Определение № 5736 от 09.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1082/2025 г.

Производство е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по подадена от името на А. Д. А. -С. и Л. Р. С. чрез адвокат С. Б. касационна жалба с вх.№ 4151 от 14.01.2025 г. срещу решение № 6324 от 18.11.24 г., постановено от Софийски градски съд по гр.дело № 599/2024 г. по описа на същия съд, с което след отмяна на първоинстанционното решение № 20121531 от 21.05.2021 г. по гр.д. № 31603/2016 г. по описа на Софийския районен съд са отхвърлени предявените от А. А. - С. и Л. С. срещу Д. С. Д. и С. П. Д. искове с правно основание чл.108 ЗС за осъждането на ответниците да предадат на ищците собствения им имот: апартамент, находящ се в [населено място],[жк], блок 98Б, вх. Б, ет. 11, ап. 62, идентификатор *****, с площ от 47,52 кв.м., ведно с припадащите се площи и права, както и прилежащото към него мазе № 65 с площ от 2,48 кв.м.

Касаторите правят оплаквания за неправилност поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Оспорват извода, че договорът за продажба на държавно жилище по реда на НДИ отм., с който праводателят на ищците е придобил имота, е нищожен, тъй като приобретателят е добросъвестно лице. Оспорват извода за недобросъвестност на купувача по договора. Считат, че въззивният съд не е обсъдил представени заповеди и договори от СО Студентски, както и преписката за закупуване на имота.

В изложението към касационната жалба са формулирани следните материално-правни въпроси, по който се поддържа наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК: 1. За задължението на въззивния съд да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, взаимна връзка и обусловеност. Твърди се противоречие със задължителната практика на ВКС – ТР №1/2013 г. на ОСГТК при необсъждането на продажбената преписка и заповедите и договорите за продажба от същия период.

2. Какъв е критерият за определяне дали едно лице е добросъвестно при сключване на договор?

3. Какъв е критерият, по който едно нарушение на правна норма предпоставя нищожност на договор, а друго нарушение не обуславя такава нищожност. Твърди се наличие на основанията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, евентуално – очевидна неправилност по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК или чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

Ответниците оспорват жалбата в писмен отговор.

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение приема, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните:

Предявен е ревандикационен иск от А. А. - С. и Л. С. против Д. Д. и С. Д. за предаване владението на апартамент в [населено място], за който ищците твърдят, че са придобили правото на собственост по договор за продажба от 22.10.1992 г., с който П. Х. Д. им продал това право като си запазил правото на ползване. След смъртта на Д. ответниците – негови наследници по закон, отказали да предадат имота на ищците като представили констативен нотариален акт за придобиване правото на собственост върху апартамента по давност.

Въззивното решение е постановено в производство по чл.294, ал.1 ГПК. С решение № 15 от 08.01.2023 г. по гр.д. № 4415/2022 г. на ВКС, І г.о. е отменено предходното въззивно решение и делото е върнато на въззивния съд за разглеждане на възражението за нищожност на договора от 30.06.1992 г., сключен по реда на НДИ отм. – поради нарушение на чл.120 НДИ отм. (неподписване на заповедта от председателя на ИК на ОбНС); възражението за липса на съгласие на купувача; възражението за нищожност на договора от 22.10.1992 г. поради абсолютна симулация; възражението за придобивна давност.

При повторното разглеждане на делото въззивният съд установил следното от фактическа страна: Въз основа на Заповед № 22 от 01.07.1992 г., издадена от П. П., зам.кметски наместник на Общински народен съвет на община „Студентска“ на основание чл. 13 ЗС и чл. 120 НДИ (отм.), с която е заповядано държавен недвижим имот, представляващ апартамент № 62 в [населено място], комплекс „М.“, [жилищен адрес] със застроена площ от 47,52 кв. м., да бъде продаден на П. Х. Д., на 30.06.1992 г. между П. П., зам.кметски наместник на Общински народен съвет, община „Студентска“, от една страна, в качеството му на продавач, и П. Х. Д., от друга страна, в качеството му на купувач, е сключен договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ. Към момента на издаване на заповедта кметски наместник на Общински народен съвет на община „Студентска“ е С. Д. С., който за периода от 30.06.1992 г. до 01.07.1992 г. не е ползвал отпуск.

Купувачът е участвал в този договор чрез пълномощник А. А.. Установено е, че подписът за упълномощител в пълномощното с нотариална заверка на подпис, с което П. Х. Д. е упълномощил А. А. да подпише договора за продажба на недвижим имот от 30.06.1992 г., не е положен от П. Д..

П. Д. е починал на 06.01.2016 г. в [населено място], като е оставил за свои наследници по закон: Д. С. Д. - съпруга, С. П. Д. - син, М. П. Д. -Т. - дъщеря) и С. П. Д. - дъщеря.

Прието е от правна страна по възражението на ответниците за нищожност на договора от 30.06.1992 г., с който П. Д. закупил апартамента от държавата, че договорът е нищожен поради противоречието му с чл.120 НДИ отм. – заповедта за продажбата е подписана не от председателя на ИК на ОбНС, а от друго лице. Нищожността произтичала и от подписването на самия договор от друго лице, без доказателства за делегиране на правомощия за това. Намерена е за неприложима практиката на ВКС, според която добросъвестните купувачи не могат да бъдат лишавани от своята собственост: прието е съществено нарушение на материално-правната норма на чл.120 НДИ отм., а не дребен административен пропуск. Въззивният съд е наблегнал на липсата на делегирани функции на подписалото заповедта и договора лице П. и приел, че е опровергана добросъвестността на купувача Д.. За да направи извод за недобросъвестност, съдът е съобразил, че заявлението за купуване на имота е било подадено не от П. Д., а от неговата майка С. Д.. Въпреки това договорът бил сключен от П. Д.. Добавено е и обстоятелството, че цената по договора била платена от А. С., а не от купувача по договора, както и че договорът бил подписан от С. за купувач.

По изложените съображения въззивният съд приел, че П. Д. е оказал влияние върху условията на сделката, с което обосновал недобросъвестност на поведението му. Въззивният съд направил след това извод за неосъществяване на транслативния ефект по договора от 22.10.1992 г., тъй като праводателят на ищците не бил придобил права от нищожния договор, сключен по реда на НДИ отм.

Посоченото дало основание на въззивния съд да заключи, че ищците не притежават право на собственост върху имота, поради което отхвърлил предявения от тях ревандикационен иск.

С оглед изложените решаващи мотиви е налице основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по поставените от касаторите първи и втори въпроси в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка съответствието с ТР №1/2013 г. на ОСГТК по първия въпрос и с решение № 64 от 12.07.2018 г. по гр. д. № 5520/2016 г., на ІІ г. о. на ВКС – по втория въпрос.

Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение