Определение № 381 от 03.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 2363/2019 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на Национална агенция по приходите-гр.София срещу решение №113 от 09.05.2019 г. по в.т.д. №176/2019 г., постановено от АС-Варна, в частта, с която след съответна отмяна на първоинстанционното решение №58/20.08.2018 г. т.д. № 48/2018 г. на ОС-Търговище е отхвърлен искът предявен от Национална агенция за приходите, с правно основание чл. 694. ал.2, т.2 от ТЗ за установяване съществуване на публични вземания на ищеца към ответника „АКСИС“ЕООД –в несъстоятелност с ЕИК[ЕИК], както следва: за сумата 12 870.49лв.- вноски за ДОО от осигурител за периода от м. 02 до м. 11.2007г„ и 6 322.24 лв. - лихви върху тази главница, за сумата 2 438.36 лв. - вноски за здравни осигуровки от осигурител за периода от м. 02 до м.11.2007г., и 784.33лв.- лихви върху главницата: за сумата 722.54 лв. - вноски за ДЗПО - УПФ от осигурител за периода от м. 02 до м. 11.2007г. и 386.81лв. - лихви върху главницата; за сумата 191.57 лв.- вноски за ГВРС от осигурител и 85.53лв. за периода от м. 02. до м. 11.2007 г.. Подадена е и втора КЖ от страна на НАП срещу решение №148 от 18.06.2019 г. срещу решение №148 от 18.06.2019 г. постановено по в.тд.№ 176/19 за поправка на очевидна фактическа грешка в първоначалното решение на въззивния съд, съставляваща пропуснат диспозитив. С решението по чл. 247 ГПК този пропуск е отстранен, като с изричен диспозитив е потвърдено първоинстанционното решение №58/20.08.2018 г. т.д. № 48/2018 г. на ОС-Търговище, в останалата част, с която исковете са отхвърлени от първоинстанционния съд до пълнопредявения размер. В касационната жалба се навеждат оплаквания за противоречие с материалния закон и необоснованост. В изложенията на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1,т.3 ГПК. От страна на ответника по касационните жалби са подадени писмени отговори в насока тяхната неоснователност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови обжалваното решение, с което е счел за неоснователен иска по чл., съставът на въззивния съд се е позовал на следното: С решение от 08.09.2017г. по т. д. № 34/2017г. по описа на ТОС е открито производство по несъстоятелност на „Аксис" ООД/н./. В съставения от синдика списък на приетите вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, обявен на 20.11.2017г. в ТР, по партидата на „Аксис" ООД/н./, са били включени публични вземания, предявени от НАП с молба от 11.10.2017г. общо в размер на 412 007.75лв., от които 218 994.91 лв. - главници и 193 012.84 лв. - лихви. С определението по чл. 692, ал. 4 ТЗ от 22.03.2018г., обявено в ТР с рег. № 20180323102810, съдът по несъстоятелността е одобрил списъка на приетите вземания с корекция, по направено писмено възражение от длъжника по чл. 690 ТЗ, като от списъка са изключени част от предявените от НАП публични вземания общо в размер на 39 018.19лв. - главници и лихви, поради погасяването им с изтичане на абсолютната десетгодишна давност по чл. 171, ал. 2 ДОПК. В срока по чл. 694, ал. 6 ТЗ съдът по несъстоятелността е бил сезиран със специален положителен установителен иск с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ, предявен от НАП срещу „Аксис" ООД/н./, за установяване съществуването на изключените от списъка с определението по чл. 692, ал. 2 ТЗ публични вземания. Ответното дружество, представлявано от управителя Р. Г., оспорва иска изцяло по основание, като се поддържат релевираните твърдения и доводите във възражението по чл. 690 ТЗ, за погасяване на процесиите публични вземания с изтичане на десетгодишния давностен срок по чл. 171, ал. 2 ДОПК. Основателността на претенцията се оспорва и от синдика на „Аксис" ООД, конституиран в производството съгласно чл. 694, ал. 4 ТЗ. От фактическа страна е безспорно установено, че сумата 39 018.19 лв., съставляваща общ размер на изключените от списъка на приетите вземания публични задължения по чл. 162, ал. 2. т. 1 ДОПК, е формирана от следните вземания: сумата 11343.23лв. - корпоративен данък за 2006 г., заедно с 119.56лв.- лихви по авансови вноски, и 3 753.52лв. - лихви върху главницата; сумата 12 870.49 лв. - вноски за ДОО от осигурител за периода от м. 02 до м. 11.2007г., и 6 322.24 лв. - лихви върху тази главница; сумата 2 438.36 лв. -вноски за здравни осигуровки от осигурител за периода от м. 02 до м.11.2007г., и 784.33лв. - лихви върху главницата; сумата 722.54 лв. - вноски за ДЗПО - УПФ от осигурител за периода от м.02 до м.11.2007 г. и 386.81лв. - лихви върху главницата; сумата от 191.57 лв. - вноски за ГВРС от осигурител за периода от м. 02. до м. 11.2007 г. и 85.53лв. - лихви. Процесиите публични вземания са установени с ДРА №[ЕИК]/06.07.2009г., издаден от ТД на НАП Варна. С решение № 845/02.02.2010г. на Директора на Дирекция „ОУИ" Варна при ЦУ на НАП, потвърдено от АС - Варна и ВАС. жалбата на „Аксис" ООД/н./ срещу ДРА, е оставена без разглеждане. Въззивният състав е приел, че по отношение на всички процесии вземания е изтекъл предвиденият в чл. 171, ал. 2 ДОПК давиостен срок за погасяване на публични вземания, като съображенията за това са следните: Съгласно чл. 171, ал. 2 ДОПК с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено, или изпълнението е спряно по искане на длъжника. Няма твърдения и данни по делото да са налице посочените като изключение обстоятелства по отношение на процесиите вземания -отсрочване или разсрочване на задължението или спиране на производството по искане на длъжника. Установените с ДРА публичните задължението на ответното дружество за корпоративен данък за 2006г. е следвало да се платят в срок до 31 март на следващата година - чл. 93 ЗКПО. т. е. до 31.03.2007г. Давностният срок за тези публични вземания е започнал да тече от 01.01.2008г. Главните публични вземания за вноски за ДОО; вноски за 30; вноски ДЗПО-УПФ и вноски ГВРС са за период от м. 02. до м. 11.2007г. Съгласно чл. 7, ал. 1 КСО и чл. 20 от ЗГВРСНР, осигурителните вноски и вноските във фонд ГВРС е следвало да се внесат от осигурителя до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът. Т. е. вноските за последният месец от периода - м. 11.2007г, за ДОО, 30. ДЗПО-УПФ и ГВРС, е следвало да се внесат до 25.12.2007г. Давностният срок за тези процесии вземания също е започнал да тече от 01.01.2008г.. Погасяването на публични вземания поради изтичане на абсолютната погасителна давност настъпва автоматично с изтичането на 10 години от началото на течене на давностния срок, независимо от спирането или прекъсването на давността през този период. Давността за процесиите вземания, установени с ДРА №[ЕИК]/06.07.2009г., издаден от ТД на НАП Варна, е спряла да тече на основание чл. 171, ал. 1, т. 1 ДОПК - когато е започнало производство по установяване на публичното вземане - до издаването на акта, но за не повече от една година, прекъсната е с издаване на ДРА, на основание чл. 172, ал. 2 ДОПК, както и с предявяване на публичните вземанията в производството по несъстоятелност, по силата на чл. 685а, ал.1 от ТЗ. Спирането и прекъсването на давността обаче, независимо от това дали основанието за спиране и прекъсване е от кръга на предвидените в ДОПК или друг закон, в това число ТЗ, е без значение за настъпването на автоматичния погасителен ефект при изтичане десетгодишния срок на абсолютната давност по чл. 172, ал. 2 ДОПК. По изложените съображения въззивният съд е направил извод, че към 01.01.2018г., с изтичането на десетгодишния срок на абсолютната давност по чл. 172, ал. 2 ДОПК. са погасени всички публични вземанията, предмет на спора. Следователно предявеният от НАП иск по чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ за установяване съществуването на публични задължения е изцяло неоснователен. Относно наличието на основания за допускане на касационно обжалване, настоящият състав на ТК на ВКС намира следното: Във връзка с позоваване на чл.280 ал.1,т.3 ГПК са формулирани два еднакви въпроса и по двете КЖ, които обобщени се свежда до следното: Приложима ли е разпоредбата на чл.171 ал.2 ДОПК за десетгодишната погасителна давност относно всички публични вземания, независимо от спиранията и прекъсванията на давността и в случаите,когато публичните вземания са предявени в производството по несъстоятелност и давността е спряна на основание чл.685 ал.1 ТЗ и как се съотнасят двете цитирани разпоредби една спрямо друга. Така формулираният въпрос предполага сравняването на две разпоредби на закона, които третират два различни по своето естество срокове: давностен- по отношение погасяване на публични вземания, независимо от спиранията и прекъсванията на давността и преклузивен по чл.685 ал.1 ТЗ, уреждащ срока за предявяване на вземане в производство по несъстоятелност. С оглед на това, двете разпоредби са ясни по своето съдържание и отношения, които регулират, поради което по никакъв начин не са относими една към друга: касае се за материалноправна норма и процесуална такава. С оглед изложеното не е налице хипотезата на т.3 на чл.280 ал.1 ГПК и въпросът не се явява от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото. Съгласно ТР 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС ,т.4, наличието на основание за допускане на касационно обжалване, в разглежданата хипотеза, предполага неясна и противоречиво прилагана правна разпоредба, каквато не е налице в настоящия случай. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване и по двете жалби на касатора. Водим от изложеното, ВКС,състав на Второ т.о.