Определение № 5029 от 04.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 84/2025 г.

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от М. С. С., чрез процесуалния му представител адв. Р. Р., срещу въззивно решение № 862/22.07.2024 г. по гр. дело № 70/2024 г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено първоинстанционното решение № 5352 от 23.10.2023 г., постановено по гр. дело № 12795/2022 г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявения от касатора иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за осъждане на „Столичен автотранспорт“ ЕАД, гр. София, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 35 000 лв. и на обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 311,50 лв.-разходи за лечение, причинени от травматично увреждане, поради виновното и противоправно поведение на служител на ответника – водач на автобус, пътуващ по линия № 111, ведно със законната лихва върху сумата от 35 000 лева от 11.12.2017 г. и върху сумата от 1 311,50 лева от 05.12.2022 г. до окончателното изплащане.

В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните процесуалноправни въпроси:

1. 1. „Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото доказателства, и следва ли съдът в мотивите на постановеното решение, при формиране на правните си изводи при решаване на спора, да извърши преценка на всички събрани по делото доказателства и да обсъди всички доводи на страните, относими към релевантните за спора факти?“.

1. 2. “Следва ли съдът конкретно, ясно и точно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да посочи защо и кои възприема и кои не?“. По поставените въпроси се твърди, че са разрешени в противоречие с решение № 3 от 15.03.2016 г. по гр. д. № 2526/2015 г. на ВКС, трето г. о., решение № 65 от 30.07.2014 г. по т. д. № 1656/2013 г. на ВКС, второ т. о., решение № 24 от 28.01.2010 г. по гр. д. № 4744/2008 г., на ВКС, първо г. о. и други.

2. 1. „Следва ли въззивният съд да изложи собствени мотиви, като обсъди всички доводи на страните, свързани с твърденията им, които имат значение за решаването на делото?“.

2. 2. „При разрешаване на значимия за изхода на делото процесуалноправен въпрос, следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните и изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни?“.

2. 3. „Следва ли въззивният съд в мотивите на решението си да направи обоснована и изчерпателна констатация за наличието на пълно или частично съвпадение с фактическите и правни изводи по съществото на спора с първата инстанция?“.

По тези въпроси се сочи противоречие с решение № 69/26.07.2019 г. по т. д. № 2556/2018 г. на ВКС, първо т. о.

3. 1. „Следва ли водач на МПС, което е част от градския транспорт, да се съобрази с нормите на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, чл. 23, ал. 1 и чл. 24, ал. 1 ЗДвП, при управлението на МПС?“.

3. 2. „Следва ли всеки пътник да следи пътната обстановка и да установи причините за рязко спиране от страна на водач на МПС, част от градския транспорт?“.

3. 3. „В хипотезата на чл. 49 ЗЗД налице ли е презумпция за вина или същата подлежи на доказване от увредения?“.

3.4. „Чия е доказателствената тежест да установи причините за рязко спиране на автобус от градския транспорт, вследствие на което са причинени вреди на лице в хипотезата на чл. 49 ЗЗД?“.

Поддържа се и основанието по чл. 280, ал. 2, изр. 3 ГПК - очевидна неправилност.

В законоустановения срок е постъпил отговор на подадената касационна жалба от „Столичен автотранспорт“ ЕАД, гр. София, в който е застъпено становище за липса на основанията за допускане на касационно обжалване и неоснователност на подадената касационна жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна и е насочена срещу акт, подлежащ на касационен контрол съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което е допустима.

В исковата молба са изложени съображения, че на посочената дата ищецът е пътувал за работа по линията на автобус № 111 в гр. София. Посочено е, че е пътувал прав и преди да достигне до спирката, се е насочил към вратата за слизане. Шофьорът на автобуса е натиснал рязко спирачки. Механизмът на увреждането е описан по следния начин: ищецът сочи, че се е „подпрял с дясната си ръка на стъклата“. Изпитал е болка след слизането от автобуса. Впоследствие са били установени изкълчване на дясната раменна става и счупване на дясната раменна кост, наложили оперативно лечение.

От експертно решение се установява, че при падане през 2019 г. М. С. е получил фрактура в областта на лявата раменна става. В предходно експертно решение, издадено през 2018 г. е отразена фрактура на „раменна кост“.

Образувано е досъдебно производство № 11065/2018 г., пр. пр. № 7822/2018 на СРП, като същото е било спряно. В медицинските документи по данни на пострадалия е отразено, че ищецът е „паднал в градския транспорт при рязко спиране“.

С влязло в сила решение на 16.11.2022 г. по гр. д. № 330/2020 г. на Софийски градски съд са отхвърлени предявените от касатора срещу Гаранционен фонд искове на основание чл. 557, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 11.12.2017 г. В мотивите е прието, че не е доказано виновно и противоправно поведение на водача на автобуса.

По образуваната щета пред Гаранционен фонд е отказано изплащането на обезщетение.

В мотивите на първоинстанционното решение е посочено, че не е установено вредата /счупено рамо/ да е в причинно-следствена връзка с противоправно поведение на водач на автобус, изразяващо се в рязко спиране на управлявания от него автобус. В показанията си свидетелят Т. /колега на С./ възпроизвежда факта, че на същата дата е чакал ищеца с лекия си автомобил до автобусната спирка, за да пътуват до местоработата си в Кремиковци. Знае от пострадалия за инцидента. Той му се е оплакал, че го боли рамото. Закарал е го до болницата. Според свидетелката В. /майка на ищеца/ синът й се е обадил от Военно-медицинска академия, където му е била направена операция.

Изслушаната автотехническа експертиза е дала заключение за вероятния механизъм на настъпване на произшествието единствено по данни на пострадалия.

За инцидента не е било съобщено на водача на автобуса; не е отразено събитие в сведението за работа на масовия градски транспорт; не е съставен акт за транспортна злополука; няма посочен очевидец; не са иззети видеозаписи от камерите на автобусите, обслужвали линията; не е бил уведомен и работодателя.

Във въззивната си жалба ищецът не е направил доказателствени искания. Оплакванията му за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения са се свеждали до необсъждане на доказателства, включително тези от досъдебното производство.

Решаващите изводи в обжалваното въззивно решение са обусловени именно от възприетото, че липсва виновно противоправно действие или бездействие на служители на ответното дружество. Не е установен механизма, при който се твърди, че е настъпила травмата. Заключението на автотехническата експертиза сочи вероятен механизъм, основаващ се на предположения. Съдът е посочил, че не може да обсъжда доказателствата, събрани в досъдебното производство.

По наличието на основания за допускане на касационно обжалване:

Първият поставен въпрос се отнася до задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите си всички събрани по делото доказателства в съвкупност.

Въззивният съд, като инстанция по съществото на спора, в рамките на заявените във въззивната жалба оплаквания, следва да формира вътрешното си убеждение въз основа на всички събрани по предвидения от процесуалния закон ред доказателства, относими към релевантните за спора факти, поотделно и в тяхната съвкупност, и да изложи мотиви защо приема едни от тях за достоверни и не възприема други, както и въз основа на кои от тях намира определени факти за установени, а други за неосъществили се. Правните изводи в обжалваното въззивно решение не са основани на произволно избрани доказателства. Всички събрани доказателства са обсъдени, като направените въз основа на тях изводи не могат да бъдат проверени в производството по чл. 288 ГПК.

Вторият въпрос, съдържащ три подвъпроса, е мотивиран с излагане на собствени мотиви от въззивната инстанция и с обсъждане доводите на жалбоподателя. Оплакванията на жалбоподателя, съдържащи се във въззивната жалба, са се изразявали в необсъждане на доказателствата, събрани в досъдебното производство.

Не съществува спор в правната доктрина и съдебна практика, че събраните в друго производство гласни доказателства и приетите заключения на вещи лица не могат да се ценят. В материалите от досъдебното производство не се съдържат писмени доказателства /например протокол за пътно-транспортно произшествие или протокол за оглед на местопроизшествие/, които се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила.

В обжалваното въззивно решение са изложени мотиви, които съдържат изводи, основани на собствена преценка на фактите и доказателствата, както и произнасяне по направените оплаквания, като е прието, че същите са неоснователни. В този смисъл не е налице противоречие с цитираната съдебна практика относно мотивирането на въззивното решение.

Третият въпрос включва подвъпроси, които са общо и теоретично поставени и не обуславят изхода по конкретното дело. Решаващите изводи в обжалваното решение произтичат от липсата на установено противоправно поведение на служител на ответното дружество, което да е в причинна връзка с настъпилото увреждане.

Не е налице и поддържаното основание по чл. 280, ал. 2, изр. 3 ГПК – очевидна неправилност, която не се разкрива директно от мотивите на обжалвания съдебен акт. Същата е обоснована с неправилно прилагане на материалноправни и процесуалноправни норми. Не се установява прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, нито прилагане на закона в неговия противоположен смисъл.

Горните съображения обосновават отказ за допускане на касационно обжалване.

В полза на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за настоящото производство в размер на 3 120 лв. /за адвокатско възнаграждение/.

Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение