Определение № 637 от 21.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1399/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от И. И. П. срещу решение №92/21.10.2019г., постановено по в.гр.д. 283/19г. по описа на Бургаски апелативен съд, с което е отхвърлен иска на И. П. против „Инвестбанк”АД по чл. 124, ал.1 ГПК за установяване, че ипотечното право на банката върху собствения на ищеца имот, находящ се [населено място], общ Н., е погасено. Правният спор между страните е възникнал от твърдения на ищеца, че е придобил през 2009г. собствеността върху имота от „Робинзон бийч инвестмънт” ЕООД с вписана ипотека в полза на банката ответник за задължения на продавача по договор за банков кредит. Банката и „Робинзон бийч инвестмънт” ЕООД сключили на 26.06.2015г. споразумение с нотариална заверка на подписите, съгласно което длъжникът се е задължил по чл.65 ЗЗД да прехвърли определен брой апартаменти на банката, както и да плати 110000 евро, срещу което банката се е задължила да даде съгласие за заличаване на ипотеката върху няколко апартамента, включително апартамента на ищеца. Според ищеца, дружеството длъжник е изпълнило задълженията си по споразумението, поради което е поискал да се приезнае за установено, че ипотечното право върху неговия имот се е погасило. В срока за отговор банката е възразила, че е развалила споразумението от 26.06.2015г. поради неизпълнение от дружеството„Робинзон бийч инвестмънт” ЕООД, поради което ищецът не може да упражнява правата на дружеството длъжник по сключеното споразумение. Въззивният съд е приел, че ипотечното право се погасява при изпълнение на задължението, обезпечено с ипотеката, или при заличаване на вписването поради неподновяване му след изтичането на 10г. срок, или поради дадено съгласие на кредитора за заличаване на ипотеката. Според въззивния съд не е налице нито една от хипотезите, тъй като дружеството длъжник не е изпълнило задълженията си по договора за кредит и споразумението, поради което споразумението е било развалено от банката. В касационната жалба са изложени доводи, че дружеството длъжник е изпълнило част от задълженията си по споразумението, но банката не е изпълнила своето задължение да даде съгласие за заличаване на ипотеката върху собствения му имот, поради което ищецът по силата на чл. 151 ЗЗД има право на направи възражение срещу банката, произтичащо от споразумението, че ипотеката се е погасила. В изложението се иска допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1,1 ГПК по въпроса дали въззивният съд е длъжен да изготви собствени мотиви относно осъществилите се правнорелевантни факти, както и по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за установяване на точния смисъл на чл. 151 ГПК, но без да е формулирал правен въпрос. При тези данни относно правния спор, решаващите изводи на въззивния съд, касационните основания за обжалване и поставените правни въпроси, настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Това е така, защото поставените въпроси са неотносими, не обуславят изхода на делото и не реализират общата предпоставка от хипотезата на чл. 280, ал.1 ГПК съгласно разясненията на т.р. 1/2010г. на ОСГТК. Решаващите изводи на въззивния съд са, че споразумението между банката и дружеството длъжник е развалено поради неизпълнение от кредитополучателя. Фактическият извод за направеното волеизявление и правният извод за последиците от него, а именно, че споразумението е развалено с обратна сила, не са оспорени от касатора в касационната жалба. А ВКС се произнася само по посоченото в жалбата съгласно чл. 290, ал.2 ГПК. Разрешаването на въпроса дали споразумението е развалено е преюдициално относно въпросите дали ищецът може да упражнява правата на дружеството длъжник по споразумението, както и какви са договорените там субективни права и задължения. Преди да се изследва съдържанието на едно правоотношение, е необходимо да се направи заключение за неговото съществуване. Доколкото въпросът относно съществуването на споразумението е приключил с извод, че то е развалено с обратна сила, то поставените въпроси за това, че ищецът има право да упражни правата на банката по споразумението, както и че съдът не се е произнесъл по направените доводи в тази връзка, са неотносими. Не е налице и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като липсва общата предпоставка от хипотезата на нормата, защото не е формулиран обуславящ въпрос. Освен това, както бе посочено по- горе, тълкуването на нормата на чл. 151 ЗЗД относно въпроса кои права на длъжника по договора за кредит може да упражни третото лице ипотекарен длъжник, ще е без значение за изхода на делото, защото въззивният съд е направил извод, че споразумението е развалено и този извод не е обжалван от касатора. При този изход на спора, в полза на банката следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лв. Воден от горното, състав на ВКС ІІІ ГО