАНСПОРТ" АД, ведно с построената в същия имот сграда с идентификатор №*- сграда за търговия.Между него и имота на ищцовото дружество се намира улица, представляваща имот с идентификатор №*, трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - за второстепенна улица, с площ от 1100 кв.м. по КК и КР на [населено място], също закупен от „МАТРАЦИ СИМЕОНОВ" ООД на 17.01.2017г. и съответно негова собственост съгласно нотариален акт за продажба на недвижим имот №5/17.01.2017г.Видно от съдържанието на въпросния нот. акт за продажба на недвижим имот №5/17.01.2017г., в т.IV се съдържа клауза, че купувачът „МАТРАЦИ СИМЕОНОВ“ООД се задължава да продължи да осигурява безсрочно и безвъзмездно право на преминаване през посочената улица и да осигури достъп до имотите, съседни на имота на ответника, а именно имоти: ПИ № *, ПИ № *: ПИ № *; ПИ № *: ПИ № *; ПИ N* *.

Въззвният съд е приел, че правният характер на тази уговорка е на договор в полза на трето лице по смисъла на чл.22 от ЗЗД, като в случая, третото лице не е посочено конкретно.Предвид формулировката на уговорката, че купувачът следва да продължава да осигурява безсрочно и безвъзмездно право на преминаване през процесната улица, съставляваща имот №*и да осигури достъп до имотите, съседни на имота на ответника, а именно имоти: ПИ № *, ПИ № *: ПИ № *; ПИ № *: ПИ № *; ПИ № *, то следва да се приеме, че трети лица, в чиято полза е уговорката, са собствениците на така посочените имоти.Доколкото в случая, ищецът е собственик на един от имотите, а именно - ПИ № *, то следва да се приеме, че уговорката е и в негова полза, като собственик на този имот, респ. задължението на купувача „МАТРАЦИ СИМЕОНОВ“ООД е да продължи да осигурява безсрочно и безвъзмездно право на преминаване през посочената улица и да осигури достъп на ищеца до имота му.Във връзка с горното е прието, че е без значение за делото въпросът дали регулационния статут на имот *, собственост на ответника е улица, дали е отворена за движение или не или дали е предвидена да обслужва имота *, собственост на ищеца с действащите регулационния планове на [населено място].Това е така, тъй като независимо дали имотът на ответника представлява улица или не, поетото от него задължение до осигурява преминаване и достъп до имотите, до които се достига през въпросната улица, в това число и до имота на ищеца, не е обусловено от регулационния и териториално-устройствения статут на процесния имот *.Прието е за безспорно по делото, че ответникът не оспорва съществуването и параметрите на горепопосочената уговорка в т.IV от нот. акт за продажба на недвижим имот №*г., с който е придобил имот №***, респ. задължението си по същата.

Въззивният съд е изложил мотиви, че от доказателствата по делото се установява, че след придобиването на имот с идентификатор №*от ответника на 17.01.2017г., между него и ищеца са възникнали спорове относно правото на преминаване на ищеца през този имот, във връзка с които всяка от страните е подавала жалби до държавни институции, били са образувани административни, досъдебни и съдебни производства.Ответникът е изпратил писмо до ищеца, в което го уведомил, че е новият собственик на имот с ид. № *и като такъв го моли да премахне всички негови съоръжения, поставени в имота му, както и че преминаването през него ще бъде осигурено, но единствено за обслужване на неговия имот по нот.акт, а не и за паркиране на автомобили на фирмата на ищеца и на служителите му.Получаването на това писмо се потвърждава от съдържанието на представения по делото отговор от „Ингилиз Груп“ ЕООД, според който последното има право да преминава и да паркира в имота на ответника без ограничения и че негово задължение е да осигурява безпрепятствено осъществяването на тези му права. Прието е, че въпросното писмо от „Ингилиз груп“ЕООД е индиция за истинност на твърденията на ответника, че дружеството е ползвало имот №*не само за достигане до вътрешния двор на собствения си имот *, но и за паркиране на фирмени МПС.Установява се още, че с жалба от 22.02.2017г., подадена от ответното дружество, чрез управителя Т. Л.-С., е поискано от кмета на Община Пещера съдействие и свикване на комисия във връзка с това, че след придобиването от „Матраци Симеонов“ООД на недвижимите имоти с ид. *и *, от дружеството били уведомили „Ингилиз 2009“ЕООД, че ще му се предостави право да преминава по улицата, собственост на „Матраци Симеонов“ООД, с цел обслужване на имота му, но не и да паркира автомобили там, тъй като така възпрепятства упражняване на правото на собственост на „Матраци Симеонов“ООД.С жалбата е поискано и от общината да бъде констатирано извършеното от „Ингилиз-2009“ЕООД незаконно строителство, а именно – поставени в имота на „Матраци Симеонов“ООД плъзгаща врата, два броя климатици и два броя табла, обслужващи поземлен имот *.Община Пещера е свикала комисия по горепосочената жалба, която извършила е проверка и в тази връзка е изпратено писмо от 17.03.2017г. до Г. И. – управител на „Ингилиз-2009“ЕООД, с копие до „Матраци Симеонов“, според което, при проверката е констатирано, че при отваряне крилото на плъзгащата входна врата, същата навлиза в имот с идентификатор №*, представляващ второстепенна улица, широка 11 метра, собственост на „Матраци Симеонов“ ООД.Констатирано било и че в имота на последното попадали и монтирани външно тяло на климатик на стойка, стойка за външно тяло на климатик и 2 бр. ел. табла на тротоара.Определен е срок от 30 календарни дни монтираното крило на плъзгащата врата да бъде премахнато от имота, собственост на „Матраци Симеонов“ и да бъде приведено съгласно одобрения проект, изготвен от това дружество. Външното тяло на климатик и стойката за външно тяло за климатик също да бъдат премахнати от имот *и да бъдат разположени на допустима височина съгласно Наредба № 7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. На адресата Г. И. – управител на „Ингилиз 2009“ЕООД са дадени 30 календарни дни да представи проекта за ел. захранване и право на прекарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура през чужди имоти за поставяне на ел. табло в имот с идентификатор № *съгласно чл. 193 от ЗУТ.

Поради възникналия между страните спор относно упражняване на правото на преминаване на ищеца през имота на ответника, от страна на ищеца е инициирана процедура по чл.192, ал.2 ЗУТ за учредяване на право за преминаване през имот №*, в рамките на която е издадена Заповед №832/30.11.2018г. на кмета на Община Пещера, с която на основание чл.192, ал.2 от ЗУТ е учредено на „Ингилиз груп“ЕООД възмездно право на преминаване през този имот, за обслужване на поземлен имот ПИ № *, собственост на „Ингилиз груп“ЕООД, на която заповед е допуснато предварително изпълнение.Заповедта, както и разпореждането да предварителното й изпълнение са влезли в сила.Въз основа на допуснатото предварително изпълнение на тази заповед, на 14.02.2020г., на представител на ищцовото дружество е предадено от кмета на община Пещера 1 бр. дистанционно за бариера, обслужваща поземлен имот ***по КККР на [населено място].

Изложени са следните мотиви по основателността на предявените искове:

• По исковете на „Ингилиз груп“ЕООД с правна квалификация по чл.49, вр .чл.45 от ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на 819.60лв с ДДС за ремонт на повредена метална врата; 15 933.60лева с ДДС - обезщетение за причинени имуществени вреди за ремонт и инсталиране на повредена от ответника климатична инсталация; 18 620лева с ДДС - обезщетение за причинени имуществени вреди за изграждане и монтиране на повредена от ответника система за видеонаблюдение; 720лева с ДДС за заплатена физическа охрана:

Въззивният съд е приел, че не е спорно между страните, а и се установява от доказателствата по делото, че на границата между имот *, собственост на ищеца и имот *, собственост на ответника, в периода 17.01.2017г. до 14.02.2020г. е имало желязна врата, поставена от ищеца за достъп до вътрешния двор на имота му, която се е отваряла по дължината на границата между двата имота посредством придвижването й по метална релса.В тази връзка, страните по делото са имали спор дали релсата навлиза в имота на ответника и дали вратата е поставена законно. имуществото на ищеца, по делото са разпитани свидетели на двете страни.

Според свидетелката Н. Т. - главен касиер при ищеца от 1999г., на входа обекта на дружеството по [улица]имало метална плъзгаща се врата, през която се извършвала товаро-разтоварна работа.Ставало въпрос за улицата между двете фирми „Матраци Симеонов“ и „Ингилиз“, по нея преминавали камиони и от „Ингилиз“ получавали стока за самото производство.Вратата се ползвала ежечасно, всекидневно, докато г-н С. не я заварил и по този начин бил ограничен достъпа до цеха.Според свидетелката, управителя на ответника г-н С. заварявал вратата няколко пъти, за да се попречи на колите на Ингилиз да влизат в двора при дейността им.Първият път бил през м. февруари 2017 г., когато свидетелката присъствала лично.Според показанията й, в имота на „Ингилиз“ имало и врата откъм улица М. Т., която била само за работници и служители, като се налагало от там да разтоварват камиона и на ръка да пренасят стоката.Свидетелката посочва, че пред административната сграда нямало паркинг и възможност за спиране на камиони. Обяснява, че фирмата ищец имала две сгради – едната административна и едната производствена. Твърди, че два климатика били премахнати от Симеонов с негови работници през м.февруари – март 2017г. Климатиците се намирали между фирмите „Симеонов“ и „Ингилиз“, където била вратата за камионите. Посочва, че освен тези два климатика, „Ингилиз“ имали още два климатика, с които отоплявали административната сграда.Заявява, че един ден като дошли на работа, тези климатици не работели.След като проверили, се оказало, че и тези климатици са повредени и отрязани.Посочва, че е виждала, че г-н Симеонов ги е отрязал.Според свидетелката, С. и неговите работници премахнали още и видеонаблюдението по външната част на сградите на Ингилиз.Това били камери, които гледали към тяхната сграда. Твърди, че все още счупените камери се намирали в офиса й.Според свидетелката, поради агресията на С. се наложило „Ингилиз“ да наемат жива охрана, тъй като С. отправял обиди и закани към всички – дори и към работниците.След като ограничил достъпа на „Ингилиз“ през голямата врата и заварил вратата, на по-късен етап С. сложил бариера, която се отваряла с чип, с което отново се затруднявало от „Ингилиз“ да преминават от там.Сочи, че и към момента имало бариера.Според свидетелката, освен товаро-разтоварния вход, „Ингилиз“ имало само още един вход за магазин.Заявява, че и други фирми, които били на тази улица, имали оплаквания, че С. не разрешавал да преминават.

Според показанията на свидетеля И. Л., работил шофьор в ищцовото дружество в периода 2017г. – 2020 г., в базата на „Ингилиз“ имало плъзгаща се метална врата, която била вход за товаро-разтоварване и преминаване на камиони. Тази врата представлявала единствения вход до производствената сграда и всекидневно се ползвала.Тя функционирала, докато не била заварена през 2017 година.Свидетелят не може да посочи кой точно е направил първоначалното заваряване.След заваряването й, цялата продукция се товарела през входа, предназначен за преминаване на работници, посредством колички и на ръка.Свидетелят посочва, че отстрани на фирмата се намирал входа от [улица], на сградите на „Ингилиз“ имало три климатика, които били премахнати, но не може да посочи от кого.След премахването на външните тела на климатиците, била изградена нова климатична система за отопление и охлаждане. Посочва, че през 2017г., в имота на „Ингилиз“ имало видеонаблюдение, но впоследствие камерите били демонтирани, като не може да каже от кого. Имало период, в който „Ингилиз“ ползвали жива охрана в двора за около седмица, когато имало конфликт между шефовете на ищцовото дружество и ответника, но свидетелят лично не е възприемал дразгите помежду им. Заявява, че през целия период от 2017 г. до 2020 г. „Ингилиз“ нямало свободен достъп през улицата на „Матраци Симеонов“, на която имало бариера с охрана, която не ги допускала да достигнат до техния имот. Бариерата била поставена от г-н С..След поставянето й, влизането през страничния вход, който дотогава ползвали за товаро-разтоварна дейност, било невъзможно.Свидетеля посочва, че се налагало да заобикалят през съседна сграда, през съседен имот на фирма Грибаш, който имал официален вход през главната улица, съседна на ул.“М. Т..Заварената врата я откачали сутрин и я слагали обратно вечер, всичко се носело на ръка.

Според показанията на св.В. М., работещ при ищцовото дружество от 2016г. в складово помещение до рампата, на входа имало метална плъзгаща се врата, от която се извършвали товаро-разтоварни дейности ежедневно и многократно.В момента била ремонтирана и сложена друга врата понеже имало заварена шина на старата.Тази заварка, която пречела на вратата да се движи по релса била от години, като свидетелят знаел, че г-н С. или негов служител са я направили, но не може да посочи точно кой.Посочва, че това доста затруднило дейността на фирма „Ингилиз“, защото се наложило да прекарват всичко на ръка от един малък вход.На входа на главния път, в началото на уличката, имало поставена бариера.В определен период от времето, имало човек, който вдигал и свалял бариерата, но имало период, в който не ги пускали и служителите на „Ингилиз“ чакали да влязат, докато бариерата била вдигната за друга кола.Според свидетеля, на сградата на „Ингилиз“ имало два климатика и външните тела били демонтирани, изкормени, но не знае кой е направил това.Впоследствие, фирма „Ингилиз“ направила нова климатична система.Фирмата му имали и камери за видеонаблюдение, на сградата им по границата със „С.“.Тези камери функционирали, докато не били демонтирани от С..Свидетелят не е сигурен дали са били демонтирани или повредени от г-н С., тъй като не е присъствал лично, но от колегите си разбрал, че бил г-н С.. Свидетелят посочва, че в производствената сграда на „Ингилиз“ имало шоурум, входа за който бил от вътрешния двор, но не знае дали въпросният шоурум е бил преместен.След поставянето на бариерата, е имало възпрепятстване на шофьори и доставчици, които доставяли стоката на „Ингилиз“, не било за малко време, но не може да конкретизира точно периода.Наложило се шефовете на „Ингилиз“ да преустроят вратата и да се монтира друга, понеже всичко носели през малката врата.Монтирали друга врата в двора на фирмата, която се отваряла широко.Това станало доста време, след като била заварена вратата и нямали достъп, но не си спомня точно кога от фирма „Ингилиз“ направили тази тяхна втора допълнителна врата.Налагало се е да откачат тази врата, да махат болтовете, някой път се налагало тази врата на ръка да я носят, за да може да разтоварят камиона и после пак я закачали.Свидетелят посочва, че от [улица]имало само един малък вход.Имало направен паркинг пред сградата от общината.Твърди, че са пробвали да паркират камионите, които се разтоварват, на този паркинг, но самото разтоварване било трудно и почти невъзможно, защото камионът е доста голям и излиза извън бариерата.Паркирането било на пътя, поради което наблюдавали за коли и предупреждавали, тъй като паркингът принципно бил пътно платно. Имало и денивелация и трудно ставало разтоварването, а ако там бъде паркиран камион, се запушвала тази врата.

От показанията на св.Г. А., през 2017г. „Матраци Симеонов“ закупили имот, а тъй като свидетелят се занимавал с поставяне на електроника, бил извикан да постави бариера и видеонаблюдение на самия обект.В дена на поставянето на бариерата, подписали протокол, че бариерата работи, след което заедно със служител на „Матраци Симеонов“, отишли към имота ищцовото дружество, за да предоставят и на тях устройство за достъп.Влезли в магазина и помолили продавачката да извика някой от собствениците, за да им дадат дистанционно за бариерата, тъй като достъпът вече е ограничен.Няколко пъти се опитали да дадат дистанционно, но служителката не се съгласила, като казала, че не може да го приеме.Никой от собствениците на „Ингилиз“ не се явил, за да приеме дистанционнотото.Според свидетелят, пред сградата на “Ингилиз“ има изграден паркинг от години.Нивото на самия тротоар пред сградата на „Ингилиз“ било свалено и имало опция за паркиране на автомобили. Заявява, че не бил ограничаван достъпа за служители на „Ингилиз“, а само за външни лица.През този път били свързани още няколко фирми и на никого не бил ограничен достъпа, всички останали фирми получили дистанционно за бариерата, без „Ингилиз“.Свидетелят посочва, че в периода 2017 г. – 2020 г., служители и камиони на „Ингилиз“ са преминавали през бариерата и са си разтоварвали стоката безпроблемно. Преди да бъде монтирана бариерата, постоянно имало спрели коли в собствеността на „Матраци Симеонов“.По този начин, тъй като камионите, които са на „Матраци Симеонов“ излизали постоянно от там, било затруднено излизането, дори имало случаи на увредени коли. Свидетелят пояснява, че работи в ЕТ“Симеонов“ от 2015г., което е различно от „Матраци Симеонов“.За да стигна до работното си място в ЕТ“Симеонов“, всеки ден минава през имота на „Матраци Симеонов“, затова има ежедневни наблюдения.

От показанията на свидетелят Г. Л., който работи като шофьор от 2011г. в „Матраци Симеонов“, се установява, че е имало проблем между „Матраци Симеонов“ и фирма „Ингилиз“, трябвало да преместят климатиците и вратата във връзка с предписание на общината. Посочва, че на входа на улицата между двете фирми имало поставена бариера, като около 6 фирми преминавали през тази бариера, а през работно време била изцяло вдигната.След работно време, всяка от фирмите разполагала с дистанционно– единствено „Ингилиз“ отказвали да получат, като собствениците не искали да излязат и да го получат.Според впечатленията на свидетеля, колите и работниците на „Ингилиз“ са преминавали спокойно оттам в периода 2017г. 2020 г.Фирма „Ингилиз“ имали един вход на магазина и един на техните работници към улицата, имало паркинг пред тяхната сграда.Имало случаи оттам да влизат и да разтоварват камиони за магазините.Свидетеля посочва, че не е участвал в заваряването на вратата към двора на „Ингилиз“. Относно преместването на климатиците им, посочва, че от „Матраци Симеонов“ ги извикали да си ги преместят и приберат, но не помни кой ги е демонтирал, нито кой е заварил вратата.Въпросните климатици на „Ингилиз“ били поставени на стойки на тротоара.

Според показанията на свидетелят П. Ц., който е присъствал при монтажа на бариерата, тъй като е ел.техник и извършва електрически работи за „Матраци Симеонов“, това се случило през януари 2017г.Бариерата работела постоянно, като през деня всеки имал достъп. Колегите му А. и Л. минали и раздали на всички фирми дистанционно.От Фирма „Ингилиз“ не пожелали да вземат дистанционно. Заявява, че никога не е виждал хора от „С.“ да спират преминаването през бариерата на някого от ищцовото дружество.Имало човек, който управлява бариерата през деня.През 2017г., свидетеля бил доста често там, около 3 дни седмично, по около 4-5 часа.

Въз основа на анализа на свидетелските показания въззивният съд е приел, че в началото на 2017г., в периода м.февруари-март, управителят на ответното дружество и негови работници са демонтирали външните тела на 2 климатика, монтирани между имот *, собственост на ищеца и имот №*, собственост на ответника, обслужващи сградата на ищеца, както и 1 бр. външна камера, монтирана на страничната фасада на сградата на ищеца, граничеща с имот ***, собственост на ответника.Не се установява обаче по несъмнен начин от управителя на ответника и негови служители да са премахнати външните тела на други два климатика, разположени на фасадата на сградата на ищеца, на височина повече от 2 метра от земята, за което са изложени твърдения в ИМ Недоказано е останало твърдението, че чрез повреждането на тази една камера, цялата система за видеонаблюдение е била повредена, както и невъзможността същата да бъде отремонтирана.Следователно, не се доказва ищецът е да е претърпял имуществени вреди в размер на сумата от 3320 лв с ДДС, колкото е била стойността на повредената система за видеонаблюдение.В тази връзка, извършването на разход от страна на ищеца за закупуване и интегриране на изцяло нова система за видеонаблюдение в имота му, за което доказателствата по делото сочат, че ищцовото дружество е заплатило 15 300 лв с ДДС по договор с „Вато Системс“ЕООД в периода м.11. – м.12.2018г. категорично няма пряка причинно-следствена връзка с действията на управителя на ответника и негови служители по премахване на една камера за видеонаблюдение от сградата на ищцовото дружество, около година по-рано.Ето защо, извършването на посочения разход от ищеца не може да се счита за имуществена вреда, причинена му от действията на управителя на ответника и негови служители, за които да се ангажира отговорността на „Матраци Симеонов“ООД на основание чл.49 ЗЗД.Прието е и за недоказано твърдението, че климатиците са били повредени по начин, че да не могат да бъдат използвани отново.В този смисъл и при липса на проведено от ищеца доказване с допустимите по ГПК средства, че при премахването от управителя на ответника и негови служители на 2-та бр. климатици, собственост на ищеца, същите са повредени до степен, че да не могат да се използват повече, напр. като външните тела се монтират на друго подходящо място на фасадата на сградата на ищеца или в имота му, то е прието за недоказано твърдението на ищеца за причинени му имуществени вреди от действия на управителя на ответника и негови служители, при които е повредено имущество на „ИНГИЛИЗ ГРУП“ ЕООД на стойност 8 586 лева с ДДС до степен на негодност за употреба по предназначението му, което е принудило ищцовото дружество да закупи и изгради изцяло нова климатична система за отопление и охлаждане на двете сгради.Разходите за нова отоплителна система не съставляват имуществена вреда.Прието е, че липсва причинна връзка между заплатените разходи за ремонт на вратата и договора за физическа охрана на обект, поради което и тези претенции са били приети за неоснователни.

По исковете с правна квалификация по чл.79, ал.1, предл.2, вр. чл.82, вр. чл.22 ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за имуществени вреди/претърпени загуби/ поради неизпълнение на договорно задължение, поето от ответника по договор за покупко-продажба на недвижими имоти, сключен на 17.01.2017г. между ответника, като купувач, и „Пещера Транспорт“АД като продавач, за предоставяне на достъп до имота на ответника:

Ищецът е поискал присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 54 825.37 лева с ДДС за преустройство на магазин за обувки в шоурум за обувки.Този иск е основан на твърдения, че поради неизпълнението на задължението на ответника да продължи да осигурява на ищеца безсрочно и безвъзмедно преминаване през имота си №*за достигане до собствения на ищеца имот *, ищецът е бил принуден да премести шоурумът си за обувки, находящ се в сграда №2, разположена във вътрешната част на имота му, тъй като достъпът до същата, респ. до шоурума за обувки е бил възможен само през металната врата, монтирана на южната граница на имота на ищеца с имот ***.От доказателствата по делото се установява, че ищцовото дружество е сключило договор за СМР от 29.05.2017г., с „Братя Пашкулеви“ ООД [населено място], по силата на който ищецът е възложил на въпросното дружество да извърши срещу възнаграждение строително монтажни работи на обект – основен ремонт на фирмен магазин за обувки на „Ингилиз 2009“ЕООД, на стойност 45 687.81лв без ДДС или 54 825.37 лв с ДДС.Въззивният съд е приел, че изпълнителят е издал фактура на посочената стойност, сумата по която е била заплатена от възложителя, но са останали недоказани твърденията на ищеца, че вследствие недопускането му да преминава през имота на ответника, ищецът не е можел да ползва изграденият в сграда 2 в имота му шоурум за обувки по предназначение, което е наложило преместването му, както и че посредством тези СМР е извършено преместване и преустройство на шоурум за обувки от сграда 2 в сграда 1 в имота на ищеца.Прието е за установено още, че по делото не е доказано, при лежаща върху ищеца доказателствена тежест, в действителност тези разходи да са свързани именно с твърдяните преустройства и преместване на двата шоумура от сграда 2 в сграда 1.В действителност ищецът не е преместил 2-та шоурума от сграда 2 в сграда 1, а просто е ремонтирал съществуващите си магазини в сграда 1.

По иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата от 30 668 лева, поради заплатена от ищеца неустойка на „ВЕБ 2012“ ЕООД, доказателствата по делото сочат, че действително между ищеца и въпросното дружество е сключен Договор за изработка, с посочена дата 07.12.2017 г., по който възложител е „ВЕБ 2012“ ЕООД и изпълнител „Ингилиз Груп“ ЕООД, по силата на който договор „ВЕБ 2012“ ЕООД възлага на ищеца, а той се задължава да извършва срещу заплащане на дължимото възнаграждение изработката на обувки и обувни изделия при условия и срокове съгласно договора.Прието е, че наличието на доказателство за извършено плащане на сумата от 30 668 лв от ищцовото дружество в полза на „ВЕБ 2012“ЕООД от дата 16.09.2019г., с основание неустойка по договор, освен че в същото липсва конкретизация по кой договор и за какво точно е тази неустойка, не променя факта на недоказаност на предпоставките за възникване на неустоечно задължение за ищеца към посоченото дружество, при това по вина на ответника.Въз основа на горното, въззивният съд е намирал за недоказано твърдението на ищцовата страна, че е заплатила на „ВЕБ 2012“ЕООД неустойка в размер на 30 668 лв. за неизпълнение точно и в срок на договорените изделия по Договор за изработка от 07.12.2017 г., вследствие неизпълнението на задължението на ответника да го допуска да преминава през имот №*за достига до собствения на ищеца имот *.Съответно, предявеният иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 30 668 лв. вследствие неизпълнието на така поетото от ответника задължение, се явява неоснователен и следва да се отхвърли.

По отношение на предявения от ищеца иск за присъждане на обезщетение от 6 384 лева с ДДС за имуществени вреди, претърпени от него от заплатен наем за склад по договор с „Механика“АД вследствие неизпълнението на задължението на ответника да го допуска да преминава през имот №*за да достига до собствения на ищеца имот *: При анализ на показанията свидетелите, които са служители на ищеца, въззивният съд е приел, че макар и със затруднения, в периода 17.01.2017г. – 14.02.2020г. ищцовото дружество е продължило да има достъп до складовете си, както и до производствените си и други помещения в сграда №2 в процесния имот *.От констатацците и изводите на двете СТЕ се установява, че имот *, собственост на ищеца и в частност сграда №2 в същия могат да се обслужват с товарни автомобили, като бъде извършвана товаро-разтоварна дейност на суровини и материали за производство, както и на готова продукция.С оглед на горното е формиран извод за неоснователен на тази претенция.

По отношение на иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на общо 600 488.74 лева с ДДС за заплащане на труд /производство/ по сключен от ищеца договор за изработка на обувки и ишлеме от 15.03.2019г. със „САРАН КУНДУРА ве ДЕРИ САНАЙИ ТИДЖАРЕТ ЛИМИТЕД ШИКЕРТИ" ООД /"SARAN KUNDURA VE DERI SANAYI TIC" Ltd/ - дружество с ограничена отговорност, регистрирано в Турция: По делото няма спор относно сключването на горепосочения договор между ищеца и посоченото турско дружество, както и относно срокът и предметът му, които факти се установяват и от събраните доказателства.При преценка на обобщените данни от ССЕ относно икономическото състояние и дейността на ищцовото дружество за 2017 и 2018г. въззивният съд е приел, че не се установява същото да е имало затруднение в производствената дейност, а още по-малко, пълна невъзможност да осъществява дейността си, за която няма данни, а и твърдения да осъществява в друг имот, различен от процесния. Данните без съмнение сочат съществен ръст на производството на ищеца през 2018 в сравнение с 2017г., за което сочат повишените нетни приходи от търговската дейност, в това число от продажба на продукция и стоки, със 140 % спрямо 2017г.Тези данни не кореспондират с твърденията в ИМ, че през 2018г., „Ингилиз груп“ЕООД е в невъзможност да осъществява производствената си дейност, с което е обоснована необходимостта от сключването на процесния договор за ишлеме на 15.03.2019г. с горепосоченото турско търговско дружество.Освен това, видно от данните за 2019г., нетните приходи от дейността на ищцовото дружество многократно надхвърлят като стойност сумата по ф-рите относно заплатено възнаграждение за производството на ишлеме, което сочи, че ищцовото дружество не е осъществявало дейността си единствено посредством процесния договор за ишлеме.На не последно място, само по себе си, твърдението, че заплатеното по договора с турската фирма „цена за производство“ съставлява материална загуба за ищцовото дружество, тъй като тази цена представлявала сума над производствената стойност на продукта, която ищецът не би платил, ако сам бе произвел този продукт, е крайно необосновано, а и напълно недоказано.Това е така, тъй като ищецът нито е доказал, че има капацитета да произведе процесните количества обувки, възложени за изработка на ишлеме на турското дружество, нито че ако бе сторил това, цената на продукта щеше да бъде по-ниска от тази, формирана при производството на ишлеме.Въз основа на горното е формиран решаващ извод, че недоказани се явяват твърденията на ищеца, че заплатените от него суми по приложените към исковата молба и описани фактури, представляват имуществена вреда за него, претърпяна и заплатена от него при производството на гореописаните продукти, в общ размер на 600 488.74 лева, съставляващ цената на вложения труд /производство/ при изработката на всички гореописани продукти /обувки/ от „САРАИ".

Допускането на касационното обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /ТР № 1/2009г. от 19.02.2010г. по дело № 1/09г., ОСГТК/. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване - правният въпрос трябва да е решен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, да е решен в противоречие с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Не са налице основания за допускане на касационно обжалване по първите два въпроса, тъй като изводите на въззивния съд не са формирани в отклонение на посочената в изложението съдебна практика. Последователно и непротиворечиво ВКС приема в своята практика, че въззивният съд като инстанция по същество е длъжен да направи своите фактически констатации и правни изводи, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните, когато това е необходимо с оглед съдържащите се във въззивната жалба оплаквания. Длъжен е при това да съобрази и обсъди не само доводите, съдържащи се във въззивната жалба и отговора към нея, но и твърденията на страните по релеватните за спора факти, техните доводи и възражения, съдържащи се в исковата молба, в отговора към нея и в становищата на страните, изразени в хода на производството и да се произнесе, отчитайки по кои релевантни за спора факти и обстоятелства между страните съществува спор. В този смисъл решение № 57 от 2.3.2011 г. по гр. д. № 1416/2010 г. на III г. о. на ВКС; решение № 37 от 29.03.2012 г. по гр. д. № 241/2011 г. на I г. о. на ВКС; решение № 536 от 19.12.2012 г. по гр. д. № 89/2012 г. на IV г. о. на ВКС; решение № 149 от 3.7.2012 г. по гр. д. № 1084/2011 г. на III г. о. на ВКС; решение № 7 от 8.2.2012 г. по гр. д. № 510/2011 г. на II г. о. на ВКС; решение № 115 от 30.04.2013 г. по т. д. № 805/2011 г. на II т. о. на ВКС; решение № 22 от 24.02.2015 г. по гр. д. № 4581/2014 г. на I г. о. на ВКС и много други.Доказателствата при това следва да бъдат обсъдени в тяхната съвкупност и при спазване на установените в ГПК правила на доказване, както и на опитните и логични правила.Въззивният съд се е съобразил изцяло с тази практика, като е изложил мотиви относно следното: страните по делото са собственици на съседни имоти, като при закупуване на своя имот ищецът е поел задължението да осигурява безпрепятствен достъп до няколко изрично изброени имоти, един от които е този на ищеца, която клауза в договора съставлява уговорка в полза на трето лице; поради възникнал конфликт между двете дружества е инициирано административно производство от ищеца за учредяване на право на преминаване през имота на ответника, което е приключило с издаване на заповед на кмета, с която е учредено възмездно право на преминаване в полза на ищеца, по която е било допуснато предварително изпълнение, потвърдено по реда на инстанционния контрол; направен е анализ на събраните по делото доказателства/свидетелски показания и експертни заключения/, от които е формиран извод, че в периода 17.01.2017г. – 14.02.2020г. ищцовото дружество е продължило да има достъп/макар и затруднен/ до складовете си, производствените и други помещения, което не довело до невъзможност да развива дейността си; изложени са подробни мотиви по всяка една от заявените претенции за имуществени вреди, които са приети за изцяло неоснователни поради липсата на причинна връзка между поведението на ответника и претендирания за настъпил вредоносен резултат, както и поради недоказаност на твърденията, че определени плащания, извършени в полза на трети лица, обективно съставляват вреда за ищеца.

Въпроси №№3-6 следва да бъдат обединени и по тях следва да бъде даден общ отговор, тъй като касаят действието на заповедта на кмета на общината за учредяване право на преминаване в полза на определено лице, съотв. какви са правомощията на исковия съд, когато този административен акт е представен по делото и е от значение за установяване на факти, които са част от предмета на доказване.По тези въпроси касаторът навежда доводи, че са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по реда на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като това би имало значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.Касационната инстанция намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по поставените четири въпроса, защото не може да се приеме, че разпоредбата на чл.192, ал.2 от ЗУТ, регламентираща възможността да се учреди право на преминаване по административен ред, когато не е постигнато съгласие между собствениците на поземлени имоти, е „непълна, неясна или противоречива“ по смисъла на т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСГТК.Според чл.192, ал.2 от ЗУТ „когато не е постигнато съгласие между собствениците на поземлените имоти и друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно, правото на преминаване през чужди поземлени имоти се учредява със заповед на кмета на общината“.От съдържанието на посочената разпоредба се установява, че предпоставка за учредяване на правото на преминаване не е липсата на друга възможност за достъп до имота на лицето, направило искането, освен през този на другия собственик, а е необходимо осъществяването на тази друга „възможност“ да е явно икономически нецелесъобразно.Отделно от изложеното въззивният съд не е преценявал законосъобразността на издадената в полза на ищеца заповед по чл.192, ал.2 от ЗУТ, излагайки мотиви, че има по икономическо целесъобразно решение за достъп до имота на ищеца през друг имот, а е приел, че от събраните по делото доказателства не се установява, че достъпът му през имота на насрещната страна за процесния период е бил изцяло препятстван.

Въпроси седми и осми не са правни, а фактически, поради което не е налице общото основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по тях.

Деветият въпрос е неотносим, тъй като за да приеме, че искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на общо 600 488.74 лева с ДДС за заплащане на труд /производство/ по сключен от ищеца договор за изработка на обувки и ишлеме от 15.03.2019г. с турски контрагент, е неоснователен, въззивният съд не е отчел само положителният финансов резултат на ищеца за този период, но и поради следното: недоказаност на твърдението, че заплатеното по договора с турската фирма „цена за производство“ съставлява материална загуба за ищцовото дружество, тъй като тази цена представлявала сума над производствената стойност на продукта, която ищецът не би платил, ако сам бе произвел този продукт; липсата на доказателства, че ищцовото дружество има капацитета да произведе процесните количества обувки, възложени за изработка на ишлеме на турското дружество,респ., че ако бе сторил това, цената на продукта щеше да бъде по-ниска от тази, формирана при производството на ишлеме.

Не са налице основания за допускане на касационно обжалване по последния поставен въпрос, тъй като в касационната жалба липсват доводи за допуснато от страна на въззивния съд процесуално нарушение, което се изразява в липсата на служебно допусната експертиза за изясняване на факти и обстоятелства, за които са необходими специални знания.

Не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване като очевидно неправилно.За да се приеме, че е налице очевидна неправилност, е необходимо да се установи, че съдът е приложил закона в неговия противоположен смисъл, основал е изводите си на норма, която е била отменена, нарушил е основни правила на съдопроизводствения ред или е допуснал груби нарушения на правилата на формалната логика, довели до постановяване на неправилно въззивно решение.Основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните, както и без съобразяване на поддържаната от страните защитна позиция, събраните доказателства и тяхното съдържание.Очевидната неправилност на съдебния акт трябва да е изводима от мотивите му и би била налице при прилагане на отменена или несъществуваща правна норма или при прилагане на правна норма със смисъл, различен от вложения от законодателя, както и при неприложена императивна правна разпоредба, при отказ да се приложи правна норма или при пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато това е довело до формиране на решаващ изхода на делото резултат. Касационната инстанция не констатира, че обжалваното решение страда от такъв порок.Въззивният съд е изложил мотиви по всички доводи и възражения на страните.

В полза на ответника по касация следва да се присъдят направените пред настоящата инстанция разноски, които се изразяват в заплатен адвокатски хонорар.

Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение