Определение № 715 от 28.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1680/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 724/10.02.2020 г. на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество /накратко „КПКОНПИ“/ срещу въззивно решение № 4/07.01.2020 г., постановено по възз. гр. д. № 268/2019 г. по описа на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 176/25.04.2019 г., постановено по гр. д. № 571/2017 г. по описа на Великотърновския окръжен съд. С първоинстанционния съдебен акт са отхвърлени като неоснователни предявените от КПКОНПИ обективно съединени искове с правно основание чл. 74, ал. 1 ЗОПДНПИ /отм./, както следва: 1./ против Г. Й. Г. за отнемане в полза на държавата на подробно описано в решението имущество на обща стойност 19 400 лева; 2./ против Й. Г. Г. и Г. Г. Г. за отнемане в полза на държавата на подробно описано в решението имущество на обща стойност 11 824 лева; 3/ против Г. Г. Г. за отнемане в полза на държавата на подробно описано в решението имущество на обща стойност 19 448.23 лева; 4./ против Й. Г. Г. за отнемане в полза на държавата на подробно описано в решението имущество на обща стойност 395.56 лева. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. В приложеното изложение на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1./„Дефинитивната разпоредба на § 1, т. 9 от ДР от ЗПКОНПИ, респ. на § 1, т. 6 от ДР от ЗОПДНПИ /отм./, която определя как се изчисляват сторените обичайни разходи за издръжка от ответника – проверявано лице и неговото семейство, може ли да бъде дерогирана в производство по ЗПКОНПИ, респ. по ЗОПДНПИ /отм./, без да е доказано по предвидения в ГПК ред от ответника, че реално разходваните средства за неговата и на семейството му издръжка са по-малко от средните за страната, респ. без ищецът да е доказал, че реално разходваните средства за издръжката на проверяваното лице и неговото семейство са повече от средните за страната?“; 2./ „Получаването на социални помощи може ли да бъде достатъчно основание, за да се приеме, че съответното лице има по-нисък стандарт и по-нисък разход за издръжка в сравнение с данните на Националния статистически институт? Получаването на социални помощи освобождава ли ответника от тежестта да докаже, че реално разходваните средства за неговата и на семейството му издръжка са по-малко от средните за страната?“ – сочи се противоречие с решение № 147 от 16.09.2019 г. по гр. д. № 1998/2018 г. на ВКС, IV г. о.; 3./ „Може ли съдът да приеме за доказани определени факти без да са събрани доказателства за тяхното установяване в исковото производство по правилата, предвидени в ГПК? Допустимо ли е съдът да презумира осъществяването на определени факти, като се позовава на други факти, доказани в исковото производство, без да е налице законова разпоредба, която да го позволява? Може ли получаването на социални помощи от ответника да даде основание на съда да счита, че щом това е така, вероятно е работил в „сивата икономика“ и е получавал доход в размер, съответен на минималната работна заплата, която му е достатъчна да поема разходите за своята и на семейството си издръжка не само на територията на Република България, но и в чужбина?“; 4./ „ Каква е доказателствената стойност на изявленията на страната за осъществяването на изгодни за нея факти при липса на доказателства, които да ги подкрепят? Допустимо ли е съдът да формира вътрешното си убеждение изцяло на правилата на житейската логика въпреки констатираната от самия него липса на доказателства по делото?“. Поддържа се наличие и на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК по съображения, че съдът е постановил решението си в противоречие с правилата на чл. 154 ГПК и при прилагане на несъществуващи презумпции. Ответниците по касационната жалба – Г. Й. Г., Й. Г. Г. и Г. Г. Г., не вземат становище в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба в частта, насочена срещу въззивното решение, съдържащо произнасяне по иск с правно основание чл. 74, ал. 1 ЗОПДНПИ /отм./, предявен от КПКОНПИ против Й. Г. Г. за отнемане в полза на държавата на подробно описано в решението имущество на обща стойност 395.56 лева, е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а касационното производство да се прекрати. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК /в ред. на ДВ бр. № 86/2017 г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела. В настоящия случай цената на този иск е под определения в закона размер за допустимост на касационно обжалване и поради това решението по него не подлежи на касационно обжалване. В останалата част касационната жалба е редовна и процесуално допустима – подадена е от надлежна страна с интерес от предприетото процесуално действие, срещу акт, подлежащ на инстанционен контрол, и е постъпила в срока по чл. 283 ГПК. За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е посочил, че съгласно разпоредбата на чл. 62 ЗОПДНПИ /отм./ на отнемане в полза на държавата подлежи незаконно придобитото имущество, което съгласно чл. 1, ал. 2 от същия закон е имуществото, за придобиването на което не е установен законен източник. Съобразявайки относимите разпоредби на приложимия закон /ЗОПДНПИ – отм./, съдът е приел, че за да бъде уважен предявеният иск по чл. 74, ал. 1 ЗОПДНПИ /отм./ е необходимо наличието на следните кумулативни предпоставки: 1./ законосъобразност на извършената от КПКОНПИ проверка; 2./ установяване на незаконно придобито имущество през проверявания период; 3./ значително несъответствие между стойността на имуществото и нетния доход на проверяваните лица. Счел е, че първата предпоставка за основателност на иска е налице – спазени били изискванията на закона, като с протоколи за започване на проверка от 25.11.2015 г., съответно от 26.11.2015 г., са образувани проверки по реда на чл. 21, ал. 2 ЗОПДНПИ по уведомления на прокуратурата за внесени в съда обвинителни актове срещу проверяваните лица – Й. Г. Г. и Г. Г. Г., за извършено престъпление по чл. 142, ал. 3, т. 5, вр. ал. 2, т. 2 и т. 7, пр. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, което попада в предметния обхват на чл. 22, ал. 1, т. 3 ЗОПДНПИ /отм./. С решение № 288/04.07.2017 г. и решение № 289/04.07.2017 г. на КПКОНПИ в съда е внесено мотивирано искане за отнемане в полза на държавата на незаконно придобитото от проверяваните лица и техния син Г. Й. Г. имущество на обща стойност 58 923.79 лева. По реда на чл. 214 ГПК Комисията е изменила иска си, като същият е намален на 51 067.79 лева. След анализ на събраните доказателства, съдът е намерил за доказана и втората предпоставка. Видно от заключението на вещото лице през проверявания период ответниците са реализирали приходи в общ размер на 19 452 лева, в която сума се включват приходите от продажба на МПС-та, оценени по пазарната им цена, отразена в назначената по делото съдебно – автотехническа експертиза / в общ размер на 11 324 лева /. Остатъкът до 19 452 лева е образуван от получените от лицата социални помощи от ДСП – П. в размер на 5 194 лева и приход от продажба на МПС, придобито в момент, предхождащ началото на проверката, но продадено в хода на същата – в размер на 2 214 лева. Размерът на извършените обичайни и извънредни разходи е изчислен съобразно данните на Националния статистически институт /НСИ/, като е прието, че размерът на разходите за издръжка на семейството през проверявания период възлиза на стойност 108 884.17 лева; разходите за дългосрочен престой в чужбина съобразно данните на Евростат – в размер 57 059.43 лева, а за краткосрочен престой в чужбина при съобразяване разпоредбите на Наредбата за командировките в чужбина – в размер на 264 281.54 лева, или общо извършени разходи за проверявания период в размер на 430 225.14 лева. По делото е изготвено и допълнително заключение / лист 385 – I инст ./ в два варианта – според I-вия вариант посоченият разход възлиза на 223 510.84 лева, а според II-рия вариант – на 290 800.56 лева. По двете заключения е прието, че нетният доход на лицата за периода на проверката е отрицателна величина /по основаното – (-) 410 773.14 лева, по допълнителното – в I-вия вариант (-) 215 382.84 лева, във II-рия – (-) 282 672.56 лева/. Установено е, че към момента на извършване на проверката по банковите сметки на лицата липсват налични парични средства. Въззивният съд не е кредитирал изслушаните заключения по назначената съдебно – икономическа експертиза, като е посочил, че не е налице обичаен стандарт на живот на проверяваните лица, чийто основен приход са получаваните от държавата социални помощи в размер на 5 194 лева. При тези мотиви е намерил за неприложими в конкретния случай данните на НСИ при изчисляване разходите за издръжка на семейството, както и разпоредбите на Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина при изчисляване разходите за престой в чужбина, доколкото лицата не са били командировани в чужбина. Предвид твърдението на ответника Г., че е пребивавал в чужбина да работи „на черно“ и като не е кредитирал заключенията на експертите, съдът е приел, че ищецът, комуто е възложена доказателствената тежест, не е доказал сторените обичайни разходи за издръжка на ответника и семейството му в чужбина. С оглед доказателствата по делото е приел, че стойността на придобитото от ответниците имущество през проверявания период възлиза на сумата от 43 348 лева, в която се включват сумата от 17 600 лева – пазарна стойност на процесния имот към момента на придобиването му, и сумата от 25 748 лева – пазарна стойност на процесните МПС-та към момента на тяхното придобиване. Счел е, че за тази сума липсват данни за законни източници за придобиване, което обосновава наличието на втората предпоставка за уважаване на предявения иск. Същевременно е приел, че липсва третата предпоставка за основателност на иска – не е налице твърдяното значително несъответствие по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗОПДНПИ /отм./, поради което е отхвърлил същия като неоснователен. При тези мотиви на въззивния съд, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване. Съображенията за това са следните: Касационното обжалване на въззивните решения се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 от ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение. Това означава, че следва да се формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в атакувания акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие със: задължителната практиката на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления; с практиката на ВКС; с акт на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, или разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. Съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в т. 1 от тълк. решение № 1/2010 г. по тълк. дело № 1 на ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. С определението по чл. 288 ГПК касационният съд трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба. В случая повдигнатите от касатора въпроси се свеждат до обобщения от съда въпрос относно това как следва да се определят обичайните разходи за издръжка на проверяваното лице и неговото семейство и за разпределението на доказателствената тежест в процеса. Правното разрешение на въззивния съд по този въпрос е в противоречие с приетото по същия в приложеното към изложението решение № 147 от 16.09.2019 г. по гр. д. № 1998/2018 г. на ВКС, IV г. о. Това обосновава извод за наличие на основание по чл.280 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. С оглед гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,