Определение № 4149 от 10.08.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3036/2026 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Е. И. Х. и В. В. Х., чрез адв. С., срещу определение № 1635/19.05.2026 г. по в.ч.гр.д. № 1377/2026г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено първоинстанционното определение по чл. 248 ГПК за осъждане на жалбоподателите да заплатят на адвокатския пълномощник на ищеца, на основание чл. 38, ал.2 ЗА вр. с чл. 78, ал.4 ГПК, адвокатско възнаграждение в общ размер от 6015 лева. Жалбоподателите искат присъденото възнаграждение да бъде намалено като прекомерно. Поставят в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК и алтернативно – т.1 / без да сочат съдебна практика/ следните въпроси: 1/ „Следва ли съдът при направено възражение по чл. 78, ал.5 ГПК да измени и намали адвокатското възнаграждение на принципа на справедливост, равнопоставеност на страните и съразмерност до „размера на заплатеното възнаграждение на насрещната страна“, когато извършената процесуална дейност се свежда единствено до изготвяне на писмен отговор на искова молба и до формално участие в едно съдебно заседание, изразено в искане за отвод на съдебния състав?“. 2/ „Допустимо ли е присъждането на адвокатско възнаграждение в размер, спрямо нормата от ѕ от възнаграждението, в случаите при изготвяне на отговор по писмена молба, във вр. с чл. 9, ал.1 от НМРАВ, в редакцията от ДВ бр.88/22г.?“ 3/ „Допустимо ли е представено след приключване на съответната инстанция пред САС пълномощно да санира липсата на доказателства относно основанието и предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА?“ 4/ „Подлежат ли на присъждане разноски по чл. 38 ЗА при липса на надлежни доказателства за договор за наличието на предпоставките за безплатна адвокатска помощ и без изрично позоваване чрез „ публикуване“ на чл. 38 ЗА, за да възникне право на адвоката да получи присъдено възнаграждение от насрещната страна?“ 5/ „Допустимо ли е на основата на принципа на справедливост, равнопоставеност на страните и съразмерност, съдът да дава приоритет само на едната страна, като им допуска допълнително доказателства за надлежно учредена представителна власт, а другата страна игнорира?“ Насрещната страна по жалбата – ответникът И. Н., не е депозирал отговор. По искането за допускане на касационно обжалване, настоящият състав съобрази следното: За да потвърди първоинстанционното определение, с което на пълномощника на ответника Н. – адв. Б., е присъдено адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗА в размер от общо 6015 лева, въззивният съд е съобразил, че такова се следва на основание чл. 78, ал.4 ГПК / исковото производство е прекратено на основание чл. 130 ГПК/; отчел е липсата на спор по основанието за осъщественото от адв Б. процесуално представителство и е намерил за неоснователни възраженията на ищците за несъответствие на присъденото възнаграждение от общо 6015 лева с фактическата и правна сложност на спора и обема на извършената от адв. Б. работа. Допускането на касационно обжалване на въззивното определение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Предвид приетото от въззивната инстанция, никой от въпросите на касаторите не покрива общия селективен критерий на чл. 280, ал.1 ГПК. Възнаграждението по чл. 38, ал.2 ЗА се определя от съда съобразно критериите на чл. 36, ал.3 и 4 ЗА, при постигнато съгласие между клиент и представляващ, че учредената с пълномощното процесуална представителна власт за адвокатска защита ще бъде предоставена безплатно и на кое от посочените в чл. 38, ал.1 ЗА основания. Съществуването на такова съгласие не е било спорно по делото и е видно от представеното с отговора на исковата молба на лист 69 от гр. д.№13606/23г., СГС, І-3 състав, подписано за упълномощител и упълномощен пълномощно, съгласно което ответникът – нотариус Н., упълномощава адв. Б. да го представлява по делото и да осъществява защитата му безплатно на основание чл. 38, ал.1, т.3 ЗА – друг юрист. Следователно, въпросите на касаторите от № 3 до № 5, вкл., нямат връзка нито с данните по делото, нито с приетото в производството по чл. 248 ГПК. Няма отношение към спора и първия въпрос на касаторите, доколкото размерът на възнаграждението по чл. 38, ал.2 ЗА се определя от съда, а не от уговорката между страната и адвоката, поради което в случая са неприложими изискванията на чл. 78, ал.5 ГПК в новата му редакция за мотивираност на възражението за прекомерност и за праг, до който може да бъде намалено адвокатското възнаграждение. Ирелевантен е и вторият въпрос в изложението, защото в случая е извън съмнение, че адв. Б. е процесуален представител на ответника и го е представлявал по делото. В заключение, липсва общата предпоставка за селектиране на частната жалба и касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Воден от изложеното, настоящият състав