Определение № 138 от 22.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 1065/2021 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. Ж. Д. срещу решение № 12251/04.11.2020г. по гр.д. № 6076/2019г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, VII състав, в частта, с която е потвърдено решение № 6386/09.09.2019г. по гр.д. № 13492/2017г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, I – 20 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от касационния жалбоподател против ЗК „Лев Инс“ АД иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за заплащане на разликата над 96 000 лв. до пълния предявен размер от 150 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 21.05.2017г. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касационният жалбоподател изразява несъгласие с извода на съда относно наличието на съпричиняване на вредоносния резултат. В тази връзка поддържа, че въззивният съд не е взел предвид и не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, вследствие на което неправилно е изтълкувал механизма на ПТП и местоположението на пострадалия. Поддържа още липсата на доказана причинно – следствена връзка между неговото поведение и увреждането, както и че нарушението на конкретна норма на ЗДвП не е достатъчно за наличието на съпричиняване. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касационният жалбоподател поддържа основанията по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, пр.3 от ГПК за достъп до касация. Сочи като обуславящи следните въпроси: 1/Може ли съдът да обоснове решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди по отделно и в съвкупност целия, събран по делото, доказателствен материал?; 2/ Достатъчно ли е, за да се приложи разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД, да се докаже единствено обстоятелството, че пострадалото лице е нарушило законови разпоредби? В този смисъл, констатирано нарушение на конкретна правна норма на ЗДвП достатъчно ли е да обуслови наличието на съпричиняване, без установяване на причинна връзка между конкретното поведение на пострадалия, съставляващо нарушението й, и настъпването на вредата?; 3/Може ли изводът на съда за съпричиняването на вредоносния резултат да почива на предположения или е нужно да бъде доказано по категоричен начин наличието на причинна връзка между поведението на пострадалото лице и настъпилия инцидент, без каквито и да било съмнения? Твърди, че по първия въпрос обжалваното решение противоречи на практиката на ВКС, обективирана в решение № 24/28.01.2010г. по гр.д. № 4744/2008г. на ВКС, I г.о. и решение № 221/15.04.2002г. по гр.д. № 677/2001г. на ВКС, I г.о.; по втория въпрос – в решение № 206/12.03.2010г. по т.д. № 35/2009г. на ВКС, II т.о., решение № 58/29.04.2011г. по т.д. № 623/2010г. на ВКС, II т.о. и решение № 169/28.02.2012г. по т.д. № 762/2010г. на ВКС, II т.о., а по третия въпрос – в решение № 165/26.10.2010г. по т.д. № 93/2010г. на ВКС, II т.о., решение №54/22.05.2012г. по т.д. №316/2011г. на ВКС, II т.о., решение №50/27.07.2015г. по т.д. № 271/2014г. на ВКС, II т.о. и решение № 98/24.06.2013г. по т.д. № 596/2012г. на ВКС, II т.о. Касационният жалбоподател поддържа и наличието на основанието по чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК, поради очевидна неправилност на въззивното решение. Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД оспорва жалбата, като твърди липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване, респективно неоснователност на жалбата по същество. Претендира присъждане на разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страната, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови въззивното решение в обжалваната част, Софийски апелативен съд е съобразил заключението на приетата в първоинстанционното производство САТЕ и е приел за установен следния механизъм на ПТП: на 21.05.2017г. в края на [населено място] товарен автомобил влекач „И.“ с полуремарке е спрял на около 1,0 м. преди знак за населено място, от ляво по посока на [населено място] към изхода на селото в посока [населено място], с левите колела на банкета, а с десните на пътното платно; широчината на пътното платно е 7,0 м., а при табелата „С.“ – 6,9 м.; от дясната страна на автомобила са товарени палети с камъни /тикли/ с мотокар; в двете посоки са били поставени на разстояние 20 – 30 м. светлоотразителни триъгълници; водачът на товарния автомобил И. Ж. Д. се е намирал вдясно от влекача, на пътното платно, до задната зона на страничния заден капак на полуремаркето. По това време лек автомобил „Фолскваген Голф“, управляван от Д. Кадафаров, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество, се е движел от [населено място] по посока изхода към [населено място], със скорост от порядъка на 109 км/ч. Водачът на лекия автомобил е навлязъл в десния за посоката му завой, като скоростта на движение на автомобила е била по – висока от скоростта на страничното плъзгане при преминаване през завоя – 99 км/ч, загубил е напречна устойчивост, започнал е да поднася наляво и възприемайки разположения на пътното платно товарен автомобил и мотокар, се е опитал да спре управлявания от него автомобил, употребявайки аварийно спирачки с едновременно завъртане на волана на дясно. Автомобилът с блокирали колела е станал неуправляем и движейки се праволинейно се е отклонил наляво с едновременно завъртане около масовия му център в посока по часовниковата стрелка, като задната му лява зона е навлязла в пътната лента за насрещно движение. Ударът е станал в лявата лента за движение по посоката на движение на лекия автомобил и е започнал от десния заден стоп на ремаркето и десния ръб на каросерията на ремаркето, приплъзващ, като за лекия автомобил е започнал от преден ляв калник назад. Водачът на товарния автомобил се е намирал вдясно от ремаркето и за него ударът е от страничната лява зона на лекия автомобил с вероятно притискане към дясната зона на полуремаркето; тялото на ищеца е получило увреждания от удари и притискане в части от лявата зона на лекия автомобил и дясната зона на полуремаркето и след ПТП е останало между тези зони. Произшествието е станало в светлата част на денонощието при добра видимост и сухо пътно платно. При така установената фактическа обстановка въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния съд, че приносът на пострадалия за настъпване на вредите се равнява на 20 %. В тази връзка е изтъкнал допуснатото от ищеца нарушение на разпоредбата на чл.108, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, предвид обстоятелството, че се е намирал на платното за движение, насрещно за движението на автомобила на делинквента. Изложил е съображения, че ако пострадалият е бил извън платното за движение, на банкета или най – близо до лявата му граница на платното за движение, противоположно на посоката на движението на пътните превозни средства, е могъл да предотврати съприкосновението си с автомобила и настъпването на произшествието. С оглед на това въззивният съд е заключил, че е налице пряка причинно – следствена връзка между поведението на пострадалия и вредата, като е приел за неоснователно възражението на ищеца за липса на съпричиняване. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като въведените въпроси не отговарят на общия селективен критерий по чл.280, ал.1 от ГПК. Същите са изцяло по правилността на решението, доколкото са предпоставени от твърдението на касатора, че съдът необосновано е приел принос на пострадалия. По аргумент на т.1 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, неправилността е касационно основание по смисъла на чл.281, т.3 от ГПК, а не основание за допускане на касационен контрол. Дори да се приеме, че въпросите изпълняват общото основание за достъп до касация, не е доказано въведеното допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като не е налице противоречие между обжалваното решение и постоянната практика на ВКС, съгласно която с разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД е предвидена възможност за намаляване на дължимото обезщетение за вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, когато пострадалият е допринесъл за увреждането, като приложението на това правило е обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането, т.е. когато е налице причинна връзка между негови действия или бездействия и вредоносния резултат. Принос за настъпване на увреждането ще е налице във всички случаи, когато пострадалото лице със своето поведение е създало предпоставки за настъпване на вредите или е допринесло за механизма на увреждането /в този смисъл цитираните от касатора решение №58/29.04.2011г. по т.д. № 623/2010г. на ВКС, II т.о., решение №165/26.10.2010г. по т.д. № 93/2010г. на ВКС, II т.о., решение №54/22.05.2012г. по т.д. № 316/2011г. на ВКС, II т.о., решение №50/27.07.2015г. по т.д. № 271/2014г. на ВКС, II т.о., решение №98/24.06.2013г. по т.д. № 596/2012г. на ВКС, II т.о., както и служебно известните на настоящия състав решение № 206/12.03.2010г. по т.д. №35/2009г. на ВКС, II т.о., решение № 151/12.11.2012г. по т.д. №1140/2011г. на ВКС, II т.о., решение № 154/31.10.2011г. по т.д. №977/2010г. на ВКС, II т.о. и други. В съответствие с практиката на ВКС въззивният съд е извършил съвкупна преценка на събраните в производството доказателства и в частност на всички данни по неоспореното и прието заключение на САТЕ относно механизма на настъпване на процесното ПТП и местоположението на увредения на пътното платно към момента на сблъсъка. Изводът за наличието на пряка причинно – следствена връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат е основан на установената по несъмнен начин възможност за ищеца да предотврати произшествието, ако се е намирал извън платното за движение, на банкета или най – близо до лявата граница на платното за движение, противоположно на посоката на движение на пътните превозни средства. С оглед на изложеното, не съответства на мотивите на въззивния съд тезата на касатора за необсъждане на доказателствения материал, както и за установяване на съпричиняването само въз основа на формалното позоваване на нарушението на правилата на ЗДвП и на предположението за осъществяване на факти. Неоснователни са и доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК. Според цитираната норма въззивното решение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, което като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаи на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. В настоящия случай не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК, тъй като обжалваното решение не разкрива никой от изброените по – горе пороци. Отделно, касационният жалбоподател не излага доводи за наличието на такива съществени пороци. Препращането към аргументите за неправилност на атакувания акт, съдържащи се в касационната жалба, не съставлява обосноваване на основанието по чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК. По тези съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на спора на касатора не следва да се присъждат разноски за касационното производство. На ответното дружество следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда на чл.78, ал.8 от ГПК в размер на 100 лв. Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд