Определение № 370 от 16.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2390/2015 г.

Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба от „А. А. П.”-ЕООД, чрез пълномощника адв.И. Б. срещу определение № 3192/30.12.2014 г. по ч.гр.д.№4592/2014 г. на Апелативен съд-София., с което е потвърдено определение № 20494/13.10.2014 г. по ч.гр.д.№13024/2013 г. на Софийски градски съд. С последното е оставена без разглеждане частната жалба на дружеството срещу постановление за възлагане на ЧСИ рег.№ 859 от 18.07.2014 г. по изп.дело № 20138590400204, като недопустима. В частната жалба се прави оплакване,че неправилно е приложена нормата на чл. 435 ал.3 ГПК и че наддаването не е извършено надлежно,след като е внесен задатък върху занижена начална цена на продаваемия имот. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса изрично ли е изброяването в чл. 435 ал.3 ГПК на основанията за обжалване на постановлението за възлагане. Отправя се искане обжалваното определение да бъде отменено. Ответникът по частната жалба „О.”-АД в писмен отговор, подаден чрез процесуален представител юрисконсулт Т. П. изразява становище, че частната жалба е недопустима.Не претендира разноски. ВКС,състав на ІІІ г.о. намира,че частната жалба е недопустима.Тя е насочена срещу съдебен акт, който е изключен от касационен контрол. Съгласно чл.437 ал.ІV ГПК решението на окръжния съд, постановено по жалба срещу действията на съдебния изпълнител не подлежи на обжалване.Контролът за законосъобразност е предоставен на съответния окръжен съд, който се произнася с окончателен съдебен акт,действайки като контролно-отменителна инстанция. Когато окръжният съд прекрати производството, за законосъобразността на акта му на основание чл. 274 ал.1 т.1 ГПК по правилата на функционалната компетентност се произнася апелативният съд. Според нормата на чл. 274 ал.2 ГПК ВКС разглежда частни жалби само срещу прекратителните определения, постановени от въззивния съд за първи път. Обжалваното определение на апелативния съд не е от този вид,неговият акт е постановен в окончателно контролно производство. Приложими са разясненията, дадени с т. 2 ТР № 3/12.07.2005 г.по тълк. д. № 3 /2005 г., ОСГТК, които не са загубили значение при сега действащия ГПК,доколкото не е променен нито характера на производството по обжалване действията на съдебния изпълнител, нито режима на обжалване на съдебните актове- тези на окръжния съд не подлежат на обжалване, а преграждащите и другите определения, подлежащи на обжалване с частна жалба, се разглеждат не от Върховния касационен съд, а от съответния апелативен съд и неговите актове са окончателни. Поради изложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.,