Определение № 1999 от 05.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4752/2022 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от К. Т. Г.-З., чрез адвокат А. П., срещу въззивно решение № 72/28.06.2022 г., постановено от Силистренски окръжен съд по в.гр.д. № 119/2022 г. Касаторът излага доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. “АДВАНС ТЕРАФОНД“ АДСИЦ, [населено място], представлявано от изпълнителния директор Р. И. М., чрез адв. А. П., отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че касационната жалба е нередовна – подадена е чрез пълномощник с пълномощно, дадено му от лице с първо име, различно от касатора – ищец. Развива съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноскски. Т. С. Т., чрез адв. Р., отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, както и за неоснователност на жалбата. Съставът на Върховния касационен съд, за да прецени кои са страните в касационното производство, кои от тях, по какви въпроси и по кой ред са легитимни да вземат становище, следва да е наясно за предмета, по който се е произнесъл въззивният съд. В случая субективните предели, както и правното основание, на което са разгледани исковете по първите два диспозитива от първоинстанционното решение, потвърдено изцяло от въззивния съд, са неясни. Въззивният Силистренски окръжен съд, като потвърдил решението на първостепенния Силистренски районен съд, отхвърлил предявените от К. Т. Г. – З. искове 1/за прогласяване на нищожност на договор за покупко-продажба на недвижими имоти (ниви), обективиран в нотариален акт № 26, том XI, рег. № 11890, н.д. № 1557/2006 г. на нотариус З. Н. и 2/иск за обявяване на относителна недействителност на договор за покупко-продажба на недвижими имоти, сключен между “АДВАНС ТЕРАФОНД“ АДСИЦ и Т. С. Т., обективиран в нотариален акт № 4, том V, рег. № 2667, н.д. № 267/2013 г. на нотариус Р. Т. (в диспозитивите липсват ответници; не е посочена правна квалификация нито от първостепенния съд, нито от въззивната инстанция, а, само, че исковете са „неоснователни и недоказани“). Отхвърлени са обективно съединените искове по чл. чл. 108 ЗС, предявени от К. Г. – З. против Т. С. Т.. При така очертаните диспозитиви касационната инстанция е затруднена да осъществи и служебните си правомощия за проверка по чл. 280, ал. 2 ГПК. Ето защо, делото следва да се върне на въззивния съд, който след като установи евентуалния порок, да изтълкува решението си или да поправи допусната очевидна фактическа грешка, като индивидуализира предмета на исковете, по които се е произнесъл. Евентуалната неяснота и/или непълнота в индивидуализацията, допусната от първостепенния съд въззивния следва да отстрани сам, произнасяйки се по предмета на спора, като независимо дали потвърждава или не обжалваното пред него решение, очертае по надлежен ред с всички индивидуаизиращи белези в диспозитива исковете, по които се произнася. МОТИВИРАН от горното, съдът